Банкеръ Weekly

Общество и политика

Балканизмът не е вина, а съдба

Андрей Пантев, историк и депутат, пред в. БАНКЕРЪ

Андрей Пантев е роден на 26 март 1939 г. в село Раковица, Видинско. Завършва история в Софийския университет, през 1884 г. става доктор на историческите науки. Специализира в Англия и САЩ, автор е на около 40 книги. От 2001 г. е депутат от гражданската квота на Коалиция за България.


nbsp;


Г-н Пантев, по какво се различаваме от другите европейски народи в посрещането на събития като атентата в Бургас?

- По това, че изпитахме недоумение, защото доскоро смятахме, че това е нещо далече от нас. Вечно търсим някакви тайнства в едно събитие, което наистина е жестоко, но подобни трагедии се случват. Ние имаме една, ако не паникьорска, най-малкото невротична реакция към тези неща. Когато в Челопечене избухнаха складовете за боеприпаси, пет-шест дни имаше медийна истерия. А когато в Сърбия големите градове бяха бомбардирани, като че ли там имаше по-малко паника. Свикнали сме да гледаме тези неща само като кинокадри. Но с някои наши ангажименти с тези страни - враждуващи - Израел от една страна, Иран и Сирия от друга...


Ние сме заели позиция в този конфликт...

- У нас дойде директорът на ЦРУ, но не за да яде и пие или да си почива заедно с премиера... Някои неща трябва да се кажат, но има и опасност темата да стане чакалска. Може да се търси компрометиране на правителството или обратното - хвалби за службите ни, а и двете са неприемливи. Такива инциденти винаги се използват за партийни обвинения, но у нас това стана прекалено бързо. Имаме нужда от равновесие, при което, скърбейки за жертвите, да се запитаме Защо?България не го заявява, но дава трибуна да се говори, че виновните са Иран и Сирия. Кой знае... Та ние все още не знаем как е реализирана атаката над Пърл Харбър и дали Рузвелт не е знаел. Нямаме идея и дали Чърчил не е знаел за атаката над Ковънтри и си е замълчал, за да не се разбере, че са дешифрирали немската шифровъчна машина Енигма.


Кои са терористичните актове, оставили важен отпечатък в историческата памет на България?

- Има много атентати, но този в Света Неделя доминира със своя мащаб, това беше чудовищно престъпление. Има една книга на хърватския писател Матошевич, която е за междувоенната ситуация в страната - Кървава България. Знаете колко простреляни дейци има от двете, че и от трите страни. София донякъде е приличала на бойно поле. Под атентат обаче не трябва да се разбира само един взрив или изстрел. Около едрия бизнес в България по едно време имаше усещане за перманентно състояние на атентат. Тежкарските охранителни системи, бодигардовете, надзъртането в прозорците на колата, когато се вози големец... Тези неща също създават не по-малко ужасен климат от един взрив.


Основателни ли са притесненията, че Бойко Борисов влиза в учебниците?

- Тук не става дума за притеснение. Бойко Борисов е реален фактор в най-новата ни политическа история. Харесва ли ни, или не - до известна степен той е феномен, защото аз не помня да е изгубил избори, може би пропорционални - да, но личностни - не. Според мен въпросът трябва да бъде поставен по друг начин - трябва ли в този период, и то със заповед на министерството, настоящият премиер да влиза в учебниците? Може ли събитие, личност или процес, на който си свидетел, да бъдат назовани история? На мен ми е необходима поне половин век историческа дистанция. Има много събития, които след години ще бъдат гледани по друг начин. Сигурен съм, че и 11 септември ще бъде разглеждан от малко по-друг ъгъл.


Притежаваме ли интелектуалния и моралния капацитет да описваме безпристрастно близкото минало и настоящето?

- Разбира се, че не го притежаваме. Ако си спомняте, в една класация за целия XXвек преди време сред най-големите държавници бяха подредени Петър Стоянов и Тодор Живков. Това показва, че във възприемането на миналото си ние възпроизвеждаме текущо събитие. Търсим историческо основание - нов Стамболов, нов Левски... Този напън да се реализираме днес, опирайки се на миналото, е комичен.


Запознат ли сте с конкретните текстове, които ще влезнат в учебниците?

