Банкеръ Weekly

Общество и политика

АКЦИИТЕ НА МАККЕЙН ЗАПЛАШИТЕЛНО ПАДАТ

Световната икономическа криза без съмнение нанесе сериозни поражения. Акулите от Уолстрийт отдавна са доказали, че умират трудно и е твърде вероятно повечето от тях да намерят начин да компенсират загубите си, намирайки нови схеми за печелене на милиони. Но шансът за други е само един - да си вземат изпита като поправителен не се предвижда. В тази група е и сенаторът от Аризона и кандидат за президент на Съединените щати от средите на Републиканската партия - Джон Маккейн. Никак няма да е преувеличено да се каже, че ветеранът от Виетнам е най-потърпевш от изпадналата в лудост финансова система. Да, много икономически гиганти видяха със собствените си очи как парите им се изпаряват, само че нищо не може да се сравни с последствията, които кризата може да има за Маккейн. Ако не намери в най-кратки срокове формулата за справяне с проблема, борсовият крах ще струва на беловласия политик
ключовете за Белия дом
Хората от щаба на републиканците отлично разбират, че колапсът на Уолстрийт отвори огромна рана в предизборната им кампания, но няма как да зачеркнат темата от изявите на своя кандидат. Неизбежно беше икономиката да доминира и във втория дебат между Джон Маккейн и Барак Обама. Цял час от него бе посветен на финансови въпроси, които най-вече вълнуват гласоподавателите на фона на струпалите се над главите им проблеми. Ако дебатът се беше състоял преди няколко месеца, без никакво съмнение би донесъл убедителни бонуси за сенатор Маккейн. Кандидатът на републиканците обича подобен вид срещи с избирателите на малки сцени. Той обаче губи позиции в проучванията главно заради затрудненията си да разсее икономическите опасения на американците. По тази причина от щаба на Републиканската партия отново заложиха на по-твърдия тон. Това не беше особена изненада - подобна тактика вече тества техният кандидат за вицепрезидент Сара Пейлин, която обвини Барак Обама в приятелски връзки с терористи. Успехът на въпросната стратегия е доста спорен, тъй като сенаторът от Илинойс също се чувства комфортно сред публика, макар понякога речите му са твърде далечни за средностатистическия слушател.
Обама и Маккейн влязоха в
сблъсък за икономиката
в момент, когато САЩ са в криза. Всеки от тях обещава на разтревожените американци, че има по-добър план и визия да преведе страната през най-ужасната финансова ситуация след времето на Голямата депресия от 1929 до 1933 година. В дискусията в Нашвил, така или иначе, отсъстваха драматичните лични нападки, преобладавали в кампанията през последните дни. Моментът се оказа твърде неподходящ и никой от двамата не рискува да наруши добрия тон. Няма и никаква индикация, че по време на първите два телевизионни дуела се е случило нещо, което да промени хода на надпреварата, която независимо от социологическите проучвания все още изглежда непредвидима. Определено обаче натискът вече е върху Маккейн, а и той сякаш е загърбен от прословутия си късмет. В деня, през който беше регистриран нов рязък спад на финансовите пазари, Маккейн и Обама влязоха многократно в спор за причините за икономическата криза и предложиха диаметрално противоположни рецепти за възстановяване на стабилността. С такива карти на второто раздаване републиканският кандидат, естествено, нямаше друга възможност, освен да заложи на нападателната тактика. И то на фона на заплашително увеличаващата се преднина на Обама в национален мащаб, включително и в най-важните и спорни щати, като Флорида и Охайо например.
Резултатът от битката
на този етап е равен. Опитността на Маккейн и пленяващото красноречие на Обама все още не са им помогнали да убедят сънародниците си кой от тях има по-добър план за бъдещето. Сблъсъкът между двамата сенатори изложи на показ пълния контраст между кандидатурите им, точно четири седмици преди президентските избори. Планът на администрацията на настоящия държавен глава Джордж Буш за стабилизиране на финансовата система бе приет след много протакания, но кризата продължава да се разпространява. Каквото и да се случи на 4 ноември, едно нещо е повече от сигурно - тя няма да отмине сама и следващият американски президент ще трябва да се изправи срещу нея. Който и да е новият стопанин на Белия дом, той ще се сблъска с айсберг, сравним с този от 1929-а. Подобна нерадостна перспектива несъмнено ще коригира предизборните обещания надолу с риск това да предизвика недоволството на мнозина американци. По време на кампанията двамата претенденти не се скъпяха на думи. Но финансовите сътресения видимо се отразиха върху обещанията им в икономическата сфера. А на кого ще повярват американците ще разберем съвсем скоро.
