Банкеръ Daily

Общество и политика

Археолози разгадават тайните на средновековна крепост край Троян

Археолози разгадават тайните на хълма "Калето" при троянското село Дебнево, чрез проучвания на късноантична и средновековна крепост. Тя е била обект на редовни археологически разкопки в продължение на 12-14 последователни кампании с различно времетраене от 1974 до 1987 г.

На площ от няколко декара, са разкрити голям брой архитектурни структури (крепостни стени, жилищни и стопански сгради, производствени съоръжения), които са запазени до днес чрез съвременните методи на реставрацията и консервацията. Проучванията са възобновени през 2019 г. и продължили и тази година. Сред най-ранните разкрития на археолозите тази година са халколитна каменна брадва /V хил. пр. Хр./ и измазано с глина кръгло огнище от периода на късножелязната епоха /IV - III пр. Хр./. Разкрито е и полувкопано старобългарско жилище от епохата на Първото българско царство.

Късноантичната и средновековна крепост в местността "Калето" при село Дебнево се локализира в границите на съвременното село, на 0,3 км източно от центъра, върху куполообразно възвишение на левия бряг на река Видима, с максимална надморска височина 353,94 метра и 18 дка укрепена площ.

Разкритите и консервирани до момента структури се отнасят към периода на късната античност и Второто българско царство /12-14 век/, посочват от администрацията. Укрепителната система се състои от две паралелно-концентрични крепостни стени, снабдени с правоъгълни кули, две порти за коли и една за пешеходци. При североизточната част на укрепената площ са разчистени основите на поне 17 отделни жилищни, стопански/занаятчийски сгради, както и такива свързани с пребиваващия гарнизон. Освен посочените структури, при северозападната част на хълма е проучен частично християнски некропол, от който са разкрити 145 гроба. Наред с тези, отнесени към времето на царете Иван Александър /1331-1371 г./ и Иван Шишман /1371-1395 г./, са открити и християнски гробове от периода на османското владичество /16-17 век/.
От 2019 г. обектът се проучва от археологически екип с ръководител гл. ас. д-р Стилиян Иванов /НАИМ-БАН, филиал Велико Търново/ и научни консултанти проф. д.изк. Константин Тотев /НАИМ-БАН, филиал Велико Търново/ и доц. д-р Сергей Торбатов /НАИМ-БАН/.

Сред най-ранните разкрития на археолозите през 2020 г., внимание заслужава халколитна каменна брадва /V хил. пр. Хр./ и едно измазано с глина кръгло огнище от периода на късножелязната епоха /IV - III пр. Хр./. Около последното са открити и следи от разрушена наземна паянтова постройка с голямо количество сива монохромна керамика, парчета от съдове работени на ръка и два глинени прешлена за вретено. Пластът с материали от късножелязната епоха е достигнат във всички части на проучваната площ. Непосредствено върху него лежат основите на късноантичните градежи. От тях частично са разчистени останките на поне две помещения от сгради. Зидовете с дебелина 0,70 - 0,80 метра са строени от едри и средно големи ломени плочести камъни на спойка от сиво-жълтеникава глина. В запазения пласт от това време е открито голямо количество обикновена сиво-черна керамика, работена на бързо грънчарско колело и няколко медни монети, датирани в края на 4 - 5 век.

За следващия период на обитаване екипът на д-р С. Иванов е установил, че късноантичните градежи са нарушени от построяването на едно полувкопано старобългарско жилище от епохата на Първото българско царство. То е без каменна облицовка, с почти квадратен план. От него в западния ъгъл е запазена каменната печка. Подът е измазан с глина, която на места е отухлена от силен огън. В източната срещуположна част се намира и каменно огнище, изградено от вертикално побити плочи. От вътрешността на жилището произхождат три изцяло запазени кръгли хромела, две коланни апликации със сърцевидна форма и една медна обица, малко количество керамика работена на ръка и бавно грънчарско колело, отнасящи се към времето от края на 9-ти до първа половина на 10-ти век.

С по-късния средновековен период на обитаване се свързват два фрагмента от полувкопани жилища с еднолицев каменен градеж. Според материалите, намерени в близост, те могат да се отнесат към периода на Второто българско царство. От там е част от дъното на една купа със сграфито украса, голямо количество обикновена керамика, изработвана на бързо въртящо се грънчарско колело, и монети от 14 век. В повърхностния пласт, над изброените структури са намерени и находки от късното средновековие: керамична лула и сребърна монета.

Разкопките през 2020 г. са доказали категорично, че късноантичната и средновековна крепост при село Дебнево е значим многопластов обект с висок научен потенциал. Осигуреното финансиране от Община Троян и Министерството на културата е дало възможност за работа на по-голяма площ, в сравнение с миналата 2019 година, когато източникът на средства е бил само един. Паралелно с разкопките е отделено време и за цялостно почистване на терените със запазени върху близо 5 декара архитектурни структури, с цел възстановяване на геодезичния план и достъпа до обекта.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във