Банкеръ Daily

Общество и политика

670 хиляди българи са прекарали COVID-19, сочи изследване на "Алфа Рисърч"

Предстоящото ваксиниране разделя общественото мнение, но с известен превес на привържениците му. Нагласа за бърза ваксинация изразяват 15% от анкетираните българи. По всяка вероятност около 15-20 на сто ще са и доброволците от първите групи, подлежащи на имунизиране. Това е един от изводите от най-новото национално изследване на агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 11-18 декември.

"Началният етап на ваксиниране на българските граждани е изключително важен за преодоляване на страховете и предразсъдъците, както и за успеха на цялата кампания, тъй като 40 процента предпочитат да изчакат и да вземат решение именно в зависимост от ефекта върху ваксинираните. Ако тези 40% бъдат убедени, те, заедно с 15-те на сто твърди привърженици на имунизацията, имат шанс да достигнат до около 55-60% от населението", коментират от "Алфа Рисърч".

Този праг би бил ключов за изход от пандемията. Противници на ваксинирането срещу COVID-19 са 45 на сто от запитаните.

Налице е ясно изразена корелация между оптимизма за следващата година и позитивното отношение към ваксините. Тоест, независимо от всички подозрения и притеснения, ваксината е един от факторите за оптимизъм през следващата година.

Българите са поляризирани дали пандемията от коронавируса е естествено възникнала, или изкуствено създадена. Конспиративните нагласи обаче остават на заден план, когато става въпрос за личния живот и безопасност. "За" носенето на маски са 77 на сто от анкетираните, а всеки втори, макар предпазливо и с известно изчакване, е "за" ваксинация. Въпреки съществуващите все още неясноти около ваксината, тя се очертава като един от факторите за оптимизъм през 2021 г.

Равносметката в национален план е по-песимистична: за близо ¾ годината е била по-лоша за България, а 1/5 не откриват особена промяна. Позитивните оценки са едва 3% или два пъти по-малко спрямо тези в личен план. Тази нагласа е ясен индикатор за разбирането на хората, че кризата касае цялото общество и нейните ефекти понякога засягат другите повече, отколкото самите нас. 

Личната равносметка на българите за 2020 г. е изключително негативна (6% позитивни срещу 51% негативни оценки) като ръстът в отрицателните оценки е над 3.5 пъти в рамките на една година. За последните две десетилетия подобна е била ситуацията само в разгара на глобалната финансова криза в периода 2009 - 2011 година, когато оптимистите бяха свити до 10%, а песимистите достигнаха същите 51%. Причините определено могат да бъдат търсени в различните аспекти и ефекти от пандемията с КОВИД-19, но и в оценките за начина, по който България, както и отделните домакинства, се справят с нея.

По правило, в криза най-тежките отражения са за най-уязвимите. Настоящата ситуация не прави изключение – особено неудовлетворени от отиващата си година са хората с по-ниски доходи и безработните. Интересна е и рязката промяна в равносметката на една група, която по правило се характеризира с по-високи нива на оптимизъм - частните собственици. Тежестта на икономическите последици от коронавируса, която те понасят, затварянето на бизнеси и неяснотата около възстановяването на дейността, променя силно оптиката на техните оценки. Голямото предизвикателство е дали този песимизъм ще ревизира намеренията им за стопанска активност през следващата година, което би имало още по-негативни последствия, коментират още социолозите.

Въпреки изпитанията на 2020-а, а може би точно поради тях, личният оптимизъм продължава да е водещ за преобладаващата част от българите – 53% очакват следващата година да е по-добра. Песимистите за 2021 са 16%, а 31% не я свързват със сериозни промени – било то за добро, или за лошо.

Макар и в по-малка степен, оптимистични са и очакванията за развитието на страната: 46% са уверени, че 2021 г. ще е по-добра, 34% - същата и 20% - по-лоша за България. Най-позитивни и в личен, и в национален план са нагласите на високо образованите, икономически активни жители на големите градове. Именно тези социални групи се оформят като потенциален двигател на възстановяването след края на пандемията и при наличието, разбира се, на подходящи икономически и институционални предпоставки.

Един от най-интересните социални феномени на 2020 г. беше това, как пандемията извади на повърхността, или поне направи по-видими поредица от нови разделителни линии в съвременните общества, вкл. и в българското. Макар и породени от пандемията, тези разделителни оси няма да изчезнат с нея и ще продължат да оказват съществено влияние върху общественото мнение.

Близо 2/3 от българите твърдят, че досега нито те, нито членове на тяхното семейство са проявявали симптоми на инфекцията. На база самооценката на хората за заболеваемостта в семействата им, общо 13% или приблизително 670 000 души (предимно 31 – 50 годишни жители на големите градове) са преминали през коронавируса. Това е три пъти по-висок дял от официално потвърдените с PCR тест случаи, което като обща картина е показателно за предизвикателствата пред контрола върху разпространението на вируса в страната.

В българското общество консенсусът по въпроса за носенето на маски е много висок - 77% са за тяхната употреба. Конспиративните теории може и да са привлекателни като начин на интерпретация на света, но когато стане въпрос за личното здраве, здравият разум определено взема връх. Едва 12% са на мнение, че маската не служи за нищо друго, освен да контролира хората.

Изследването е част от тримесечния мониторинг на обществено-политическите нагласи на българските граждани на агенция "Алфа Рисърч". Представените данни са от проведеното в периода 11 - 18 декември 2020г. национално-представително проучване сред извадка от 1037 пълнолетни граждани. Използвана е двустепенна стратифицирана по регион и тип населено място извадка, с подбор на респондентите по квота въз основа на признаците пол, възраст и образование. Метод на интервюиране - пряко стандартизирано интервю по домовете с таблети.

Facebook logo
Бъдете с нас и във