Банкеръ Daily

Общество и политика

7 Велико Народно събрание: НРБ стана Република България

На днешния през 1990 г. Седмото Велико Народно събрание променя името на държавата от Народна република България на Република България.

Седмото, и последно засега, Велико Народно събрание заседана от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска. Основна цел на събранието е изработване и приемане на нова Конституция на България.

Събранието е свикано след свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г. и постигнатите споразумения на Националната кръгла маса. Изборите за него са първите свободни и демократични избори в страната, проведени след 1931 година. Гласуват общо 6 976 620 човика или 90.79% от всички имащи право на глас българи. БСП получава 47.1% от гласовете, СДС - 36.2%, ДПС - 5.75%, БЗНС - 4%, Отечествен съюз - 0.5%. Избрани са 400 народни представители – 366 мъже и 34 жени. Част от народните представители са избрани по мажоритарната система, а друга част – по пропорционалната система.

Велико Народно събрание започва работа на 10 юли 1990 г. в напрегната обстановка. Съмненията за манипулации на изборните резултати и исканията за изясняване на истината за видеоматериала от 14 декември 1989 г. предизвикват силно брожение в некомунистическите среди. Започват студентски стачки и граждански вълнения. В центъра на София е построен Град на истината. Натискът спрямо БСП е силен и води до оставка на Петър Младенов на 6 юли. На 1 август за председател (президент)на Републиката е избран Желю Желев, а за заместник-председател (заместник-президент) - Атанас семерджиев. Това обаче не намалява политическото напрежение, което достига кулминацията си на 26 август с пожара в Партийния дом в София.

Икономическите трудности принуждават БСП да търси коалиция със СДС при упражняване на изпълнителната власт, но СДС отказва участие в коалиционно правителство и през септември е образувано второ правителство на Андрей Луканов. По това време икономическата криза става явна, магазините са опразнени, липсват елементарни хранителни стоки, има криза за бензин (Луканова зима). Поради протестите Луканов е принуден да подаде оставка и на 30 ноември ВНС я гласува. Следващото правителство е експертно и е оглавено от юриста Димитър Попов.

На 14 май 1991 г. 39 депутати напускат парламента с декларация, в която освен саморазпускане на ВНС и избори в средата на юли искат и БСП да върне парите, които е взела от бюджета.

Въпреки протеста на 39-та на 12 юли 1991 г. е приета Конституцията на Република България. Тя налага държавно устройство, основано на разделение на властите и въвежда институцията на едноличен държавен глава - президент. Свикване на Велико Народно Събрание (400 народни представители) се предвижда в случаите, когато се променя формата на държавно управление и устройство, както и конституцията на страната. Обикновеното народно събрание се избира за срок от 4 години и в него участват 240 народни представители. Въвежда се институцията Конституционен съд, чиято основна задача е да гарантира върховенството и спазването на Основния закон на републиката.

След гласуване на конституцията Седмото Велико Народно събрание приема функцията на обикновено Народно събрание - до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска. Във вътрешнопартиен план периодът между Седмото Велико Народно събрание и следващите парламентарни избори се характеризира с противопоставяне на консервативното и реформаторското крило вътре в БСП, както и на умерените и радикалните вътре в СДС. Това деление е във връзка с настроенията за това колко бързо трябва да се осъществяват промените. Промени има при земеделските партии. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във