Банкеръ Weekly

Общество и политика

Банките - „новите Медичи“

Изложба с произведения на изкуството от колекцията на Royal Bank of Canada (RBC).
S 250 a04acd86 190f 4130 9989 c9c669ec8310

Във времето, когато в редица държави е въведена национална карантина заради пандемията от COVID-19, немалко галерии стоят затворени вече девети месец. Обществени културни институти, в които се намират ценни колекции, драстично са ограничили дейността си. На всеки три музея в Съединените щати един не е отварял врати след  като затвориха  през март - сочи проучване на Американския алианс на музеите, цитирано от „Блумбърг“. За сметка на това редица банки и големи корпорации продължават да купуват, да заемат и да показват произведения на изкуството.

 

По думите на Лоа Хааген Пиктет, която е председател на Международната асоциация на корпоративните колекции  от  съвременно изкуство (IACCCA) със седалище в Женева, 78% от 56-е членове на организацията продължават да купуват произведения на изкуството по време на COVID-кризата.

Половината от членовете на IACCCA са намалили бюджетите си, отделени за тази цел, но независимо от това всички продължават да работят по програмите си за изкуство – не са  спирали да  обогатяват  колекциите на Société Générale,  Европейската централна банка,  UBS (Обединена банка на Швейцария).

„Банкерите поемат ролята на новите Медичи“ – подчертава Арнолд Вите, доцент по културна политика в Университета в Амстердам, чиито изследвания са фокусирани върху колекциите, събирани от корпорации.

Първи стъпки

През 1782 г., близо 100 години, след като е основана Банката на Англия, Испанската Банка на Свети Карлос, впоследствие Банка на Испания, решава да догони конкуренцията.

За начало от Банката на Свети Карлос поръчват на художника Франсиско Гоя да нарисува шестимата й директори. „Първата цел е с портретите да започне да се пише историята на финансовата институция, а втората - да се популяризира съвременното изкуство, създавано по онова време“, разказва кураторът Йоланда Ромеро, която днес отговаря за колекцията на Испанската банка.

Постепенно примерът на Испанската банка е последван и от други институции, чиито сбирки - образно казано - ако в началото са като капка в морето, след Втората световна война се превръщат в буен поток.

През първата половина на ХХ век банките създават колекциите си по-скоро хаотично: първо - маслени портрети на членовете на директорските бордове, а след това - ипотекираните картини, чиито собственици не са успели да изплатят кредитите си.

Промяна настъпва през 1959 г., когато Рокфелер създава колекцията Art at Work в "Чейз Манхатън банк" (Chase Manhattan Bank), налагайки нови стандарти при купуване на произведения на съвременното изкуство - с познаване на пазара и на тенденциите, и най-важното - с желание за подкрепа на творците.

Колекциите на банките

Както много от световните банки са се оформили в резултат на поредица от сливания и поглъщания, така и най-големите корпоративни арт колекции представляват обединяване на множество кураторски проекти.

„В нашата колекция са обединени три други - на Union Bank of Switzerland, на Swiss Bank Corporation и на американската инвестиционна банка Paine Webber“, казва Мери Роцел, която отговаря за колекцията от над 30 000 произведения на UBS (Обединената банка на Швейцария) и е автор на "Наръчника на колекционера на изкуство" (The Art Collector’s Handbook).

Аналогичен е случаят и със сбирката от 50 000 произведения на изкуството, собственост на Bank of America Corp.

„Нашата колекция обединява богатствата на по-малки банки, всяка от които е имала своите предпочитания. Банките в североизточната част на Щатите, например, включително бившите Fleet Bank и BankBoston, традиционно са колекционирали художници-импресионисти“, разказва Рена Де Систо, която отговаря за програмите за изкуства, култура и феминизъм на Bank of America.

Фондация Caixa, учредена от испанската CaixaBank, развива дейност от началото на 80-е години на ХХ век, малко след като в страната се установява демократичен режим на управление.

„Caixa бяха едни от първите, които започнаха да купуват картини от чужди художници.Това бе начин да се помогне за отварянето на Испания към света“, казва Нимфа Бисбе, главен куратор на фондацията.

В основата на тази колекция са картини, създадени от творци като Джоузеф Бойс (1921-1986 г.), Брус Науман (1941 г.) и Доналд Джъд (1928-1994 г.) и Герхард Рихтер, който днес е един от най-скъпите живи художници.

Как банките купуват произведения на изкуството

Днес повечето банки купуват произведения на изкуството или директно от художниците, или от галериите, които ги представляват.

„При колекционирането водещият ни принцип е свързан със съвременните художници. Ние купуваме творби от канадски художници, като се интересуваме какво е посланието им за конкретното време и място“, обяснява Кори Джаксън, главен куратор на арт колекцията на Royal Bank of Canada (RBC).

Мери Роцел, която отговаря за колекцията на UBS (Обединена банка на Швейцария), добавя: „По време на моя мандат не сме купували нищо на търг. Мисията ни е да подкрепяме художниците и галериите!“

Банките не оповестяват публично годишните си бюджети за изобразително изкуство. На интригуващия  въпрос за цените обаче Роцел пестеливо разкрива, че "обичайно не плащат повече от 250 000 долара за картина, но, разбира се, има изключения..."

Как се експонират банковите колекции

Всяка банка украсява с колекцията си помещенията, в които работят служителите и се обслужват клиентите й.

Някои банки като Deutsche Bank AG в Берлин имат специално изложбено пространство  - като Palais Populaire.

Други, като Bank of America, са възприели по-различен подход - банката подготвя самостоятелни изложби, след което ги предоставя безплатно на по-малки арт организации, които обаче нямат право да ги продават. Bank of America покрива  разходи за застраховки, за доставяне, за аранжиране и  представяне. В рамките на програмата й „Изкуство в нашите общности“ днес по целия свят има открити над 130 изложби.

Наскоро UBS предостави свои картини на Кралската академия в Лондон за изложбата й с автопортрети на британския художник Лусиан Фройд. Предостави свои картини и на Met Breuer - за ретроспективата на американската художничка от латвийски произход Вия Келминс (1938 година). А през 2015 г. Банката на Испания предостави картини на Франсиско Гоя на Националната галерия в Лондон.

Кори Джаксън, главен куратор на Royal Bank of Canada (RBC) подчертава: „Когато някой поиска да заеме наша картина, го правим с радост и с голяма доза респект“.

Разбира се, има и скептични гласове, които ще ви кажат да не се залъгвате, че банките са станали най-големите меценати на изобразителното изкуство. Ще ви разкажат, че през 50-е години на ХХ век банкерите Чейз Манхатън и Дейвид Рокфелер решават да градят по-добър имидж чрез "експлоатация" на художниците. В крайна сметка обаче първоначалната цел е надскочена. И днес доцентът по културна политика Арнолд Вите е категоричен: „Банковите колекции влияят положително върху начина, по който се оценяват произведенията на изкуството и COVID-кризата го доказва“.

Facebook logo
Бъдете с нас и във