Банкеръ Weekly

Общество и политика

АТАКА СТИГНА ДО... АМЕРИКАНСКОТО ПОСОЛСТВО

Срещу разполагането на военни обекти на армията на САЩ върху българска територия протестираха близо 1000 привърженици на партия Атака в деня, в който започна неформалната среща на министрите на външните работи на страните членки на НАТО. Целта ни е да покажем на външните министри от НАТО, че в България по-голямата част от хората не желаят американски бази, обяви в парламента Павел Шопов, заместник-председател на парламентарната група на Атака.
Мнозина заподозряха в мераците на Атака за митинг пред охраняваната като златно съкровище сграда на НДК желание за публична конфронтация с полицията. И вероятно не без основание. Но кметът на София Бойко Борисов не позволи на митингуващите да бъдат видени и чути максимално близо до зоната за сигурност около двореца, където се провеждаше срещата на министрите.
Разрешил съм им протест в Южния парк и с това съм им предоставил всички възможности да изпълнят целта на митинга, каза столичният градоначалник. Той цветисто изрази мнението си, че демокрацията с нищо не е пострадала от това, че не е допуснал митингът да стигне до НДК. Твърдата позиция на кмета предизвика гнева на привържениците на Волен Сидеров, които подадоха жалба до Столичния общински съвет (СОС) за отмяна на неговата заповед, но им бе отговорено, че трябва да отнесат жалбата си до Софийския районен съд.
Именно това най-вероятно стана причина по време на самия митинг в Южния парк да се вземе решение за изненадваща промяна на маршрута на шествието след него. Вместо към НДК митингуващите се отправиха през гората към американското посолство. Намерението на Атака бе да връчи именно там своята декларация против американските военни бази. Впрочем полицаи ги чакаха и пред посолството...
Това не е митинг само на Атака, това е митинг на всички българи, отвратени от националното предателство на тройната коалиция, каза Сидеров пред събралото се множество в началото на протеста. Той уточни, че честните българи искали референдум, защото само по този начин може да се види колко са хората, които не желаят разполагането на чуждестранни военни бази на наша територия. Според данни на активисти на Атака до момента били събрани близо 200 000 подписа в подкрепа на това искане. За да се предизвика по този начин, референдум са необходими 500 хиляди подписи, предписва българската конституция.
Разбира се, има достатъчно и все сериозни основания за протести във връзка със споразумението за съвместните военни бази със САЩ, чието съдържание ще стане публично достояние едва след като бъде ратифицирано от парламента. Тъкмо непрозрачността около водените предварителни преговори за това споразумение, която не позволи на хората да се ориентират добре какво би спечелила или загубила нашата страна и какви предимства или заплахи крие разполагането на американски войници на българска територия, даде възможност на Атака да потърси и отчасти да намери реабилитация за своя поразклатен напоследък имидж.
Така беше и при последната по-голяма обществена проява на тази партия - шествието и митингът за националния празник трети март. Тогава нейното провеждане донякъде й помогна временно да укрепне след нокдауна, в който бе изпаднала след педофилския скандал с бившия депутат от Атака Владимир Кузов.
Нещо подобно стана и сега. След случая на магистрала Тракия и дивното оплитане в лъжи и версии престижът на Волен Сидеров дори сред най-фанатичните му привърженици изглеждаше сериозно накърнен. Социологическо проучване отчете драматичен отлив на доверието към партията и всички очакваха нейния пълен разпад. Чрез митинга за американските военни бази тя пак получи възможност да отклони вниманието от скандала, а лидерът й отново да заеме героична поза.
Колкото и гротескно да изглеждат последните прояви на недоволство, организатор на които е Атака(особено ако ги съпоставим с предишните масови излияния през годините), самото обществено недоволство в никакъв случай не бива да бъде подценявано. Особено от политиците, които често се изкушават да си играят с неговите искри. А и в неадекватните действия на управляващите действително прозира страх от нарастващото желание у все по-широки кръгове на обществото за възмездие.
Още след Трети март се видя, че политическият живот у нас навлиза в ново русло на противопоставяне, което вече не е просто общо срещу целия политически елит. Митингът на Атака тогава, а и сега, показа ясно, че сме изправени пред ново разделение на обществото - но вече не на сини и червени или на леви и десни, а на националисти и предатели. Поне такова разделение желае и се стреми да провокира нейният лидер Волен Сидеров, който постоянно обвинява в предателство не само управляващите, но и хората от най-близкото си обкръжение.
Обявеният от Сидеров поход за завземането на властта засега стигна до американското посолство. Но действията на Атака и нейния лидер показват неговата убеденост, че то може да бъде постигнато чрез перманентния диктат на улицата, изразяващ се в серия от протести, подобни на този срещу разполагането на американските бази, който стана на 27 април в София. Той показа между другото, че времената на т.нар. митингова демокрация съвсем не са отминали, както някои наивно си мислеха.
Едва ли е уместно да се иска от обикновените хора, които обраха всички негативи на безкрайния мъчителен преход и го изстрадаха в пълна мяра, да продължават да проявяват градивно търпение, след като т. нар. политическа класа се провали тотално в качеството си на строител на съвременна България. Дългогодишното глухо недоволство на българите вече закономерно преминава в гняв и дори озлобление не толкова от несправедливостта на прехода, колкото от безпардонността на ония малцина, които съумяха да спечелят богатствата си чрез него. Ограбвайки тъкмо техния минал труд, злоупотребявайки с доверието и мечтите им. Авторите на сегашното статукво, което малко се нрави на мнозинството от българите...
Иначе казано, идеалната хранителна среда за всякакви популисти от рода на Волен Сидеров.

Facebook logo
Бъдете с нас и във