Банкеръ Daily

Общество и политика

Американските санкции и уникалното българско нахалство

Няма горчиви самопризнания, няма хвърлени оставки, няма хвърчащи глави. Само плахи надежди за чудо...

За пореден път Държавния департамент и финансовото министерство на САЩ доказаха, че българинът с нищо не може да изненада свободните демокрации. В сряда 2 юни Министерството на финансите на САЩ (чрез Агенцията си за контрол на чуждестранните активи - OFAC) обяви за наложените санкции по Закона "Магнитски" на трима видни нашенци и на 64 свързани с тях компании и фондации. 

 

Само едно денонощие, след като под ударите на Закона "Магнитски" се озоваха бившия депутат Делян Пеевски, бившият хазартен бос Васил Божков и настоящият зам.-шеф на Бюрото за контрол на СРС Илко Желязков, стана ясно, че Отечеството ни не го чака нищо добро.

На фона на всеобщия ентусиазъм, че администрацията на президента Байдън най-после е свалила кадифената ръкавица и е дамгосала българската корупция, неприятно впечатление оставя факта, че с изключение на лично засегнатото ДПС (заради видния му депутат Пеевски), всички останали политически сили, минали през властта от 1989 г. насам, се направиха на умрели лисици. В смисъл такъв, че лидерите им демонстрираха някаква съпричастност към решимостта да се изкорени корупцията в България, но... дотам. 

Ни дума, ни стон по фундаменталния въпрос: "След като никой не познава тримата санкционирани като задкулисни кукловоди, откъде в Министерство на финансите на САЩ изобщо знаят за съществуването на Пеевски, Божков и Желязков като такива?"

Единствено бившият депутат, бивш медиен магнат и бивш едър цигарен бос се обади, че Белият дом го е шамаросал заради "ангажираният значителен финансов и политически ресурс от страна на медиен олигарх и приватизатор, парадиращ с добрите си контакти, които използва срещу своите опоненти...".

Това обаче е реакция колкото за отбиване на номера, защото колкото и да е безбрежно човешкото въображение, няма как да си представи логическата конструкция "Министерство на финансите на САЩ санкционира Делян Пеевски по поръча Иво Прокопиев и едва ли не срещу подобаващо възнаграждение!"

 За санкциите по азбучен ред 

- Васил Крумов Божков. В полицейските и специалните служби, част от които продължават да са в МВР, със сигурност пазят документални спомени за прохождането, израстването и възмъжаването на велинградския математик и шахматист като хазартен бос, милионер от европейска величина и колекционер на антики от световен мащаб.

Да припомняме сърдечните и професионални връзки на ченгетата и куките с чейнчаджиите и хазартаджийте пред и зад легендарната софийска сладкарница, известна като "Магурата" - едва ли има време. Факт обаче е, че още тогава - в началото на 90-те години на миналия век, хазартът - във всичките му разновидности - беше монополизиран от бъдещите все още мутри и техните покровители от Държавна сигурност, МВР и Министерството на отбраната (по-специално военното разузнаване).

Две публични тайни от онази епоха.

Един от хората, гарантиращи "благонадеждността" на Васил Божков пред когото трябва бе ген. Васил Зикулов - началник на Разузнавателното управление на Генералния щаб на Българската народна армия и едновременно с това заместник-началник на Генералния щаб на БНА през периода 1967-1991 година. Въпросното управление е по-широко известно по два други начина - със съкращението РУМНО и с популярното словосъчетание "Военно разузнаване". 

Другият подземен герой от началото на прехода, пряко свързан с хазарта, е Иво Карамански. Той беше дясна ръка на Христо Величков - бивш шеф на Националната полиция, и Иван Иванов - бивш шеф на отдел "Тежки криминални престъпления" в СДВР, а тримата заедно бяха "стопани" на бившето столично казино "Севастопол" и контролираха неизвестен брой игрални зали из страната.

