Банкеръ Weekly

Общество и политика

Антипиратската политика на държавата с нова крачка към небитието

След внезапно "избухналата" и безславно приключилата акция в края на септември - началото на октомври, призвана да "убеди" собствениците на фризьорските и козметични салони, че плащането на авторски права е хем задължително, хем богоугодно дело, Министерството на културата отново настъпи мотиката, и то - цели два пъти.

 

Първата цицина лъсна върху челото на министерството на 12 октомври, когато във ведомствената интернет страница се появи едно умопомрачително съобщение, озаглавено "Уточнение във връзка с публикации в сайта на БНР" (правописът оригинален):

"Във връзка с репортажите и публикациите в сайта на БНР относно предупредителната кампания на Министерството на културата за уреждането на права за публично изпълнение на музика във фризьорски и козметични салони поясняваме, че кампанията имаше разяснителен характер и понастоящем е преустановена.

Считаме сериозния интерес към кампанията за изключително важен, с оглед запознаването на тази специфична категория ползватели с техните задължения...

Меко казано (и без никакво извинение), това уточнение е пълно менте, особено по адрес на медиите. Както и да го мъчихме сайта на БНР - и по ключови думи, и по ключови фрази, през последния месец колегите от националната медия не са произнесли (или написали) дори половин изречение по въпроса за "антифризьорската" хайка на културното министерство.

Прост пример - от 10 август до 20 октомври, словосъчетанието "Министерството на културата" е споменато в общо 60 публикации, но нито една от тях не е свързана с темата за интелектуалното пиратство в салоните за красота и релакс. Последният текст, в който е спомената абревиатурата ЗАПСП (т.е. Законът за авторското право и сродните му права) е от януари 2020 година. А най-пресните "дописки" за сдружението на творците "Музикаутор" и за сдружението на продуцентите - ПРОФОН, са от май и юни.

Другата неистина в уточнението на културното ведомство е, че "антифризьорската" кампания имала разяснителен характер. Нищо подобно - стотици са публикациите в социалните мрежи и в медиите (централни и регионални, печатни и електронни), в които въпросната кампания е описана като наказателна акция. Изпълнена от два вида "субекти": в София - от служители на министерството и от полицаи, а в т. нар. провинция - само от полицаи.

По какъв начин униформени служители ще разясняват на когото и да било правата и задълженията му по Закона за авторското право и сродните му права е уравнение с безкрайно много неизвестни. В случая обаче е по-важно, че емисарите на културното ведомство също не са обяснявали на "пациентите" си какво и защо трябва да направят, за да са чисти пред закона. Просто са им връчвали по един разпоредителен протокол (виж факсимилето), уведомявали са ги за размера на глобата - до 20 000 лв., и туй то.

Втората цицина върху красното чело на културното ведомство е още по-морава и болезнена.

Ни в клин, ни в ръкав (уж), на 21 септември в Портала за обществени консултации се появи следното съобщение:

"Проект за изменение и допълнение на Постановление № 267 на МС от 2012 г. за създаване на Съвет за защита на интелектуалната собственост.

С Проекта се променят изискванията към дейността на Съвета с цел същата да се провежда по по-целесъобразен и икономичен от гледна точка на административния капацитет начин, да бъде организирана в съответствие с естествените периодичност и начин на планиране, обусловени от функциите на органа и както и с цел да се осигури по-тясна връзка между задачите на Съвета и специфичната компетентност на членовете.

Предвиденото осъвременяване на длъжностния състав е наложително и с оглед успешното взаимодействие по актуалните проблеми на защитата на интелектуалната собственост".

Общественото обсъждане приключи на 21 октомври (сряда), но - макар като целева група да са посочени "Всички заинтересовани" - в портала няма нито едно изпратено становище.

Същата пустота лъха и от "обявата" в сайта на Министерството на културата. Нула интерес, макар че там срокът за обсъждането - противно на всички изисквания, залегнали в Закона за нормативните актове - е... съвсем друг - от 18 септември до 19 октомври!

Защо това разминаване в датите е толкоз важно, че да му обръщаме специално внимание? Елементарно е: ако човек изпрати смислено предложение на 20 октомври, защото така пише в Портала за обществени консултации, дали министър Боил Банов и юридическите му експерти ще го приемат, след като техният краен срок е изтекъл два дни по-рано?

Ами, ако работата опре до административно дело? Магистратите коя от двете дати ще приемат за единствено вярната? И кой точно ще плаща, ако и двама "грешници" бъдат осъдени едновременно?

Всъщност, това "леко безобразие" - с датите, изобщо не е случайно. Тъкмо обратното - стане ли дума за дати, хронология и т.н. - сайтът на културното министерство е учебникарски пример за тотално безхаберие. Особено, ако човек влезе в категорията "Авторско право".

Там, например пише следното: "Съветът за защита на интелектуалната собственост е създаден с Постановление № 267 от 26 октомври 2012 г. като консултативен орган за осъществяване на координация и сътрудничество между държавните институции, органите на местното самоуправление и неправителствените организации, работещи в областта на интелектуалната собственост..."

Това изобщо не отговаря на истината, защото шест години по-рано Министерският съвет приема Решение № 42 от 23 януари 2006 г. за... създаване на Съвет за защита на интелектуалната собственост!

Има и друга неадекватност, която се набива на очи още с влизането в споменатата категория "Авторско право". Приемаме, че Съветът за защита на интелектуалната собственост наистина е създаден през 2012 година. Приемаме и друго: след всеки парламентарен вот, министърът на културата е длъжен да актуализира списъка с членовете му и да го публикува във ведомствения сайт, за да знаят хората кой точно защитава правата им и към кого да се обърнат в случай на нужда.

Е, последният известен състав на въпросния съвет е огласен преди... петилетка и половина - със Заповед  РД 09-701 от 21 декември 2013 г., писана и подписана от тогавашния министър на културата Петър Стоянович. Оттогава насетне няма сила, която да накара следващите министри да публикуват поне актуалните списъци с членовете на Съвета. За "останалото" информация някаква има, но главно до 2011 година. След това настъпва пълно информационно затъмнение...

С други думи - намерението на културния министър Боил Банов да ремонтира Постановление № 267 на МС от 2012 г. за създаване на Съвет за защита на интелектуалната собственост е напълно закономерно. Защото нормотворческите му идеи са три:

- Съветът да заседава най-много веднъж годишно;

- в сайта на културното ведомство да не се публикува нито ред от въпросните заседания;

- като член на Съвета да бъде включен човек от Министерството на туризма, който да осъществявал връзка с хотелиерския бизнес, защото така повелявал Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).

Първите две идеи няма да ги коментираме, тъй като те отдавна са негласно утвърдена практика. Колкото до последното намерение, то си е откровен абсурд, защото според ЗАПСП връзката с туристическия бизнес е право и задължение на... общините!

Ама у нас винаги е било като във вица "Чукча не читатель, чукча писатель"...

"Банкеръ"

Facebook logo
Бъдете с нас и във