Банкеръ Daily

Общество и политика

БАН "показа" нищоприемника на отцепилия се НИМХ

Десет месеца след безпрецедентното клониране на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), БАН "остатъкът" от него - Институтът за изследвания на климата, атмосферата и водите (ИИКАВ), заяви публично своето присъствие в голямата наука. В рамките на честванията, посветени на 150-годишнината от основаването на Българската академия на науките, екипът му организира (на 14 и 15 октомври) конференция на тема „Климат, атмосфера и водни ресурси в условията на климатични промени“.

Форумът бе проведен с финансовата подкрепа на Националната научна програма „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“ и в партньорство с Геологическия институт на БАН, сдружението „Глобално партньорство за водите - България“, Научно-техническият съюз по водно дело към Федерацията на научно-техническите дружества в България, Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“- Благоевград, и катедра „Хидрогеология и инженерна геология“ в Минно-геоложкия университет „Свети Иван Рилски“.

В конференцията, освен представители на току-що изброените партньори, взеха участие научни работници от Института по механика и Института по електроника към БАН, от Софийския университет "Свети Климент Охридски", от Университета по архитектура, строителство и геодезия и... т. нар. разколници от независимия вече Национален институт по метеорология и хидрология.

Според официалната информация, целта на конференцията е "представяне и обсъждане на достижения и научни проблеми по оценка на околната среда, климата, атмосферата, повърхностните и подземни водни ресурси и прогноза за изменението им в условията на климатични промени, както и влиянието на естествените и антропогенните фактори върху техните количествени и качествени характеристики".

Работата протече в два панела - "Воден баланс и водни ресурси на страната" и "Качество на националните водни ресурси (повърхностни и подземни)", и пет тематични направления - "Климатични промени и причиняващите ги естествени и антропогенни фактори", "Физикохимични процеси в атмосферата", "Водни ресурси и тяхното използване и опазване", "Качество на повърхностните и подземни водни ресурси" и "Водни ресурси на територията на Югозападна България".

Така поднесена, конференцията обещаваше да е достатъчно... суха. Тоест - интересна за шепа богоизбрани и скучна за широката общественост. И наистина - от скорострелната справка чрез търсачката "Гугъл" става ясно, че общественият отзвук е по-скоро отрицателен - три информации, публикувани единствено в сайта на БАН. А не би трябвало да е така. Най-малко заради официалната заявка на учените от Института за изследвания на климата, атмосферата и водите, че слагат край на съществуването си като "лабораторни плъхове" и "вечно неразбрани самотници". Или казано на техен жаргон, започват да изграждат интердисциплинарни колективи, в които ще участват техни колеги от други институти на БАН, капацитети от независими научно-изследователски структури, университетски преподаватели.

„За нас е важно както да атакуваме проблема с климатичните промени и последствията от тях с интердисциплинарни методи, така и да допринесем за ограмотяването на обществото с научните си изследвания", подчерта във встъпителното си слово председателят на института - чл. кор. Екатерина Бъчварова. След което онагледи с едно изречение амбициозното начинание: изработване и проиграване на предварителни сценарии при планирането на бъдещи индустриални инвестиции, разработени върху конкретни анализи на конкретни (анти) екологични ситуации.

В превод на "простосмъртен" български език, това означава следното: българските учени не трябва да бъдат канени за участие в един или друг европроект или пък да контролират изпълнението на една или друга оперативна програма. Тъкмо обратното - те задължително трябва да участват в изготвянето, форматирането и аргументирането на приоритетите, с които България защитава безвъзмездното финансиране, което ни се полагат като пълноправен член на Европейския съюз. Или, както обичаше да казва един висш магистрат в средата на 90-те години на миналия век, "Питай, докато е рано и евтино, защото после е скъпо и... късно!"

Примери? Засега само един: през лятото Европейската комисия съобщи, че завежда второ дело срещу България пред Съда на ЕС в Люксембург. Причината е, че две години след първата ни присъда (за наднормени нива на фини прахови частици), четирите най-големи въглищни централи - държавната ТЕЦ "Марица-изток 2", ТЕЦ "Брикел" на Христо Ковачки и двете американски ТЕЦ - "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3", продължават да тровят въздуха в района на Гълъбово със серен диоксид.

Малко странно изглежда, че брюкселските чиновници са се загрижили за чистотата на въздуха в Гълъбово, нали? Няма такова нещо! Още преди 50-60 години учените доказаха, че когато един комин в Южна България бълва серен диоксид, над 90% от тази отрова пада от небето под формата на киселинни дъждове на... чуждо място. В Гърция, Албания, днешна Северна Македония или насред Средиземно море, зависи от посоката и силата на въздушните течения.

Втората сюжетна линия на конференцията няма нищо общо (поне на пръв поглед) с голямата наука. И е свързана с втората хипотеза на древната максима "Човек не знае какво печели, когато губи и какво губи, когато печели!" За тоталната липса на медиен интерес към форума става дума

В хода на работата учените от Института за изследвания на климата, атмосферата и водите (ИИКАВ) формулираха основното предизвикателство, с което имат намерението да се "преборят": да изследват и да установят (дай, Боже!) дали климатичните промени през последните три-четири десетилетия се дължат на антропогенен (човешки) фатор, или всичко (озоновите дупки, парниковия ефект, глобалното затопляне, постепенното "обезличаване" на климатичните пояси и т.н.) си се случва по естествени причини.

„С този проблем по света се занимават големи научни центрове, но и ние имаме амбициите да работим по него“, заяви председателят на института чл. кор. Екатерина Бъчварова. С което... пусна духа от бутилката.

Оказа се, че след изваждането на Научния институт по хидрология и метеорология (НИМХ) от БАН и изпращането му под шапката на Министерството на образованието и науката (МОН), бунтарите са "отнесли" със себе си не само материалната база и архивите, но и цялата база данни от мониторинга на околната среда. И са прекратили достъпа на бившите си колеги до тази база. Факт, който връзва ръцете на учените, останали в БАН и положили основите на новия Институт за изследвания на климата, атмосферата и водите.

Всъщност, ако трябва да бъдем конкретни, става дума за цялата метеорологична и климатична информация, за данни за количеството води, които от десетилетия се събират чрез националната мрежа за мониторинг. Както може да се досети човек, това е ставало с пари, които държавата е отпускала на Българската академия на науките, а не специално на НИМХ. С други думи - "отцепниците" от НИМХ не би трябвало да имат монополни права върху въпросните данни, тъй като ноу хау-то е интелектуална собственост на БАН. Или поне би трябвало да бъде...

А, ако трябва да бъдем хептен конкретни, изваждането на НИМХ от Българската академия на науките - по заръка на правителството и чрез приемането на два-три параграфа от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., си е чиста проба... незаконно. Защото според Закона за Българската академия на науките и нейния устав, БАН е автономна структура и подобни резки промени - като откриване, сливане и закриване на научни институти - се извършват само и единствено от Общото събрание на академията. Никакъв парламент, никакво правителство, никакви министерства... 

 Само че кога ли в милата ни татковина, хората дето пишат и приемат законите, са ги чели и спазвали? 

Мъка...

Facebook logo
Бъдете с нас и във