Банкеръ Daily

Общество и политика

"Алфа рисърч": Рязък спад в доверието към правителството

Очертават се изострена поляризация в обществено-политическите нагласи на българите и силна динамика в отношението към ключови политически играчи. Това сочат данните от проучване на "Алфа Рисърч", проведено в периода 8-14 април сред 1037 души. Резултатите показват и следните тенденции:



  • Във вътрешнополитически план: рязък спад на доверието към правителството, премиера и управляващото мнозинство, задълбочил се още повече след публичните раздори между коалиционните партньори. Преобладаващо песимистични очаквания, че кабинетът ще успее да овладее текущите кризи; кредит на доверие в борбата с корупцията и съдебната реформа.




  • Във външнополитически аспект: изострено внимание към войната в Украйна, нарастващо неодобрение за руския президент В. Путин и обществен консенсус за евроатлантическата политическа ориентация на страната.




  • В електорален план: отлив на подкрепа за партии от управляващата коалиция, консолидация сред привържениците на ГЕРБ, мобилизация на радикален вот.



Оценка за дейността на правителството – динамика, партийна подкрепа и зони с кредит на доверие

Проучването регистрира спад в одобрението (от 35% на 19%) и рязък скок (от 23% до 48%) в неодобрението за дейността на кабинета „Петков“ за периода февруари - април 2022 г. Същата тенденция е налице и в рейтинга на премиера: положителните оценки спадат от 39% на 23%, а отрицателните нарастват от 21% до 48%.

Най-динамични през последните два месеца са нагласите на партийните симпатизанти на формациите от управляващото мнозинство. Експресно проучване на "Алфа Рисърч" за предаването „Референдум“ на БНТ през миналата седмица  е установило, че зад коалицията най-твърдо стоят избирателите на ПП и ДБ, БСП са поляризирани, а сред ИТН доминира отрицателно отношение. Тази тенденция се задълбочава в оценките за дейността на правителството. Одобрение доминира единствено сред симпатизантите на ПП (70%). Сред привържениците на ДБ то спада до 51%, а сред тези на БСП до 38%. В резултат от бурното противопоставяне между ИТН и останалите членове на коалицията при избора на гуверньор на БНБ и разплащането на пътните ремонти, най-рязко спада подкрепата за правителството сред симпатизантите на партията на Слави Трифонов  – до 25%.

Амбивалентните позиции на правителството по редица важни теми, които изискваха партиите в него да направят категоричен ценностен избор, се очертават като основна предпоставка за разминаването в нагласите между симпатизантите на управляващите партии. През последните седмици към тях се добавиха вътрешнокоалиционни противоречия и личностни битки, които допълнително ерозираха началната висока подкрепа за кабинета. В резултат, 46% от пълнолетните българи имат песимистични очаквания към шансовете на правителството да овладее текущите кризи. Кабинетът продължава да бъде кредитиран с доверие основно по заявените в началото на мандата ангажименти: 28% смятат, че ще успее да ограничи корупцията, 26% - че ще се справи с нарастващата инфлация, 22% вярват в амбицията за модернизиране на икономиката, 20% - в реализирането на съдебна реформа. Доверие, че коалицията ще намери правилно решение за отпадане на ветото над Северна Македония за преговори с ЕС, заявяват 19%. Други 17% очакват правителството да осигури алтернативни на руските енергийни доставки. Най-малко обаче, едва 10 на сто, са оптимистите, че ще бъдат преодолени напреженията между коалиционните партньори.

За по-малко от половин година от началото на мандата, поредицата от кризи, външнополитическите предизвикателства и вътрешнополитическите напрежения изправят управляващите пред необходимостта не просто да вземат бързи решения, но да правят и ясни ценностни избори. Размиването на идеологическите граници и в резултат, блокирането на редица важни решения, поставя все по-сериозни препятствия пред коалицията, а този принцип на (без)действие среща все по-високо неодобрение от хората.

