Банкеръ Daily

Общество и политика

Алма матер отново е лидер в рейтинговата система на висшите училища

За поредна година Софийският университет "Климент Охридски" е лидер в стандартизираните класации на рейтинговата система на висшите ни училища.

Най-старото висше учебно заведение се класира на първо място в 23 професионални направления от общо 30, по които предлага обучение. Това беше съобщено при представянето на новото, десето издание на рейтинговата система на българските университети, подготвено от Министерството на образованието и науката заедно с консорциум.

Техническият университет в София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 11, в които подготвя студенти. Медицинският университет в столицата е първи в 4 направления от общо 5, застъпени във висшето училище. Химикотехнологичният и металургичен университет има 3 първи места. Американският университет в Благоевград, Аграрният университет в Пловдив и Тракийският университет в Стара Загора имат по две първи места. Други 12 висши училища оглавяват по една класация. 

Все по-малко студенти във ВУЗ-овете. 

Данните представени днес показват, че общият брой на студентите във висшите училища продължава да намалява и през тази година е с близо 18% по-малък в сравнение с 2013 г. В 16 направления спадът е с над 40% - сред тях са например икономика (спад от 41% спрямо 2013 г.) и администрация и управление (спад от 45%). В същото време за последните 7 г. в 13 направления има увеличение на студентите, като в 8 от тях то е с над 30%. Най-голямо увеличение има в направленията медицина (108%), военно дело (59%), стоматология (52%), педагогика (42%), национална сигурност (38%), здравни грижи (37%) и театрално и филмово изкуство (35%). 

Безработицата сред висшистите расте. 

Данните показват, че на фона на икономическите ефекти от пандемията, свързана с разпространението на COVID-19, делът на регистрираните безработни сред завършилите университет през последните 5 години се покачва до 2.8 на сто през 2020 г. при ниво от 2.2 на сто през 2019 г. Това е най-високата безработица, регистрирана сред завършилите от 2017 г. насам.

Делът на завършилите, които не се осигуряват в страната спада до близо 19 на сто от над 25% през 2014 г. В същото време делът на наетите висшисти, които през първите 5 години след завършването си работят на позиция, за която се изисква висше образование, нараства до близо 51 на сто от под 46 на сто през 2014 г. При работещите магистри този дял е 62%, докато при бакалаврите е 37%.

Доходите - продължават да се подобряват. 

Средният осигурителен доход на завършилите нараства, достигайки до 1373 лв. през 2020 г. при нива от 1297 лв. през миналата година и от едва 867 лева през 2014 г. Средният облагаем доход пък се покачва от 1395 лв. на 1456 лв.

10-те професионални направления с най-високи средни доходи сред завършилите си остават същите, както и м.г. Първенци са информатика и компютърни науки - 2771 лв. облагаем доход и математика - 2673 лв. облагаем доход. Третото и четвъртото място са съответно за комуникационна и компютърна техника (2240 лв.) и за проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми (2145 лв.), които м.г. бяха с разменени места. Пето по облагаем доход е направление металургия (м.г. на 6-о място), което носи на завършилите 2099 лв. Следват го обеществено здраве (1918 лв.), електроника (1831 лв.), военно дело (1745 лв.), енергетика (1682 лв.) и фармация (1672 лв.).

Най-ниски доходи получават студентите, завършили следните направления - стоматология (887 лв.), ветеринарна медицина (910 лв.), музикално и танцово изкуство (998 лв.), социални дейности (1025 лв.), здравни грижи (1029 лв.), както и животновъдство (1043 лв.), педагогика на обучението, подготвяща учители (1056 лв.), туризъм (1072 лв.) и педагогика (1075 лв.).

За поредна година най-високи доходи в страната получават завършилите информатика и компютърни науки в СУ "Св. Климент Охридски" - 4527 лв. Следват студентите, завършили същата специалност в Нов български университет - 3630 лв., завършилите математика в СУ - 3515 лв., администрация и управление в Американския университет в Благоевград - 3390 лв. и комуникационна и компютърна техника в ТУ-София - 3174 лв. В топ 10 на най-високите доходи се нареждат още направленията информатика и икономика в АУБ (носещи заплата от над 2900 лв. и над 2800 лв.), математика - в ТУ-София (2750 лв.), икономика в СУ (2629 лв.) и комуникационна и компютърна техника в НБУ (2511 лв.).

Най-неперспективно изглежда обучението по изобразително изкуство в ЮЗУ, което "върви" със 778 лв., стоматология в МУ- Пловдив (781 лв.), изобразително изкуство във Великотърновския у-т (797 лв.), физически науки в ЮЗУ (814 лв.) и социални дейности в ТУ-Габрово (818 лв.).

Реализация

Най-високо приложение на придобитото висше образование обичайно и т.г. се наблюдава при военно дело, медицина и стоматология. Над 90% реализация на позиция, изискваща висше образование, за първи път се наблюдава и сред завършилите направление теория и управление на образованието (92%). Най-ниско остава приложението на придобитото висше образование сред завършилите туризъм (21%), хранителни технологии (27%) и изобразително изкуство (29%).

Наука и научен процес

Данните показват, че Софийският университет, Медицинските университети в София, Пловдив и Варна, както и Химикотехнологичният и металургичен университет продължават да са висшите училища в България с най-висок индекс на цитируемост на научните публикации в международните библиографски бази данни Scopus и Web of Science.

Рейтинговата система сравнява представянето на 52 висши училища в рамките на 52 професионални направления на основата на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес, научната дейност, учебната среда, предлаганите социално-битови и административни услуги, престижа и регионалната значимост на висшите училища, както и реализацията на завършилите на пазара на труда.

Целта на рейтинговата системата е да подпомага кандидат-студентите в усилията им да направят информиран избор и да се ориентират в многообразието от възможности за обучение, които се предлагат от висшите училища в България.

Петте най-масови професионални направления

през тази година са икономика с 30 916 действащи студенти, педагогика (15 388), администрация и управление (13 373), медицина (12 434) и комуникационна и компютърна техника (8316). За първи път в Рейтинговата система направление право със 7331 действащи студенти отпада от петте най-масови професионални направления и се нарежда на 7-о място, включително и след направление информатика и компютърни науки, в което се обучават 7913 действащи студенти. т.г. педагогиката измества администрация и управление като второто най-масово професионално направление в страната.

През пролетта най-много студенти са се обучавали в СУ "Климент Охридски" - над 19 200, следван от УНСС с около 18 960 действащи студенти и Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" с около 16 000 студенти. В частни висши училища се обучават 13% от студентите в страната, като делът на студентите в частни висши училища е най-голям в направление театрално и филмово изкуство - над 69%.

Facebook logo
Бъдете с нас и във