За "Ай Джи Ем", Илия Павлов, Маджо, СИК, Любен Гоцев и кръга "Монтерей" няма да отваряме приказка, защото няма да я довършим дори и за една календарна година. Споменаваме ги само, защото имат съвсем пряко отношение към другия санкциониран "герой" - Илко Желязков, описан в официалното съобщение на US-финансовото министерство по следния начин:

"... Пеевски също така е участвал в корупционни действия чрез своето подставено лице, Илко Димитров Желязков - бивш заместник-председател в Държавна агенция за технически операции (ДАТО) и бивш служител в Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), който е назначен за заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства през 2018 година.

Пеевски е използвал Желязков за осъществяването на схема за подкупи, засягаща български документи за пребиваване за чуждестранни граждани, както и за подкупването на държавни служители чрез различни средства в замяна на информация и лоялност от тяхна страна.

От 2019 г. е известно, че Желязков е предлагал подкупи на високопоставени държавни служители от българското правителство, от които се е очаквало да предоставят информация на Желязков, която да бъде предавана на Пеевски..."

Без да се разпростираме кой знае колко, просто ще отбележим, че току що цитираните данни не са съвсем верни. Първо - Илко Желязков никога не е бил служител на ДАНС или заместник-шеф на ДАТО. И второ - той никога не е бил подставено лице на Пеевски, а нещо като... негов ментор, контрольор и топла връзка с останалия свят.

Съвсем накратко, професионалната биография на Илко Желязков може да бъде разделена на три.

Две десетилетия и половина вярна служба във Второ главно управление на Държавна сигурност (контраразузнаването) и правоприемниците му - Служба за защита на конституцията и Национална служба "Сигурност" в МВР - от 1981 до 2007 година. Тясна специалност - разузнавач-вербовчик (до 1989 г.) и лице за контакт с гръцките специални служби (след промените). 

Две десетилетия непоколебима отдаденост на каузата на Обединена Велика Ложа на България, която след уволнението му от правоприемника на Второ главно - Националната служба за сигурност (днес ДАНС), го изстрелва директно във високата орбита на "жълтото" управление. С безценната "братска" помощ на правосъдният министър Антон Станков, бъдещият главен прокурор Борис Велчев и още по-бъдещия заместник-главен прокурор Камен Михов. 

В зората на "жълтото" управление Илко Желязков се запознава с голобрадия юноша Делян Пеевски, който по онова време е лидер на младежкото НДСВ и прави първи стъпки в голямата политика и задкулисния бизнес. 

Истинската дружба между тях "пламва" през 2007 г., когато един от съмишлениците на Илко Желязков оглавява Ложа „Проф. Асен Златаров“ и приема за членове Делян Пеевски, Камен Пенков (заместник-министър на МВР през 2008-2009 г.), Светлозар Лазаров (зет на Камен Пенков и главен секретар на МВР през 2013-2015 г.), Недялко Недялков - бивш вече заместник-шеф на ДАНС (виж стр. 22), Цветлин Йовчев (контраразузнавач от ДС и ДАНС, бивш шеф на ДАНС, бивш шеф на МВР и вицепремиер в служебния кабинет на Георги Близнашки)...

От 1997 г. до 2007 г. (поне) Илко Желязков е член на УС на тенис клуб "Левски София" заедно с бившето ченге Чавдар Чернев - един от идеолозите на два от най-известните кръга на задкулисието - "Банкя" и "Монтерей", дарили България освен със силовата групировка СИК, така и с министър-председателя Бойко Борисов.

През 2007 г. Желязков започва работа в Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси". Най-вероятната причина е... реабилитирането на Делян Пеевски като ресорен заместник-министър на държавната политика при бедствия и аварии в правителството на Сергей Станишев.

Скандалът, довел до уволняването на Пеевски няколко месеца по-рано

е грандиозен: изпълнителният директор на "Булгартабак" Христо Лачев го обвини в рекет, Станишев го освободи от поста, а прокуратурата образува досъдебно производство срещу него.

В крайна сметка всичко спихна толкова внезапно, колкото и избухна. Пеевски бе възстановен като заместник-министър, Христо Лачев изведнъж стана обвиняем и трябваше да откупува свободата си, а Желязков бе експедиран в Държавния резерв да наблюдава какви ги върши "нашето момче".

