Банкеръ Daily

Общество и политика

Архивистите празнуват с „Промяната 1989. Преди и след“

Десети октомври е Денят на българските архивисти. Той се чества от 1951 г., когато Народното събрание - с Указ № 515, създава Държавен архивен фонд и институционализира архивното дело в България. По този повод, председателят на Държавната агенция „Архиви“ - доц. Михаил Груев, представи поредният сайт от платформата на агенцията и награди с почетни грамоти нейни служители с над 20-годишен стаж и с принос в опазването на историята ни. Той се нарича „Промяната 1989. Преди и след“, а съдържанието му е разпределено в над 20 рубрики, сред които „Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България“, „Независимо сдружение „Екогласност“, „Градът на истината“, „Кръглата маса 1990 г.“ „Конституцията 1991 г.“, „Прояви на съпротива (1987–1989 г.)“ и т. н.

Онези, които търсят Истината за българския преход, едва ли ще я намерят на сайта - направи уговорка доц. Груев и уточни, че има много гледни точки и много исторически школи, изследващи събитията от преди тридесет години. - Основното желание на Държавната агенция „Архиви“ е да представи изключителното богатство от документи, които съхранява, на вниманието както на историците, така и на журналистите и гражданите, а те, от своя страна, да направят своите интерпретации“, допълни той и благодари на хората и институциите, без които начинанието би претърпяло тотален провал: Комисията по досиетата, БНТ, Златния фонд на БНР, СДС, Фонд „Българска фотография“, Германският исторически институт със седалище във Вашингтон, на Петко Симеонов и наследниците на Желю Желев и Радой Ралин.

Мариета Цанова, основният автор на новия сайт, поздрави колегите си с думите „Ние, архиварите, сме чираците на паметта. Този сайт е и знание, и спомен, и ориентир във времето, който показва, че възторгът и наивните надежди са красиви“.

Тя добави, че макар платформата да не е зрелищна, дава възможност за бърза ориентация: интернет страницата на агенцията, категория „Архивите говорят“, осем (до вчера) тематични сайта:

Във връзка с празника, доц. Михаил Груев представи и албума „Победа и... погром. Величие и... падение“, посветен на 100 години от края на Първата световна война и Ньойския мирен договор. Изданието включва документи и снимки, пресъздаващи както бойните действия, така и не толкова славния живот на редовия войник. Проектът е финансиран от Националния комитет за отбелязване на 100 години от Първата световна война и участието на България в нея.

Накрая председателят обяви и бъдещите творчески планове на Държавната агенция - обработка на наскоро полученият архив на д-р Г. М. Димитров, дарен от дъщеря му Анастасия Мозер. Става дума за огромно количество документи (според специализираната терминология - около 12 линейни метра), свързани с дейността на Г. М. Димитров като ръководител на най-голямата наша емигрантска организация - Български национален комитет, както и с ангажиментите му като секретар на Международния селски съюз и на Комитета на поробените източноевропейски народи. Сред дарението е и кореспонденцията на Г. М. Димитров със Станислав Миколайчик и Ференц Наги, както и с редица източноевропейски емигрантски лидери.

След обработка на архивните материали, ще могат да бъдат прочетени ключови речи и изказвания на Г. М. Димитров пред различни международни форуми, включително при учредяването на Съвета на Европа през 1949 година.

Голямата новина гръмна... просто така, сякаш между другото: наследниците на Евгения Марс (жената, без която Патриархът на българската литература не е могъл да представи живота си - бел. ред.) са готови да предоставят на Държавна агенция „Архиви“ личната й кореспонденция с Иван Вазов: 106 писма, 40 картички и 20 портрета с посвещение!

Странно беше човек да наблюдава как присъстващите репортери и спецове "преглъщат" на сухо задължителния въпрос "Защо не ги предложите на публичен търг с тайно наддаване в стил "Сотбис"?", но... всичко се размина с мълчаливо хладнокръвие. На празник като на празник...

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във