Банкеръ Daily

Общество и политика

В новия брой на вестник "БАНКЕРЪ" четете:

В ББР се наиграха

Трудно прикриваното напоследък напрежение между разпищолилите се шефове на Българската банка за развитие (ББР) и управляващите в държавата (която е собственик на тази финансова институция), предизвика късо съединение. С едно движение премиерът Борисов буквално запали фитила под краката на изживяващите се като недосегаеми директори на банката.

В сряда (8 април) на редовния сутрешен брифинг на Щаба, отговарящ за контрола и мерките срещу на COVID-19  у нас, Борисов дори не изчака да му бъде зададен въпрос за схемите, които началниците на ББР въртят през последните две години, а набързо обяви тяхната елиминация.

Глътка въздух за длъжниците

Добро кредитно досие. Това са вълшебните думички, които ще проправят пътя на граждани и фирми към т.нар. мораториум за временно спиране или отсрочване на вноски по кредитите им. 

До редакционното приключване на броя не бе оповестена официална информация за реда, който банките ще прилагат за отлагане или спиране на вноски по заемите.

"БАНКЕРЪ" научи, че Асоциацията на банките е спазила 5-дневния срок, поставен от БНБ, и е изпратила официално писмо до централната банка с предложенията си. Остава единствено двете страни, образно казано, да си "стиснат ръцете". 

Злобната свекърва май беше права 

Вбесен от току-що произнесеното на 3 април телевизионно обръщение на президента Румен Радев, премиерът Бойко Борисов заяви, че това са „нелепици” и оприличи държавния глава на „някоя дърта свекърва, ама от тия, злобните”. Дори му вмени греха, че е против извънредното положение и иска да „умори народа”. Тъй като Борисов е известен с фриволните си интерпретации, нека припомним какво всъщност каза президентът.

Румен Радев предложи обединяване около приоритетна национална цел: „възможно най-бързо, управляемо и безопасно връщане към относително нормален ритъм на живот, към производство, към свободно движение на хора и стоки”. Подчерта, че хората чакат не оферта за заем, а реална помощ, а в условията на криза такава помощ е безвъзмездната. Призова управленските решения да се вземат на базата на достоверни данни и ясни доказателства, вкл. при прилагането на по-гъвкава медицинска стратегия за справяне с епидемията.

Енергетиката отново ще закъса заради евтините продажби 

С повече от 30% са се понижили цените на електроенергията на свободния енергиен пазар у нас и по-точно на основната платформа за работа "Ден напред". Причината за сериозния спад е по-слабото потребление и спирането на дейността в цели сектори от икономиката след кризата, предизвикана от разпространението на коронавируса.

За последните две седмици на март средната цена на тока на платформата „Ден напред“ на Българската независима енергийна борса се е понижила до 46.59 лева за мегаватчас. По данни на Института за енергиен мениджмънт през същия период на миналата година тя е била 67.64 лева/мвтч – тоест, разликата е 31 процента. Още по-голямо е разминаването между определената от Комисията за енергийно и водно регулиране референтна пазарна цена от 89 лв. за мегаватчас за сегашния регулаторен период и средната двуседмична цена на енергийната борса, която е приблизително два пъти по-ниска. Именно референтната цена е важна, защото тя е един от компонентите при формирането на цената на електроенергията за регулирания пазар.

Съдилища изпадат в паника заради "извънредния закон"

Паника обзе съдилищата след приемането на последните изменения в закона за извънредното положение От една страна законът, писан на коляно, е дотолкова нефелен, че предизвиква различни тълкувания сред юристите – включително и сред членовете на Висшия съдебен съвет. Това пък заплашва да доведе дотам всеки съд сам да започне да си решава какво ще прави с делата си и така да застраши както мерките срещу разпространяването на коронавируса, така и правата на гражданите.

Напрежението е най-голямо в административните съдилища, тъй като с изменението в закона депутатите на практика ще "размразят” близо 50% от производствата, които обичайно се разглеждат в тях.

ЕС получава безпрецедентен шанс за промяна

- Г-н Златев, каква е Вашата оценка за мерките, които предприеха европейските институции срещу пандемията? Смятате ли, че ЕС ще излезе от кризата по-единен, след като днес държавите членки демонстрират принципна солидарност?

Нека не забравяме, че сме в безпрецедентна ситуация в съвременната ни история и- никой не е имал подготовка за справяне с подобен вид криза. Ако се опитаме да преброим, само в последните десетилетия сме свидетели на около 15 кризи (финансова, бежанска, икономическа и др.), но такава като сегашната не сме преживявали. Да не забравяме също, че кризата започна като криза в системите на здравеопазването, което е въпрос национална компетентност. Затова не е коректно да се хвърля вината върху Европейския съюз, че не е реагирал бързо или че няма адекватна подготовка да отговори на кризата около коронавируса. В материал на Ройтерс подробно се описва, че още в началото на годината Европейската комисия е направила допитване до държавите членки дали имат готовност да се справят с опасността, а те са декларирали пълната си готовност. Сега се вижда, че това е не е точно така. 

Властта ще превърне вирусната криза в политическа

Ще се опитаме да разгледаме чисто новото явление „Корона PR“. Г-жо Танчева, какъв политически, социален и бизнес дизайн донесе то със себе си?

Фразата „Корона PR“ е много добра, трябва да влезе в учебниците. Да, имаме съвършено нов етап и дори пишем история в науката за публичните комуникации. Не съм чувала досега за по-глобален случай, при който се налага в обяснителен, кризисен и психологически режим да разясняваш, успокояваш, предупреждаваш. Всеки възможен нюанс на PR-науката в момента е ангажиран на макс и почти не се сещам за държавна институция или новосъздаден щаб, които да нямат нужда от спешна помощ във връзките с обществеността. Както личи, има огромно значение как се комуникират фактите с публиката. Винаги е било така, но сега изпъкват големите разлики в уменията.

ЕБО очерта рамката, на ход са банкерите

Кризата, в която COVID-19 потопи света, дава шанс на банките да излъскат публичния си имидж. Но  крие и нови рискове за репутацията им. Като проводник на държавната помощ те ще трябва да изпълняват трудна задача - да решат кои компании да получат финансова подкрепа и кои да продължат да се борят за оцеляване, независимо от вируса. Изборът на победители и на губещи може да роди дългосрочно публично и политическо противодействие срещу банките. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във