Банкеръ Daily

Общество и политика

Антония Ковачева – единствен кандидат за директор на Националната филмотека

Антония Ковачева

Антония Ковачева, която досега оглавяваше Националната филмотека, е единственият кандидат, допуснат до конкурса за нов директор. Другият с амбиции за този пост - Николай Минков, не е допуснат, тъй като не е представил официален документ за придобито образование, специалност и квалификация.

Това стана ясно от съобщение, разпространено от Министерството на културата. Антония Ковачева ще бъде уведомена допълнително за часа и датата на провеждане на конкурса. Тя  е завършила „Кинознание” във ВИТИЗ „Кр. Сарафов” през 1980 г., като преди това е следвала планиране във ВИИ „Карл Маркс“ (днешният УНСС). От 1980 г. работи в Българската национална филмотека, има множество публикации в медиите. Член е на редица художествени комисии към БНТ и Националния филмов център, включително и на Международната федерация на филмовите критици. Лауреат е на наградата на Съюза на българските филмови дейци за оперативна критика, а от ноември 2013-а е директор на Българската национална филмотека.

По време на управлението си Антония Ковачева многократно е алармирала, че най-голямото предизвикателство пред българското филмово наследство е дигитализацията.

Първият изцяло реставриран и дигитализиран български филм е „Парчета любов” (1989) на Иван Черкелов. Но не българската държава, а неговият оператор Рали Ралчев се оказва инициаторът - в продължение на седем месеца той координира общите усилия на Националния филмов център, Българската национална филмотека, Доли Медия Студио (Добромир Чочов) и др. Продуцент на дигитализацията и реставрацията е АРС ООД (Иван Тонев).

Европейски държави като Франция, например, са разработили дългосрочни проекти за дигитализация на филмовото си наследство с осигурено значително финансиране. Антония Ковачева дава за пример именно Франция, която през 2012 г. си поставя за цел да дигитализира 2500 филма при  бюджетът от 125 млн. евро. Освен тях тя дигитализира 7000 пълнометражни и 4000 късометражни филма с висока културна стойност с бюджет от 400 млн. евро. А българската филмотека по онова време разполага с 403 хил. лева годишен бюджет.

Към днешна дата има напредък, макар и незначителен. Национален фонд „Култура“ финансира дигитализация на български кинолюбителски филми по проекта „Киноспомен за родния край. Дигитален филмов архив“, който е част от програмата „Културно наследство и културен туризъм“.

Само преди дни по случай 105-ата годишнина от прожекцията на първия български филм – „Българан е галант“ бе показан дигитализиран и първият български аматьорски филм - „Мадара“, на Ростислав Бакалов, създаден през 1937 година.

Facebook logo
Бъдете с нас и във