Банкеръ Daily

Общество и политика

Адвокатурата срещу кабинета за подбора на кантори

Редом до ръководството на адвокатурата Общото събрание уважиха председателят на Съюза на юристите в България Владислав Славов и на Върховния касационен съд Галина Захарова.

Сблъсък на адвокатурата с кабинета за подбора на кантори, които да представляват интересите на държавата, нажежи годишното Общо събрание на адвокатите от страната. Делегатите реагираха с остра декларация срещу приетото дни по-рано решение на Министерския съвет за създаване на комисия, която да направи подбор на адвокатски кантори за консултиране на държавните органи. Темата е болна от години заради изнасяните периодично данни за непрозрачно ангажиране отстрана на държавни и общински органи и дружества на високо платени адвокатски и консултантски услуги.  

 

В решението на кабинета е записано, че наетите от държавата адвокати ще предоставят "правни съвети при подготовката на производства пред съд и юрисдикции за защита интересите на държавата във връзка с установени злоупотреби и случаи на неправомерно разходване на публични средства, както и да предоставят правни съвети по въпроси, които могат да станат предмет на такива производства".

В Комисията за подбора ще участват представители на Министерския съвет, Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на правосъдието и Министерството на транспорта и съобщенията. Тя ще се намира под контрола на премиера. Със заповеди той ще определя поименния състав и правилата за работа на комисията, а

конкретните правни услуги ще бъдат възлагани

от финансовото министерство.

"Намираме за добра тенденция държавата да използва потенциала на адвокатурата в работата на законодателната и изпълнителната власт. Създаването от Министерския съвет на комисия за подбор на адвокатски кантори, които да бъдат включени в списък на подбрани консултанти на държавата, обаче по същество ограничава потенциала на адвокатурата. Нещо повече – изготвянето на подобен списък с „доверени“ на властта адвокатски кантори би било сериозен удар върху свободата и независимостта на адвокатурата, тъй като поставя под съмнение ролята на адвокатурата и нейните органи да бъдат естествена опозиция на действия на всяка една власт.

Предварителното съставяне на подобен списък ще постави и други въпроси: дали подборът не нарушава правилата на Закона за защита на конкуренцията и Закона за обществените поръчки, от обхвата на който са изключени само част от правните услуги.

Самият факт, че

такъв списък може да се съставя предварително

и без оглед на конкретните правни услуги, за които ще се предприема ангажирането на адвокати от държавните органи, ограничава възможността на останалите адвокати и адвокатски кантори, които не фигурират в списъка, да предложат правни услуги с не по-ниско качество и при по-добри конкурентни условия. И това поражда въпрос дали предварителното подбиране на адвокатски кантори, до които да бъде ограничен изборът за бъдещо консултиране на държавата, не представлява недопустима държавна помощ, поставяща в зависимост цялата адвокатура", се казва в декларацията на Висшия адвокатски съвет (ВАдС).

В добавка е изразена вяра в почтените намерения на правителството, като е отправен призив да бъде потърсен друг подходящ способ за ангажиране потенциала на адвокатурата в защита на държавния интерес, "но в рамките на открита и прозрачна процедура, с активно участие на адвокатурата, без предварително подготвени от правителството списъци на адвокатски кантори, съставени по неясни критерии".

От Министерския съвет реагираха светкавично със следното "уточнение": 

"Правните услуги, свързани с процесуално представителство и относимите правни съвети,

са изключени от приложното поле на Закона за обществените поръчки.

Подборът на правни кантори и адвокати от страна на държавните институции през последните години е извършван в почти всички случаи в рамките на отделните администрации, без условия на конкурентност и при нулева прозрачност, като често са правни услуги са предоставяни от едни и същи консултанти. 

С приетото решение на Министерския съвет чрез създаването междуведомствена комисия се цели осигуряване на по-голям контрол между институциите и подобряване на обективността на подбора за всеки отделен казус от обществена значимост. 

В този контекст е и заложеният в правителственото решение контрол от Главния инспекторат на Министерския съвет върху дейността на комисията. Важно е да се уточни, че така създадената комисия ще извършва самостоятелен подбор за всеки отделен казус поотделно и когато възникне необходимост.

Обратно на изразените притеснения в общественото пространство, правителството няма да състави предварителен списък, по който да се възлагат всички бъдещи задания“.

Другата гореща тема на събранието беше предложеното от най-голямата адвокатска колегия в страната - Софийската,

увеличение на минималните адвокатски възнаграждения,

определените с наредба на ВАдС. Исканото нарастване на праговете за различните адвокатски услуги е в диапазона от 30 до 50 %, като е мотивирано с необходимостта в актуалната икономическа ситуация да бъдат предвидени справедливи и обосновани минимални хонорари за всички видове правна помощ.

Подобно увеличение на минималните адвокатски хонорари беше прието през 2014 г., но няколко години по-късно Върховният административен съд отмени промените в наредбата по процедурни съображения. Висшият адвокатски съвет ги прегласува и внесе нови промени, чиято актуалност също се оказа под въпрос, този път - заради пандемията и последвалата я инфлация.

Редом с конкретните числа на увеличенията, Софийската колегия предлага хонорарите да се актуализират спрямо икономическата ситуация без всеки път да се налага да се приемат промени в наредбата. Като

обективни критерии за своевременна актуализация

са посочени размерът на минималната работна заплата или инфлационния индекс, определян от Националния статистически институт.

Остава наболял и проблемът с ниските размери на адвокатските хонорари по Закон за правната помощ, средствата за които се превеждат от бюджета. Техните минимални размери са още по-ниски от тези по адвокатската наредба, като са определени с наредба на Министерския съвет, която не отчита адекватно обема на адвокатския труд.

Отделно беше гласувана и декларация с пореден призив за yвeличeниeтo нa нopмaтивнo пpизнaтитe paзxoди зa aдвoĸaтитe oт 25 нa 40% с привеждане на аргумента за тенденция на "безпрецедентен отлив от професията".

За пореден път в тази насока беше приведен доводът за липса на каквато да е помощ отстрана на държавата за адвокатите по време на ĸoвид пaндeмиятa.

Facebook logo
Бъдете с нас и във