Банкеръ Daily

Общество и политика

Акценти за 26 ноември - 2 декември от Banker Weekly


Ще изчезне ли корупцията с премахването на БЕХ?


Политиката в България никой не я харесва, но щом стане дума за „кокала“ всеки се облизва около него. Същото е положението и в енергетиката у нас, където винаги всичко се прави в името на потребителя, а далаверите и корупцията все остават скрити надълбоко. Именно темата за корупцията бе най-слабо засегната по време на експертните разговори за енергетиката, които партията „Продължаваме промяната“ поде с идеята да се търси коалиционно споразумение с „БСП за България“, „Има такъв народ“ и „Демократична България“.


Финансов хъб в нашия пъб


България да стане финансов хъб в региона чрез откриване на финансови центрове за привличане на мултинационални компании. Това е едно от водещите предложения на коалиция "Продължаваме промяната" в сектор "Икономика", обявено лично от лидера й Кирил Петков. Той поясни, че идеята е: средноголемите европейски дружества, които нямат специални данъчни отдели, да ползват България, за да оптимизират данъчните си ставки, тоест за да намалят данъците си. "Това е хубав начин да правим пари от това, че имаме ниски данъци", разясни Петков.


Ще гръмне ли корупционен взрив на летище София


Това е въпросът, на който следващото българско правителство ще трябва да отговори - без значение дали ще е редовно или служебно. Ако се съди от предизборните кампании за президент и 47-о Народно събрание, абсолютно всички партии и независими кандидати бяха за нулева корупция. А като прибавим тук и вечните стремления на Брюксел и Вашингтон за върховенство на закона, не би трябвало да има никакъв проблем с огласяването на истината в пълния й блясък.


Накъде отива ДПС?


Едва ли преди последните парламентарни избори Движението за права и свободи си е представяло, че ще изпадне точно в тази ситуация, в която е. От една страна, то постигна целта си да има повече депутати в парламента, с надеждата да стане пак незаобиколим фактор. Но от друга – е в изолация, натикано в ъгъла заедно с ГЕРБ. След втория провал на т. нар. партии на промяната да съставят правителство се провидя някаква надежда ГЕРБ отново да бъде първа политическа сила и дори да управлява. ДПС усилено започна да се готви за коалиционен партньор – този път официално да влезе във властта. 


Българските архитекти не искат Кауфланд в Халите


Намерението на търговската верига "Кауфланд"  да превърне една от най-емблематичните сгради на София - Централните софийски хали - в поредния си супермаркет влуди архитектите в България. Напрежението всъщност се подгрява още от лятото, когато за първи път станаха известни намеренията на собственика на немската компания - Дитер Шварц, първо да преобрази търговския обект според собствените си виждания, след което и да го придобие от сегашния му притежател - израелска компания "Ащром".


Малки бързи заеми за големи изборни победи


Заложни къщи и фирми за бързи кредити се оказаха институционалните инвеститори на пазара за платени гласове. Защо те ли? Ами защото при тях са дребните длъжници с техните лични данни, семейно и имотно състояние, все неща, които ги правят особено примамливи, а и уязвими в ролята им на гласоподаватели. Разбира се, става дума за изключения - пазарът на този вид финансиране е достатъчно ясно регулиран и водещите компании работят при спазване на закона. Но отделни черни овце все по-често са обект на професионален интерес от правоохранителните органи.


Кой не забеляза, че коалиция "Демократична България" е разделена?


Съдебната реформа не може да се прави без съдии. Много лесно е да кажеш, че главният прокурор ще бъде избиран и поставян на обществен контрол чрез парламента. Тезата не е лоша, но е едностранчива. Не рискуваме ли отново политиците, чрез договорки, пак да избират свои главни прокурори, които да разпъват чадъри? Има варианти главният прокурор да бъде избиран от магистратската общност, но при обществени механизми за контрол. За целта е необходим широк поглед на юристи по темата. Методи Лалов пред БАНКЕРЪ.


Финансовата култура на българите расте


Има много доказателства, че и финансовата и застрахователната култура на българите расте. Първото е в постоянния ръст на търсенето на обединяване на задълженията и на средните суми на кредитите за обединяване, което е разумен начин за оптимизиране на личния бюджет и за пестене на време и пари. През 2015 г. делът на заявленията за този продукт, подадени към "БНП Париба Лични финанси", беше 17.2%, а към края на октомври тази година вече е 27.6 процента. Още по-значителен е ръстът на средната сума на заявленията – от 5325 лв. през 2015 г. до 10 890 лв. сега. Управителят на "БНП Париба Лични финанси" в България Жозе Салойо пред БАНКЕРЪ.


Да следваме парите: най-важни са бюджетът и фискът


Решението на всичко е конкуренция. Но тя е трудно нещо, когато големите проекти отиват при конкретни изпълнители. Притеснително е, че българската икономика зависи от еврофондовете и борбата е за овладяване на тези програми. Изходът е в система от взаимни проверки и баланси, в рамките на политическата и съдебната система. И отварянето на пазарите към чужди участници. Важно е, че вече има европейски прокурор и външна процедура за разследване на злоупотреби с еврофондове. Това ще промени играта. Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика, пред БАНКЕРЪ.

Facebook logo
Бъдете с нас и във