Войната в Украйна – информираност, подкрепа и геополитически избор

Продължаващата вече втори месец война на Русия срещу Украйна остава основен фокус на внимание за българските граждани. Проучването показва, че 46% от сънародниците ни не престават да следят ежедневно и с подробности новините за военните действия, реакциите на света и съдбата на украинските бежанци. Други 38% заявяват, че се интересуват от темата като цяло и по-общо, а едва 16% не проявяват интерес.

Войната засилва поляризацията по редица теми в българското общество, което се дължи както на увеличената активност на защитниците на Украйна и на действията на Русия в социалните мрежи, така и на покачващия се емоционален градус на напрежение между тях. В две отношения обаче тя очертава ясни тенденции, които променят дългогодишни баланси в българското общество. Продължава ерозията в личния рейтинг на Владимир Путин. След спада до 32 на сто в първите дни на войната, сега доверието в него слиза на 25%, а недоверието скача до 61%. Много от хората, които продължават да харесват Русия, изразяват негативно отношение към президента Путин, което е новост за обществените нагласи в страната.

Другата значима промяна е категоричното отхвърляне на Русия като модел на държавно и политическо развитие на България. 63% от анкетираните са на мнение, че мястото на България в променящия се свят е в съюз със страните от ЕС и НАТО. 15% поддържат тезата, че мястото на страната ни е в съюз с Русия и страни около нея. Данните показват, че българското общество минава през етап на трансформация, която ще оказва влияние не само върху геополитическите му нагласи, но и върху подкрепата за отделните политически сили в страната.

Електорални нагласи и доверие в партийни лидери

Политическата турбулентност през последните два месеца предизвиква и ускорена динамика в електоралните нагласи на българите. Налице е обща тенденция към различно по интензивност разколебаване в подкрепата за управляващите партии, консолидация сред симпатизантите на ГЕРБ и мобилизация на радикален вот. Регистрираните предпочитания, които не са в реална електорална ситуация, изглеждат за момента по следния начин:



  • С 21.7% от решилите да гласуват ГЕРБ излиза с около 3 пункта преднина пред ПП, а основен фактор за това разместване е вътрешнопартийната консолидация. Макар да продължава да е един от най-остро критикуваните партийни лидери, Бойко Борисов запазва доверието на 19.1% от пълнолетните българи.





  • Втора позиция за ПП с 18.4%, но с отлив от 6.0 пункта за два месеца. По-значима е ерозията в персоналния рейтинг на Кирил Петков (от 39% до 22.5%). Въпреки тази негативна тенденция той остава най-одобряван сред партийните лидери.




  • 10.2% подкрепа и трета позиция за БСП. На фона на негативния тренд към управляващата коалиция, социалистите запазват симпатизантите си от последните парламентарни избори, а лидерът Корнелия Нинова – одобрението на 18.3% от българите.




  • Мобилизацията на радикален вот дава тласък на националистите от „Възраждане“, които бележат най-силен ръст през периода, достигайки 9.4%. Положителна е динамиката и в персоналния рейтинг на лидера им Костадин Костадинов (17.3%).




  • ДПС получава обичайните си за неелекторален период 7.6% подкрепа, а лидерът Мустафа Карадайъ одобрението на 9.4% от избирателите в страната.




  • По-слабо засегнати от негативните тенденции към управляващите са ДБ. Те стабилизират подкрепата си на равнище от 6.7%, а доверието в съпредседателите им варира в сравнително широки граници: Христо Иванов – 15.8%, Владислав Панев – 8.5%, Атанас Атанасов – 7.1%.




  • ИТН е другият коалиционен партньор, който търпи съществени електорални негативи. Подкрепата за него спада с 2.1 пункта в сравнение с февруари и към момента е 4.5% от готовите да участват в избори. Лидерът на формацията Слави Трифонов се ползва с одобрението на 13.5% от българите.



Съществен щрих и знак за потенциална динамика в общата електорална картина са две други числа - 8.9%, които заявяват, че биха гласували за друга партия, извън посочените политически сили и още 12.6% с готовност да гласуват, но нерешили коя формация ще подкрепят. Така, макар и към момента да не се очертава радикално различна управленска алтернатива, един хипотетичен бъдещ вот, може да произведе и доста различно от сега регистрираното съотношение на силите.

Facebook logo
Бъдете с нас и във