Банкеръ Daily

Общество и политика

С Топханенския акт се признава Съединението на България

На 5 април през 1886 г. е подписан Топханенския акт, с който Съединението на България получава своето международно признание.

Топханенският акт (по името на султанския кьошк Топхане в Цариград) е споразумение между Османската империя и посланиците на Великите сили, гаранти на Берлинския договор (от 1/13 юли 1878 г., Русия, Австро-Унгария, Германия, Великобритания, Франция и Италия), с което се урежда персонална уния между Княжество България и Източна Румелия начело с българския княз.

С документа се регламентира управлението на Източна Румелия съгласно член 17 на Берлинския договор, така че князът се назначава за управител (генерал-губернатор) на областта за срок от пет години от османския султан със съгласието на Великите сили. По настояване на Русия, която е настроена срещу Александър Батенберг (Александър I Български, княз на Княжество България в периода 26 юни 1879 - 26 август 1886 г.), в тази клауза не е споменато името на княза. Също под руски натиск Топханенският акт ревизира българо-турската спогодба, сключена на 20 януари в Цариград, като премахва клаузата за военна взаимопомощ, подкрепяна от Великобритания. Актът потвърждава друго условие от спогодбата - териториалните отстъпки в полза на Османската империя в Източните и Средните Родопи (Кърджалийско и отцепилото се по-рано Тъмръшко), докато управлението на Източна Румелия и това на Княжеството ще бъдат в ръцете на една и съща личност. В замяна на това османското правителство се отказва от правото си да въвежда войски в България в случай на вътрешни размирици. Актът постановява изменение на Органическия устав на Източна Румелия в четиримесечен срок от българо-турска комисия със санкция от посланиците на Великите сили в Цариград.

Българското правителство приема официално Топханенския акт в края на март. В средата на април княз Александър Батенберг е назначен за османски управител на Източна Румелия. Условията, при които е потвърдено Съединението, допринасят за вътрешнополитическата дестабилизация на Княжеството през пролетта и лятото на 1886-а. Русофилската опозиция и част от националистите (начело с Васил Радославов) критикуват правителството за териториалните отстъпки и непроменения статут на Източна Румелия. Васил Радославов оглавява Либералната партия (радослависти) от 1887 до 1918 година. Три пъти е бил министър-председател на България - след абдикацията на княз Александър I Батенберг (1886-1887 г.) и по време на Първата световна война (1913-1918 г.).

Учредяването на комисията за ревизия на източнорумелийския устав в София води до допълнително отслабване на авторитета на княз Александър Батенберг в навечерието на Деветоавгустовския преврат. Превратът и контрапревратът през 1886 г. са поредица от политически събития, изразяващи се в неуспешен опит за детрониране на българския  княз Александър I Батенберг на 9 август (21 август нов стил) през 1886 г., които все пак водят в крайна сметка до неговата абдикация, както и до тежка политическа криза в страната, продължила повече от година.

Макар де юре да остава част от Османската империя, Източна Румелия е административно слята с Княжеството (което увеличава площта му от 63 752 на 96 345 кв. км) и остава под управлението на българския княз без потвърждение на султана на всеки пет години, както изискват Берлинският договор и Топханенският акт.

Статутът на областта е уреден окончателно 22 години по-късно с обявяването и признаването на Независимостта на България. Кърджали и Тъмръш са присъединени към България през Балканската война.

Facebook logo
Бъдете с нас и във