- Не, не съм, а и това не е толкова важно. Казват, че имало проценти - кой с колко е спечелил изборите, а съм сигурен, че и политолозите не ги помнят. Това би обременило учениците и няма да показва качество. От друга страна пък, влизането в историята невинаги се случва с позитивен знак. То може да стане и със злодейство.


Може би в историята се остава, а не се влиза?

- Не, влиза се, но се остава и с отрицателен знак. Но безличностната характеристика на нашето време показва, че ние не сме били готови за нов политически живот, а просто желаехме да реставрираме онова, което е било. Но и реставрацията не ни се получи.


Кои съвременни управници са изучавани по времето, по което са управлявали?

- Не мога да кажа, но за мен например Вацлав Хавел или неговият наследник Вацлав Клаус са фигури с характер. Клаус е антиглобалист и много скептичен към общоевропейската идея, въпреки че се е доказал като антикомунист. Но истинският държавник не може да спазва един-единствен принцип, особено ако е от малка държава. Когато политическата динамика се променя, ти се съобразяваш с нея. Като това не означава раболепие или безхарактерност.


Не можеш да кажеш само Не искаме Турция в Европейския съюз,Не искаме Сърбия в Европейския съюз, Не искаме Македония в ЕС. Основният урок от българската история е, че тя не може да си позволи да има повече от един враг на Балканите. Сега ние сме в исторически конфликт поне по отношение на миналото си с всички.


Помните ли случая с Румъния за шелфа? Веднага започнахме да говорим как румънците в Добруджа са ни били и клали и как ние сме превзели Тутракан. За Сърбия, Гърция, Турция да не говорим.


Като сравняваме българските и чуждите учебници по история, колко силно залагаме на националната пропаганда?

- Всички залагат и това е драмата на балканските народи и държави. Само че иберийците и скандинавците, например, са се клали много по-свирепо от нас. Да не говорим за конфликтите в Западна и Централна Европа.


Тази непрязън и дори ненавист се възпроизвежда, защото според учебниците по история Гърция винаги е била права, България винаги е била права, Румъния винаги е била права. Така историческият период, който би трябвало да е мъртъв, се възобновява. Едно е да почиташ героите си, да им се прекланяш, друго е да ги вкарваш в съвременна ситуация и да изкарваш, че ние пак ще си вземам това или онова.


Вера Мутафчиева казваше, че за да няма омраза на Балканите, не трябва да се преподава история. Преклонението на потомството не трябва да се превръща в извор на съвременните отношения. В момента би трябвало да имаме доста добри отношения с Турция. И изведнъж се заговаря и от двете страни за Одрин, за петвековното робство, за величието на Османската империя.


Възможно ли е междудържавни исторически комисии да решат част от проблемите?

- Не, не, такива имаше още при комунизма. Не можеш да убедиш никого, че през 1914 г. България е била права, след като е във война със всичките си съседи. Това един чуждестранен ученик или студент или обикновен любител на историческото четиво няма как да го възприеме. И тези комисии съществуваха още при предишния режим - българо-гръцка, българо-югославска и прочие... Но ние все още смятаме, че всяко отстъпление или ревизионизъм е национален нихилизъм. Никой не отстъпва от позициите си. И това не е само български порок.


Възможно ли е да съществува националното самосъзнание без историческа пропаганда?

- Не без пропаганда, а без исторически познания. Когато е пропаганда, тя винаги гледа едната страна - как България не беше виновна нито един път. В най-добрия случай казваме - за това е виновен цар Фердинанд. Но България беше създала чудесна среда за поведението на Фердинанд. Той не би управлявал по този начин в западноевропейска страна. Така че историческо съзнание не се създава...


В новия закон за българите в чужбина пише - българин е този, който има българско самосъзнание. Как със закон ще установиш това? Можеш да си българин и да нямаш българско самосъзнание. Елзас и Лотарингия са немски области, населени с французи. Когато немската пропаганда през XIXвек им казва какви французи сте вие, когато не знаете френски, те отговарят ние се чувстваме французи, вие щом знаете какви сме, погребете нашите кости като немски.


