Банкеръ Daily

Общество и политика

Археологическият музей е най-старият в България

Буюк джамия е трeтата най-стара запазена до корниз вековна сграда на София след срещуположната ѝ ротонда "Свети Георгие“ и катедралата "Света София“,

На днешния ден през 1905 г. отваря врати Народният музей  София – съвременният Национален археологически институт и музей, който е част от БАН.

Националният археологически институт с музей е създаден през 1948 г. от сливането на две организации – Археологически институт и археологически музей. Археологическият музей е най-старият в България, съществуващ официално от 1892 година.

Помещават се в сградата на бившата Буюк джамия ((1474 г.) на ул. „Съборна“ № 2. Институтът е създаден през 1921 г. с указ на Цар Борис III.

Музеят е основан като отделна институция през 1893 г. като Народен музей с директор чехът Вацлав Добруски. Помещавал се е в бившата джамия, в която преди това е била Народната библиотека (1880-1893 г.).

Музеят официално се открива през 1905 г., като всички археологически находки са поместени там. Няколко допълнителни зали и административни сгради към музея са създадени през идните години. При изграждането им е запазена външната конструкция да се строи със стар камък. Музеят има пет изложбени зали: Централна зала, Праистория, Средновековие, Съкровищница и специална временна изложба. Управлява се от БАН. Музеят към Националния археологически институт притежава най-богатата нумизматична колекция в страната с над 300 хил. броя монети.

НАИМ-БАН е в спасената от българската държава от саморазрушаване някогашна Буюк (голямата) джамия от ХV век. Името ѝ е било „Коджа Махмуд паша джамиси“ (Джамията на великия Махмуд паша) – великият везир на султан Мурад II (1421-1451 г.), който през 1451 г. става бейлербей на Румелия (европейските владения на османците), премества главния им град от Одрин в София и същата година поръчва строежа на джамията, строи се цели 43 години и е завършена двадесет години след смъртта му през 1491 година. Архитектурно е от типа изополикуполни джамии, нейните куполи са девет ниски секторни. Освобождението на София от русите я заварва с паднало минаре, отдавна порутена и изоставена.

Когато митрополит Климент е министър-председател, трупата „Сълза и смях“ иска да направи театъра си в нея, митрополитът отказва с думите: „Аз от храм, па и да е на Мохамеда бил, карагьозчиница не пускам да се прави!“ и тя е дадена на Публичната библиотека, официално открита през 1880 г. и преместена оттам през 1885 година. Към нея се обособява музейна сбирка, превърнала се в музеен отдел. В периода 1900-1905 г. Археологическият музей се установява окончателно в ремонтираната сграда.

През 1938-1940 г. е създадена нова сграда, в която обаче се помещава Народната банка, а за музея са отредени две етажа в две от крилата ѝ, свързани с бившата джамия, отново ремонтирана. Старинната сграда с експозицията на музея е ударена от бомба при англо-американските бомбардировки  на София в 1944 г., след което отваря врати чак през 1948 година. Пълен ремонт на сградата започва 45 години по-късно, през 1993 – 1994 г., чийто последен етап се извършва през периода 2003 – 2005 г.

Археологическият музей в София съхранява една от най-богатите археологически колекции на Балканския полуостров. Обектът е трeтата най-стара запазена до корниз вековна сграда на София след срещуположната ѝ ротонда „Свети Георгие“ и катедралата „Света София“, ако не броим малките средновековни църкви около града. Направените на два пъти археологически разкопки разкриват културни напластявания от няколко епохи.

 

Буюк джамия

(понякога Бююк джамия, на турски: Büyük Camii, в превод Голяма джамия) е бивш мюсюлмански храм в българската столица София.

Първото ѝ име според писмени сведение е Коджа Махмуд паша джамия или Джамията на великия Махмуд паша. Строежът на храма е започнат от великия везир Махмуд паша в 1451 и завършен 20 години след смъртта му в 1494 година.

Около джамията е имало и други сгради: хан, медресе, водохранилище и чешма. Махалата около джамията носи нейното име, а до Освобождението улица $Леге“ се нарича Буюк джамиси сокаги.

По време на Руско-турската война от 1877-1878 г. джамията е превърната в болница. По-късно е библиотека, музей и печатница, а от 1892 година в нея се помещава Националният археологически институт с музей.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във