След парламентарните избори през 2009 г. и размазващата (в пълния смисъл на думата) победа на ГЕРБ и Бойко Борисов, палачинката на Илко Желязков си остава все така обърната на правилната страна: 

той е изпратен в директорския борд на "ТЕЦ Марица Изток 2".

Днес причините може да бъдат обяснени всякак, но реалното основание е само едно: след близо 5-годишни пазарлъци и размотавания, през декември 2009 г. започва рехабилитацията на държавната ТЕЦ и харченето на тъй страстно лелеяните 250 млн. "японски" долара (по името на партньора по проекта - японския концерн "Мицуи").

Съвсем естествено, седем-осем години по-късно парите са похарчени, Желязков влиза в управата на БЕХ и като такъв започва... борба за опрощаване на санкциите срещу България заради замърсяванията със серен диоксид, изхвърлян от комините на рехабилитираната уж "Тец Марица Изток 2". Поредното искане за рехабилитация на този ТЕЦ и още три-четири други е залегнало дори в Националния план за въстановяване, подготвен от ГЕРБ. 

Професионалният венец каца върху главата на Илко Желязков 

през 2018 г., когато става заместник-председател на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства. Предложението, на което коалиционните партньори в управлението - ГЕРБ и "Обединени патриоти" не могат да откажат, е на ДПС.

Кой е същинският автор на идеята - никак не е трудно да се досетим. Какъв е смисълът от командироването на Желязков в Бюрото - също: хем ще си подслушваме когото си искаме, хем сами ще си се контролираме. А като прибавим в тази сметка принадлежността към "Групата" и на другите "съответни" шефове - на държавното обвинение, на КПКОНПИ, на ДАНС, НАП и т.н. - работата заспива. И продължава да спи...

Ето защо, след като за първи път казва поименно "А", "Б" и "В", щатската агенция трябва да изкара азбуката докрай. Като не забрави да включи в "изкарването" и Брюксел. По-точно - Европейската комисия, ОЛАФ, Европейската прокуратура и Европейската сметна палата.

Прекрасно е дето наложените санкции ще възпрат 

нормалните банки по света да перат и препират европейските пари, откраднати в България. Но никак не е възпитателно към София да потекат нови 15-20 милиарда евро, още преди въпросните санкции да са изиграли оздравителната си роля.

Ей затова са притеснителни официалните реакции в България.

Всъщност, какви реакции? 

Няма оставки, няма призиви за оставки, 

няма възобновяване на масовите протести, няма нищо. Или има... някакви спорадични и самосиндикални неща.

Прокуратурата била образувала проверки срещу Делян Пеевски и за източването на "Автомагистрали" ЕАД. Прекрасно, но защо главният прокурор просто не се скрие някъде? А Висшия съдебен съвет стартира процедура за освобождаването на Иван Гешев от поста?

Дали не е унизително независимото българско обвинение да бъде сръчкано от чужда държава, че да се престраши и да свърши за пет пари работа?

Пълни глупости са твърденията, че доказването на корупцията е почти невъзможно, защото даването и вземането на подкуп било интимен акт - между двама души, насаме.

В България корупцията е разгулна вакханалия.

Справка - приватизацията и разгрома на "Булгартабак".

Втора справка - национализацията на "Национална лотария", разгрома на "Еврофутбол" и скритата приватизация на футболния шампионат.

Трета справка - сивата икономика: по данни на Международния валутен фонд - около 39% от брутния вътрешен продукт.

Спокойно можем да докараме справките до 50-60 бройки, но до изборите остават само 40 дни и няма да е на късмет, ако отсега предскажем тържеството на статуквото.

Нека ги боли. И нека си мисли Бойко Борисов, че някой се възхищава на уникалното му нахалство, че лично той е причината  за US-санкциите на Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков.

Това е то - имането на единия и... нямането на другия! Според Финансовото министерство на САЩ, разбира се. Защото според нас истината за тези техни "неща от живота" е доста по-различна.  

Facebook logo
Бъдете с нас и във