Пътеката към Белия дом и на този вот затъна в политическото блато. Маккейн нарече съперника си лъжец и непочтен, дори опасен политик, който е изникнал от нищото. Обама се оплака от
негативната кампания
и в желанието си да не се покаже мекушав екипът му извади 20-годишен финансов скандал в Сената, в който е замесен сенаторът от Аризона. Кой спечели от размяната на удари е изключително спорно, но възможностите за републиканците да обърнат развоя на изборите прогресивно намаляват. Всяка следваща изява е по-важна за Маккейн, отколкото за Обама. Последният може да си позволи няколко стратегически ремита, но републиканецът има нужда от категорични победи. Социолозите често грешат, но един обрат в проучванията им в полза на Маккейн никак няма да му навреди. По всичко личи, че републиканецът се опитва да убеди избирателите, че Обама е твърде безразсъден риск за Белия дом в такива бурни времена.
Още преди разрастването на кризата двамата претенденти за Белия дом дадоха обещания, които вече трудно ще могат да спазят. Финансовият срив ще натовари с огромно бреме следващия държавен глава. След краха на борсите нищо няма да е същото и едва ли някой би се усъмнил в подобна диагноза. Стотици милиарди долара изгоряха в безпрецедентния пожар на Уолстрийт и в крайна сметка загубите в глобален мащаб ще стигнат няколко трилиона.
В геостратегически план
нещата съвсем не опират само до пари. Кризата сериозно се отрази върху политическата сфера, и то далеч по-сериозно, отколкото атентатите срещу кулите близнаци в Ню Йорк и централата на Пентагона във Вашингтон на 11 септември 2001-а. Докато събитията отпреди седем години заздравиха традиционната координатна система, в чийто център стои Америка, и дори укрепиха еднополюсната политика на тази свръхдържава, този път равновесието със сигурност ще се разклати. Сегашната ситуация няма как да не промени външната политика на Вашингтон и ще осигури поредица от безсънни нощи за новия стопанин на Белия дом.
Сътресенията в световния ред може би дават нови шансове на Иран. Кой днес би имал достатъчно воля и сили, за да попречи на ислямската република по пътя й към сдобиване с ядрено оръжие? Не предоставя ли финансовата криза възможност на талибаните отново да превземат властта в Афганистан? Икономическата нестабилност налива вода и в мелницата на авантюриста Уго Чавес. Бившият полковник от десантните войски на Венецуела толкова се е подчинил на стремежите си да дразни Вашингтон, че безумно води към стопанска разруха собствената си държава. Трусовете на Уолстрийт ще дадат повече тежест и на новия двигател на глобалното икономическо развитие - Китай, който изглежда достатъчно стабилен въпреки кризата. Следващият американски президент, независимо дали ще е Обама, или Маккейн, ще е принуден да търси
сближаване със Стария континент
И то не с някоя отделна европейска държава по модела на Джордж Буш, а с цяла Европа.
Естествено, всичко казано съвсем не означава отписване на САЩ от глобалната сметка. Тази страна разполага с огромна енергия и никой не може да подценява феноменалната й способност да се възстановява. Въпреки че Америка в момента има вътрешен проблем, очевидно решаването му ще премине първо през някои външнополитически предизвикателства, а това са водите на сенатор Маккейн. Затова и неговите шансове не бива да се пренебрегват. Американското общество обаче е твърде различно от останалия свят и в него екипът на Маккейн е изправен пред твърде труден избор. Дали ветеранът от Виетнам и г-жа Пейлин да прибягнат отново към атаки, основани на имиджа и ценностите? Те приковаха вниманието на медиите по този начин, но не успяха да намалят значително преднината на Обама в проучванията. Очевидно американският гласоподавател е разтревожен за жилището и пенсията си, а не за 70-те или 80-те години. Да, Джон Маккейн показа готовност да поема рискове и без съмнение пак ще опита да намери някоя нова тема. Но вариантите му са почти изчерпани и бързо трябва да бъдат измислени нови.

Facebook logo
Бъдете с нас и във