Банкеръ Weekly

Общество и политика

АБСУРДЪТ С ЧЕТВЪРТАТА КОНСТИТУЦИОННА ПОПРАВКА

Малко странно бе нежеланието на мнозинството в парламента да се съобрази с препоръките на европейските експерти при приемането на третата поправка в конституцията. Но ако преди няколко месеца все още имаше известна надежда, че правителството може и да съумее да разясни смисъла от направените промени в основния ни закон, който според нашите парламентаристи бил убягнал на проверяващите, то днес става все по-очевидно, че поредният ремонт на конституцията е неизбежен, ако искаме да убедим Брюксел, че съдебната ни система е независима. Както е известно, Европейската комисия прецени, че направените конституционни изменения застрашават независимостта на магистратите у нас. Впоследствие пък Конституционният съд образува две дела по жалби на Върховния касационен съд, които засягат въведената от управляващата коалиция процедура по импийчмънт от страна на парламента за ръководителите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и конституционно закрепените правомощия на правосъдния министър по отношение на съдебната система.
Голямата въпросителна днес обаче е дали Народното събрание ще успее да приеме новите изменения преди решителния евродоклад за присъединяването на България? Времето за внасянето им в парламента съвсем не е много, а все още не се знае какво трябва да представляват те. Въпросът бе поставен на обсъждане преди повече от месец и тогава депутатът от НДСВ и бивш председател на Народното събрание Огнян Герджиков изрази твърдата си увереност, че вече като парени можем по-добре да формулираме текстовете, още повече че знаем какво се иска от нас. Оказва се, че пак не сме доразбрали нещо.
Във всеки случай планираният нов надзорен орган на съдебната система, за който настоява отговарящата за България в дирекция Разширяване на Европейската комисия Бриджит Чарнота, продължава да е все така неясен както за депутатите, така и за магистратите и неправителствените експерти. Това беше изрично подчертано и на форума на Гражданския конвент за конституционна реформа, проведен тези дни в София. Участниците в него напразно се питаха дали изобщо е възможно съществуването на такъв независим контролен орган на съдебната система, при положение че пак ще бъде избиран от парламентарното мнозинство. Седмица по-рано и Янаки Стоилов, председател на парламентарната правна комисия, изрази скептицизъм по темата. Независим върховен орган, който да контролира съдебната власт, няма аналог в другите европейски държави - каза той - но вероятно членството ни в Европейския съюз ще е свързано и с това тук да се направи опит за първи път да се прилагат нови модели.
Най-неприятното е, че управляващите вече са се съгласили с искането за такава институция, която да следи дейността на съдебната власт, при очевидното недоразумение между юристите на парламентарното мнозинство и Бриджит Чарнота. Именно това разминаване, а и страхът да не се сбърка отново, както при третата поправка, са сред основните причини за забавянето на новите конституционни промени. На фона на сегашната обърканост на властта предишното й упорство да се вслушат в европейските препоръки май изглежда по-достойно. Но до тази ситуация нямаше как да не се стигне при имитациите на реформи и ударното приемане на нормативи.
Някои юристи и политици на са мнение, че сегашната конституция се нуждае от значително повече поправки. За годините на своето съществувание основният закон на държавата е бил подлаган на тълкуване от Конституционния съд общо 62 пъти, което не е добра атестация за неговото качество. Изтъква се например необходимостта от радикална конституционна реформа, която да даде възможност на държавния глава сам да насрочва референдуми, без предварително решение за това от Народното събрание. Аргументът е, че за изминалите 17 години от началото на демократичните промени у нас парламентът не е дал възможност нито веднъж на българските граждани да се произнесат по основни въпроси, касаещи и тяхната съдба, и съдбата на поколения наред. Посочва се и необходимостта да се вмени императивно конституционно задължение на президента да не обнародва закони, приети без кворум и с чужди карти. Подобно предложение за корекции в конституцията може и да звучи смехотворно, но пък отразява абсурдността, до която народните ни избраници са докарали своето безхаберие. Интересно дали и този път ще излязат сухи от водата, или България ще влезе в Европейския съюз с предпазна клауза по глава Правосъдие и вътрешен ред?

Facebook logo
Бъдете с нас и във