Банкеръ Weekly

Общество и политика

АМЕРИКАНСКОТО ПЪТУВАНЕ КЪМ ИНДИЯ

Индия очевидно променя мястото си на световната сцена. По-точно казано - започва да получава от световните сили потвърждение и признание за промененото си място. Посещението на американския президент Джордж Буш в Делхи само потвърждава вече известното - има много сериозни геополитически и икономически причини Индия да се възприема като новата азиатска суперсила, която играе ключова роля не само в региона, но и носи голяма отговорност в общата стратегическа стабилност.
Индия е ядрена държава, в нея живеят повече мюсюлмани, отколкото във всяка друга държава в света, с изключение на Индонезия. Само за последните осемнадесет месеца в Делхи бяха държавните глави на Русия, Китай, Великобритания и Франция. Сега, в началото на март, Съединените щати също сложиха индийската карта на масата и на практика потвърдиха новото внимание и отношение към Индия от страна на ядрения клуб, събран в Съвета за сигурност на ООН.
Преди шест години Бил Клинтън стана американският президент, започнал да променя индийската парадигма и посетил Индия за първи път след повече от двадесет години. Клинтън бе първият американски президент, който показа, че Съединените щати започват едно ново пътуване към Индия. Той го направи, след като видя най-опасното място в света в Кашмир - граничната провинция, за която Индия и Пакистан спорят от 1947 г. насам и заради която водиха няколко войни. Между впрочем Клинтън сложи началото на промяната само две години след като Индия бе подложена на строги санкции заради четирите подземни ядрени опита, които направи през 1998 година.
Сменената индийска парадигма намери реалното си потвърждение сега, в индийската визита на Джордж Буш, впрочем също първата, откакто той е президент на Съединените щати, и първата, която има амбиции да отвори страницата на т.нар. стратегическото партньорство. Стана така, че пътят на Буш към Индия мина през Афганистан. Той неочаквано кацна в Кабул за пет часа. Това междинно афганистанско кацане на път за Индия, пазено в тайна до последния момент от съображения за сигурност, всъщност е един забележителен факт. В него се огледа не само споменът за края на талибанския режим в тази страна, но и надеждата за постталибанските отношения в целия регион. Фактът е забележителен и с това, че през Афганистан и войната срещу международния тероризъм на Ал Кайда се промениха координатите на световната политика. Неочакваната афганистанска визита на Буш не може да бъде интерпретирана по друг начин освен като едновременен сигнал към Делхи и Исламабад, в който лайтмотивът е тясното сътрудничество в борбата срещу тероризма.
Изненадващото посещение на Буш в Афганистан е второто на военен фронт. През 2003 г. той направи тайна визита в Ирак, където отпразнува Деня на благодарността с американските войници в страната.
Сп. Икономист много сполучливо препоръча на американския президент по време на 13-часовия му полет до Делхи да прелисти най-известната книга на Едуард Морган Форстър - Пътуване към Индия. Една книга, както я описа списанието, за усложненията, които възникват, когато нетърпеливите англосаксонци тръгнат към индийския субконтинент. Дали Буш е взел под внимание препоръката на Икономист не е известно, както все още не е много ясно дали може да се говори за успехите или усложненията след индийската визита на Буш. Съмнения за такива усложнения имаше достатъчно още преди посещението на Буш и те засягаха предимно равновесието в региона, от което светът има невероятна нужда. Тези съмнения могат да се подредят и в едно просто изречение за сложните отношения между силно конкуриращите се Индия, Китай и Пакистан. Всяка дипломатическа стъпка към едната от тях е политическа крачка към другите две, а това неминуемо оказва влияние върху общото настроение за равновесие в региона. А то е пряко производно на общия баланс в световната политика. Старо правило е, че едно послание към Индия е едновременно послание към Китай или Пакистан, или обратно. И трите най-големи страни в региона имат невероятен човешки и икономически потенциал. Особено Китай и Индия. Мнозина вече виждат в Индия изгряващата икономическа звезда, която би могла да се превърне в естествената противотежест на икономическия потенциал на Китай.
Статистиката е категорична за новия Китай, както наричат Индия. Нейната икономика расте през последните петнадесет години средно с 6% годишно, а за 2005 г. показа ръст от 7.5 на сто. Според едно изследване на Голдман Сакс икономиката на Индия ще бъде най-бързоразвиващата се в света.
На първо място Китай, Индия и Пакистан са все страни, които разполагат с атомна сила и в двустранните отношения с всяка поотделно се оглежда общата картина на сложните отношения между тях самите. Индия е остър конкурент на Китай и това е още от времената на блоковото разделение, когато Вашингтон разиграваше китайската карта, а Москва балансираше с индийската карта. Тогава Индия бе от т.нар. блок на независимите, но симпатиите й имаха повече руски оттенък. Сега времената са други. Не е променено само едно обстоятелство - ядрените свойства на световната политика. Това обстоятелство има значение - най-малкото заради сериозния ирански ядрен проблем. Не е за пренебрегване фактът, че докато Буш пътуваше към Индия, иранска делегация пък пътуваше към Москва, за да преговаря за атомната си програма.
Ядрената тема очевидно остава най-стратегическата за Вашингтон и тя има една формула - ядрени технологии срещу международен контрол. Между впрочем още миналата година Съединените щати обещаха на Индия, че ще се опитат да й предоставят ядрени технологии за граждански цели. Много коментари определиха това като прекалено щедър подарък. И имаха основание, защото Индия все още не е подписала Договора за неразпространение на ядреното оръжие и поради това не може да получава такива технологии. Въпрос на бъдещето е дали Индия ще изпълни условието да раздели гражданската си атомна програма от военната, да наложи мораториум на ядрените си опити и да се съгласи да подложи собствената си ядрена програма на международен контрол. Въпрос на бъдещето също е дали американският Конгрес ще подпише ядрени отстъпки към Индия.
Във всеки случай индийската ядрена политика може да има дисциплиниращо въздействие и е в пряка връзка с необузданите ирански ядрени амбиции. Тя си кореспондира директно и с политиката на стратегическия партньор на Съединените щати Пакистан, който имаше огромни проблеми с правилата за продажбата на ядрени технологии на свободния пазар. Пакистански продукти от този вид попаднаха в Иран, Северна Корея и Либия.
Това, което обаче е ясно и трябва да се приветства, е опитът да се подредят отношенията в сложния геополитически концентрат на световната политика, в който Съединените щати играят основна роля и в който започва да заема мястото си и местната суперсила Индия. Важното е, че се слага началото на прехода от четиридесетгодишна болезнена история към нови двустранни отношения между Съединените щати и Индия, както твърдят американски дипломати с достатъчно опит в индийската политика на Америка. Индийската нишка на американската политика бе изразена от Буш по следния начин: Ние споделяме интереса към отворените пазари и имаме общ противник в лицето на ислямския екстремизъм.

Facebook logo
Бъдете с нас и във