Банкеръ Daily

Общество и политика

Светият синод избира за български екзарх Йосиф I

На 37-годишния екзарх Йосиф I тогава е съдено да води България, възкръснала за свободен живот.

На днешния ден можем да си спомним за българския екзарх Йосиф I (с рождено име Лазар Йовчев) - виден висш български православен духовник. Той има големи заслуги за запазване на единството на Българската православна църква и за българското просветно и църковно дело в Македония и Одринско, останали в Османската империя след 1878 година.

На 24 април през 1877 г. Светият синод избира избира за български екзарх Йосиф I, който заема този пост от 1877 до 1915 година.

Замонашен е под името Йосиф от екзарх Антим I. Без да има духовно образование, новоръкоположеният монах Йосиф за по-малко от три месеца в края на 1872 г. е вече протосингел на Екзархията с архимандритско достойнство. През следващите три-четири години архимандрит Йосиф участва в организирането на църквата, пътува из българските земи, среща се с представители на великите сили, не само благодарение на перфектния си френски език, но и на способността си да води преговори и да убеждава.

В началото на 1876 г. Йосиф е ръкоположен за Ловчански митрополит, след като преди това е управлявал една година Видинската епархия. Светското образование, юридическата подготовка, широката европейска култура и демонстрираните качества на разумно и дипломатическо поведение правят кандидатурата му общоприемлива за български екзарх сред влиятелните кръгове в Цариград при избухването на Руско-турската война (1877-1878 г.).

На 24 април през 1877 г. младият Ловчански митрополит Йосиф е избран и провъзгласен за Екзарх от Църковно-народния събор в Екзархийския дом (Ортакьой, квартал в европейската част на град Истанбул).

Екзарх Йосиф I определя своята мисия като дълг да обедини цялото българско население. Идеалът на българския духовен водач и неговата "велика длъжност" е да бъде духовен стълб на българщината и "да обедини всички български епархии в обятията на Екзархията".

Заставайки начело на българската църква е принуден като духовен водач на българите да бъде посредник между държавната власт и християнското население в рамките на политическите и националните съперничества в многонационалната империя. На 37-годишния екзарх тогава е съдено да води България, възкръснала за свободен живот. В условията на действащия Берлински договор е повече дипломат и политик, отколкото православен архиерей. Неуморно се бори да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез, да брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония, Беломорска и Одринска Тракия, останали под чужда власт.

Екзарх Йосиф I открива Българска духовна семинария в Цариград, грижи се за изграждането на църкви, обучението на свещеници, откриването на училища, набавянето на учебни пособия, учители, изпращането на даровити младежи на учение в чужбина. Благодарение на неговата неуморна дейност през учебната 1912-1913 г. в Екзархията има вече 1373 училища, 13 гимназии, 87 прогимназии със 78854 ученици и 2266 учители. През 1902 г. екзарх Йосиф е избран за почетен член на Българското книжовно дружество, преименувано през 1911 г. в Българска академия на науките.

Екзарх Йосиф І умира през 1915 година. Погребан в южната открита галерия на църквата "Света Неделя" в София, в близост до страничната олтарна врата.

Екзархът завещава цялото си лично имущество за народополезни цели. Завещанието е от 6 май 1915-а. За негови изпълнители са посочени Доростоло-Червенският митрополит Василий, Търновският митрополит Йосиф и племенникът на екзарха Мирон Г. Миронов. Завещанието включва суми на влогове в банки в България, Великобритания, Австро-Унгария и Русия, ценни книжа от български държавни заеми и облигации от заеми на градските управи на Киев, Харков и Херсон.

Впоследствие върху част от средствата е наложен секвестър по силата на член 177 от Ньойския договор. В Русия ценните книжа се обезценяват вследствие на Първата световна война. Това затруднява изпълнението на волята на дарителя.

Facebook logo
Бъдете с нас и във