Банкеръ Daily

Общество и политика

Акценти за 24 - 30 септември от Banker Weekly


Токът ни - евтин навън, скъп "вътре"


Зелените политики на Европа доведоха до странни изкривявания на реалната икономика. Високите цени на квотите мръсен въздух, чиято цел е да стимулират зеления преход, реално доведоха до шоково поскъпване на електроенергията в цяла Европа. Обикновено в подобни ситуации общественото напрежение спада с балансиране на цените чрез включване на газовите централи, но тази година подобна екстра не се предвижда - заради полупразните газови хранилища на Стария континент и галопиращите цени на синьото гориво. Ситуацията наистина е парадоксална - централите, работещи с най-евтиното гориво, произвеждат скъп ток!


 Една заплата - тройно "стригане"


Един работещ в България плаща осигуровки по три линии: личните, които по закон му се удържат; през държавния бюджет - където част от данъците му отиват за попълване на дупката в Държавното обществено осигуряване; пак през държавния бюджет - в полза на държавните чиновници, които имат бетонираната преференция да не се осигуряват за сметка на личните си доходи. Против крещящата несправедливост многократно са се изказвали работодатели, синдикати и експерти, но без резултат. По "традиция", установена преди повече от четвърт век, събраните осигуровки от заетите не могат да напълнят и половината от кацата на Държавното обществено осигуряване - фондът, от който се плащат сегашните пенсии. Затова се налага той да бъде допълван чрез директна субсидия от държавния бюджет. Тоест от нашите данъци, които сме внесли там.


Недоспали законотворци порязаха туризма с 22 млн. лева


„Българският парламент не е сбор от мъдреци на най-големите умове на България, а сборище на най-болните амбиции, на най-злощастните и зловредни хора, влюбени само в себе си, в кесиите си, в славата си, но не и в България“. Тези отдавна изречени думи на българския финансист, филантроп, дипломат и политик Атанас Буров сякаш много точно пасват и на днешната политическа действителност. За съжаление гастролът на участниците в политическите спектакли на сцената на Народно събрание не остава без последствия. Тези дни например се разбра, че последните обитатели на Сградата на съединението може и да не са намерили време за решаването на маса проблеми, но са сколасали да отклонят едни 22 млн.лв. от парите за туризма. И това се е случило буквално в последните часове от пребиваването им там.


Странят от ГЕРБ като от прокажен


Един кратък виц от старите времена гласеше, че съветските джуджета са най-високите джуджета, а съветските болни – най-здравите болни в света. Поводът да си го припомним е възможното (но съвсем не сигурно) класиране на ГЕРБ на първо място в предстоящите поредни извънредни парламентарни избори, което някои анализатори наричат победа, а помръкващото бивше величие Бойко Методиев Борисов сигурно ще отбележи с традиционното „Пак ги бих”. Дори това да стане, ГЕРБ ще си остане „най-здравият” тежък болник на българската политика.


Проектът на Петков и Василев – гаранция за разумен компромис?


Макар и очакван, новият политически проект на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев изненада част от публиката и уплаши партийните лидери, че ще им бъдат отнети гласоподаватели. Корнелия Нинова и близкото й обкръжение в БСП най-напред грубо нападнаха ексминистрите и им спретнаха грозна интрига, а след това започнаха да омаловажават начинанието им, като го нарекоха дежа вю като Слави. Христо Иванов и "Демократична България" се опитаха да приласкаят "служебните" в листите си и да ги вземат под крилото си. Петков и Василев обаче не се хванаха на нито една въдица.


Българският затвор мечта си остава блян


Състоянието на българските зандани може и да е последна грижа на разтърсващата се от дълбока политическа криза държава, но продължава да е в центъра на вниманието на ЕС. Това показа последното заседание в средата на септември на Комитета на министрите на Съвета на Европа, на което за пореден път бяха разисквани нашенските проблеми и министрите отново ни посочиха укоризнено с пръст.  Бългaрия oтбeлязвa нaпрeдък в пoдoбрявaнe нa уcлoвиятa в зaтвoритe, нo тe нe ca дocтaтъчни, бе заключението на министрите. Решаващо за този извод се оказа все още липсващото по нашите географски ширини т.нар. кoмпeнcaтoрнo и прeвaнтивнo cрeдcтвo зa зaщитa oт изтeзaния и нeчoвeшкo или унизитeлнo oтнoшeниe.


Ще се сгъстят ли още облаците над Кристалина Георгиева? 


Фиаското с управляващия директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева и класацията Doing Business определено дойде в лош за нея момент. Скандалът се случи в навечерието на годишните срещи на МВФ и Световната банка, които ще започнат на 11 октомври във Вашингтон. Макар че дневният им ред се изготвя месеци по-рано, обвиненията към Георгиева, че докато е била директор в СБ е оказвала натиск върху служители да се подобри рейтингът на Китай в класацията, вероятно ще са една от горещите теми, които световният финансов елит ще обсъди. Особено при засилващото се притеснение за престижа на двете водещи международни финансови институции.


Безопасният път Русе - Велико Търново ще струва  1.7 млрд. лева


"На пътя животът е с предимство!" Под този слоган от години се провеждат куп мероприятия срещу войната по пътищата, но въпреки това съобщенията за нови и все по-тежки катастрофи постоянно ни заливат. От десетилетия едни от най-натоварените участъци от републиканската пътна мрежа, Ботевград - Видин и Русе - Велико Търново, носят определението "Път на смъртта". Държавата обаче десетилетия наред не направи нищо, за да промени положението. Превръщането на първата отсечка във високоскоростен път започна едва наскоро, докато първата копка на другата високоскоростна артерия все още тъне в необозримото бъдеще.


Изборите в Германия ще променят европейската политика


На 26 септември германците ще се явят на парламентарни избори, вещаещи дълбока промяна. Освен че приключва ерата на Ангела Меркел, много е възможно и нейната политическа формация да излезе от властта. Това ще означава, че за първи път от 2005-а в Берлин няма да е на власт най-авторитетната и мощна политическа сила от семейството на Европейската народна партия (ЕНП). Ако ЕНП изгуби Германия, тя ще остане със само осем правителствени лидери в Европейския съвет, все от малки страни, които не са сред основателите му. Разликата със ситуацията отпреди десетилетие ще е зашеметяваща – тогава ЕНП управляваше 18 от 28-те държави членки, включително повечето от най-влиятелните в общността.

Facebook logo
Бъдете с нас и във