Това самосъзнание е интимно. То е свещено. То не може да бъде култивирано, ако не е заложено преди това от коляното на баба, с песните на мама. То може да бъде култивирано, но ако тези моменти отсъстват, у един ученик няма такова отношение.


И сега ние какво правим - тези емигранти, които са вън от България, ние ги учим да бъдат българи там. Но той за да успее в живота, трябва да се оттегли малко от своя българизъм. Българизъм е дума, измислена още от Георги Раковски. Няма как да плачеш за родната си къща и за люлката, на която си се люлял и за момичето, което си целунал под липата, и да имаш успех в една чужда среда. Както се казва: Когато си в Рим, прави като римляните.


Имат ли българските емигранти в чужбина обратен път към България, след като постепенно бъдат културно асимилирани?

- Представителите на българската интелигенция, които са пращани да учат или усъвършенстват до 1944 г., са се връщали по-големи патриоти. Когато министърът на просвещението проф. Иван Шишманов изпраща във Франция Елин Пелин и Пейо Яворов, някой казал: Ама тия двамата не знаят френски. Шишманов казал - дишайки френски въздух, те ще пишат по-хубава българска литература.


За жалост по непонятни за мен причини днес хората ни се връщат дебългаризирани. Може би защото ние тук така гигантизираме нашето културно наследство, че той като види една катедрала в Италия или Испания, която е вдигната през 10 или 11 век, и не е имало турци да я разрушат, изведнъж се получава обратният ефект.


Затова аз съм много предпазлив, и съм упрекван даже. Смятам, че не може да се създава един огромен въздушен замък на културното ни наследство, защото при първото стълкновение с чуждата култура започваш да се съмняваш и в това, което е исторически значимо и дори величаво в миналото ни. Сега като казват, че Стамболов е велик - никой не казва за какво е велик.


Има хора, които твърдят, че един католически средновековен манастир превъзхожда цялата православна култура - това е другата крайност. Но при стълкновението, когато човек тръгне по широкия друм отвъд Калотина и Капитан Андреево, имунитетът му трябва да е защитен с истинските стойности. А не да пее Край Босфора шум се вдига, защото от този шум не е произлязло нищо.


Сполучливо ли върви опитът на Европа да превъзпита страните от Западните Балкани?

- Нетолкова сполучливо. Балканските народи са били доста враждебни и преди да дойдат турците, а когато те си отиват, те започват да колят повече, отколкото турците. Това е едното, второто - великите сили винаги са се намесвали, имали са любимци, предпочитани съюзници. Има противопоставяне, ненавист.


По мое време денят на Алжир и на Югославия беше на една и съща дата. И във вестника пишеше - днес е националният празник на братския Алжир и на съседна Югославия. Ние също сме обект на подигравки и презрение от тях. Гърците ни наричат ниските чела, кривоноси и прочие. Това е тъжно. Но е характерно даже вътре за славянството - вижте например каква ненавист има даже между поляци и руснаци.


Може ли меката политическа намеса на Европа да промени това?

- Не знам дали Европа има желание за подобна намеса. Тя се интересува много повече от това инвестициите да се завърнат, отколкото какъв културен или политически климат има тук.


Не е важно кой е започнал тази балканска ненавист. Важното е кой ще я спре. За съжаление аз не виждам кой ще го направи. Шегувам се, че най-голямото доказателство, че македонците са българи, е тяхната грандомания.


Нашият проект за статуя на Апостола на границата с Турция не е много по- различен от историческия парк в Скопие.

- Да. Ами нашата мания, че Спартак е тракиец, не е ли смешна? Румънците са смешни с даките, македонците - с Александър Велики. Балканизмът не е вина, а съдба. Но това е и нашата обща болест. Не можем непрекъснато да се оплакваме, че Великите сили са виновни. Напротив, те усещат тук една слабост още когато се освобождават новите държави от турците. Затова ние празнуваме 1908 г. като Деня на независимостта, след като сме се появили на картата 30 години преди това. За да може да се осъществи тази ерозия, това проникване. Но защо сме такива, каквито сме, си остава енигма. Всякакви опити да правим обща характеристика на Балканите води само до едно - хоризонталната ни омраза ни погубва повече от всякакви други коварни замисли на европейската и световната дипломация.

Facebook logo
Бъдете с нас и във