Банкеръ Weekly

Общество и политика

Арабската есен закъснява

Сред поредните протестни знамена на площад Тахрир в Кайро през юли имаше нарисувана карта на Арабската пролет с черни мишени върху всяка страна, засегната от антиправителствени бунтове след свалянето на лидерите на Тунис и Египет. Мишените всъщност лесно биха могли да бъдат заменени с въпросителни, след като мъртвото вълнение на промяната прерасна в разпокъсани и неразрешени конфликти, при които загинаха хиляди хора. През цялото това време западните политици играха различни роли - от бомбардировките над Либия до разтревожени наблюдатели на случващото се в Сирия и Йемен.
Видимият застой се задълбочи още повече през август, през ислямския свещен месец Рамазан, когато по традиция животът почва да тече по-бавно, тъй като ислямският свят спазва строг пост и други обичаи като временното примирие. Свалянето на режими, които са на власт от десетилетия, е огромна и мъчителна задача и се отразява на почти всяко решение - включително и на това кой да бъде нает за уличен чистач. Иран направи такава промяна с ислямската революция през 1979 г., а американската инвазия за свалянето на Саддам Хюсеин обърна нова страница в историята на Ирак и предизвика продължаваща с години гражданска война. При сегашните бунтове обаче не се вижда такава цялостна промяна.
Застоят в революционния устрем на арабите предизвика опасения, че дори лидерите да паднат, стожерите на режимите могат да оцелеят. Така се случи, когато военни поеха временно контрола след оттеглянето от власт на египетския президент Мубарак. Само няколко седмици по-късно демонстрантите се върнаха на Тахрир, за да настояват за по-бързи политически реформи и по-смели действия на съдебната система срещу представители на стария режим.
Макар и с полуреволюция, в Египет все пак отбелязаха по-голям напредък, отколкото другите бунтове срещу старата гвардия в Близкия изток. Ядрото на лоялните сили за сигурност в Йемен и Сирия поддържа досегашната власт въпреки нестихващите протести. При все че антиправителствените сили в Либия още нямат безспорен лидер, Муамар Кадафи може и да бъде изправен пред съдбовен момент, защото бунтовници се доближават до Триполи, а бомбардировачите на НАТО удрят военни обекти. Тунис, откъдето започна Арабската пролет, беше разтърсен от размирици. Надигнаха се и ултраконсервативните ислямисти, преди изборите през октомври за Учредително събрание, което да изготви нова конституция. Междувременно Египет постави въпроса кога и дали управляващият военен съвет ще предаде властта? Временните държавни ръководители побързаха да заявят, че изборите се отлагат, а подготовката за гласуването ще започне на 30 септември. Нещо повече, генералите показаха, че търпението им не е безкрайно.
Само в малък Бахрейн властите очевидно наклониха везните в своя полза. С помощта на саудитски подкрепления силите за сигурност потушиха бунта на шиитското мнозинство, което иска от сунитските управляващи повече права. Така нареченият социален диалог вече започна, но няма вероятност управлявалата 200 години династия да се оттегли. И за да предотврати повторение на шиитските протести, най-вероятно ще й се наложи да действа с твърда ръка.
Недоволството в региона изобщо не е приключило, но сега е преминало в една по-особена фаза. Поради тази причина и самото определение - какво е Арабската пролет става все по-разтегливо. Това важи както за сегашните конфликти, така и за дългосрочните странични ефекти. Въстанията, задействани от незабавните комуникации в интернет, ускориха събитията по улиците. Само че и монарсите действаха бързо след относително малките по обхват размирици. Султанът на Оман например обеща 50 000 нови постове за държавни служители и отпусна два и половина милиарда долара за програми за работни места. Йорданският крал Абдула Втори създаде планове за изборно правителство през следващите години. В строго управляваните Обединени арабски емирства пък официални лица отвориха трезорите, за да финансират развитието на по-бедните региони извън Дубай и Абу Даби. Изразени бяха намерения дори за разширяване на правата за гласуване на изборите през септември за федерален консултативен съвет през септември. Тези стъпки бяха разгласени като голям скок към демокрация в държави, в които арестуват хората, само защото са публикували в интернет призиви за сформиране на истински парламент.
Каквото и да се случи в бъдеще, страните, обхванати или засегнати от Арабската пролет, никога няма да се върнат към предишното си положение. Колко дълбоки обаче могат да бъдат промените? Сирийските протестиращи отлично знаят, че дори и да свалят президента Асад, военните и държавните служители, на които се крепи режимът, не могат да бъдат прочистени, без Сирия да претърпи икономически крах. Затова опозицията обяви, че не планира разпускане на армията ако държавният глава бъде свален, но ще се стреми към отслабване на властта на службите за сигурност.
Нееднозначна е и ситуацията в Йемен. Президентът Салех даже не е в страната, при все това режимът му продължава да се бори. След като пострада от взрив през юли, той беше изпратен в Саудитска Арабия за продължително лечение, но синът му Ахмед запази непокътната жизненоважната за властта Републиканска гвардия. В Йемен все още разчитат на подкрепата на САЩ, поне до момента, в който Вашингтон не открие надеждна алтернатива на сегашния режим като съюзник в борбата срещу местния клон на Ал Кайда.
Вълненията и бунтовете в арабския свят генерално показаха, че нито една от силите в тези революции не може да победи. Вярно е, че днес трудно може да си представим оставането на власт на либийския, йеменския или сирийския президент. Със сигурност личностите на върха след време ще са други, но по всичко изглежда, че системата ще продължи да съществува. При кралете и шейховете в Персийския залив няма място за подобни отстъпки. Ключовата сила в региона - Саудитска Арабия, където протестите също не отслабват, претендира да играе ролята на контрареволюция на Арабската пролет. В последна сметка, дори и да преживяват своите моменти на съмнение или понякога да изглежда, че са в застой, народните бунтове са автентичен израз на промяна и времето няма как да бъде върнато назад. Революционерите може и да са на правилната страна на историята, но това, което започна в Тунис и Египет, още много, много дълго време няма да приключи.

Facebook logo
Бъдете с нас и във