Банкеръ Daily

Общество и политика

В новия брой на вестник "БАНКЕРЪ" четете:

Актуализация под знака на паниката

Сметка без кръчмаря. Така изглежда засега ситуацията около приемането на първата за годината актуализация на държавния бюджет. Финансовият министър Владислав Горанов направи опит да прокара предложенията си през парламентарната цедка скоростно, но положителният тест за коронавирус на депутата от ДПС Хасан Адемов отложи процедурата с около седмица и обърка сметките му. Въпреки това пред журналист на „БАНКЕРЪ“ колегата му Йордан Цонев заяви, че „ДПС твърдо ще подкрепи бюджетната актуализация.“

Очакваното одобрение от парламента е за:

- достигане на бюджетен дефицит от 3.5 млрд. лева (около 3% от БВП) през 2020,

- правителството да получи мандат за емитиране на нов държавен дълг в размер до 10 млрд. лева.

Всеобщо е мнението обаче, че ако кризата не утихне скоро, като нищо ще се стигне до следваща актуализация.

Кредити във фризера

Условията за отсрочка на плащанията по банкови кредити вече са почти ясни. Българската народна банка съобщи, че има завършен проект на Европейския банков орган във връзка със законовите и частните мораториуми върху плащанията по банкови кредити. На базата на този проект БНБ ще поиска търговските банки да представят проект за въвеждане на частен мораториум и в България. Както вече е ставало дума, разликата между публични и частния мораториум е, че публичните се въвеждат със закон, а частните – по решение на търговските банки с одобрението на надзорната институция.

In corona virus veritas

Откакто ни налази епидемията, непрекъснато, до втръсване звучи разсъждението за кризата като заплаха, създаваща възможности. Може да е клише, но е вярно; трудното е да се приложи, т.е. да намерим начин да открием и използваме тези възможности.

Времето на изпитания играе ролята на безпогрешен тест за същността на хората. Задръжките са обезсилени от разбираемите страхове и страсти. Много по-трудно е да се използват гладките и безсъдържателни фрази, заучените ефектни пози, отрепетираните прояви на хумор и остроумие. Лъсва какво е истинското отношение към другите, към ценностите, в които се кълнем. Маските падат, всеки е такъв, какъвто е и до където му стига ума и почтеността. Това важи да всички, но най-вече за публичните личности, за политиците, за тези, на които сме поверили отговорността да се разпореждат с обществените ресурси (по дефиниция – в името на общото благо).

Кога ли ще се доближим до Гърция? 

Гърция обяви фискални облекчения и икономическа помощ за хиляди фирми и служители, за да предпази икономиката си от ефектите от националната блокада заради пандемията от коронавирус.

Прогнозите са гръцката икономика да се свие с 3 процента през 2020 година. Ще напомним, че страната завърши третата си спасителна програма през 2018-а след десетгодишна дългова криза.

"Уважаваме огромните жертви на гръцкия народ през последните години. Ние прилагаме политики, които да поддържат икономиката жива", заяви финансовият министър Христос Стайкурас. Неговите очаквания са ефектът да е краткосрочен.

Коронавирусът удря и през компютъра

"Темата за киберсигурността е последното нещо, което ме интересува в този момент". Това заяви преди дни на брифинг премиерът Бойко Борисов. Но това със сигурност бе моментна реакция по времето, когато още всичко около заразата ни беше прекалено ново. Реално нещата обаче едва ли стоят така. 

Рисковете за киберсигурността в световен план привидно нямат общо с епидемията COVID-19, но на практика са пряко свързани с нея. Доклад на световни застрахователни експерти анализира и обобщава как коронавирусът влияе на киберрисковете, коментира  Ивета Кунова, заместник-председател на Българската асоциация на застрахователните брокери у нас.            

След кризата ще последва бързо възстановяване, каквото не сме и сънували    

Господин Дачев, живеем в дни на страхове - за живота си, за здравето си, за оцеляването си. Но няма как да не си задаваме  и въпроса - какво следва след пандемичната криза?

- След пандемичната криза ще последва едно много бързо възстановяване, което даже не сме го и сънували. Естествено е, че ще останат повече промени в главата ни и в нашите междуличностни отношения.  В периода на  възстановяването ще се чувстваме като след баня.

Винаги е време за наука и винаги е време за демокрация!

Проф. Янчев, вие имате сериозни изследвания и две монографии по темата за армията, обществения ред и вътрешната сигурност в миналото. Как съпоставяте днешната обстановка у нас с исторически събития от следосвобожденската ни история?

Съобразно обстановката, по-скоро ми се ще да бях съвременник на онази България от края на 19 и началото на 20 век, отколкото на сегашната от 21 век. Казвам го от гледна точка на опита в Княжеството и след това в Царството по изграждане на правила, регламентиращи реакцията на държавата в извънредни и ли кризисни ситуации. Те са разписани през 1900 г. в два правилника. Единият е за съдействието, което войската оказва на гражданските власти, другият е временен правилник за действието на армията във военно положение. Предвидено е, когато се налага използването на армията за опазване на обществения ред и вътрешната сигурност, тя да бъде привеждана в действие или по искане на местната административна власт, или на върховните държавни институции. Важността на тези проблеми проличава през 1911 г., когато се променя Търновската конституция и в нея влиза специален член 73, в който ясно е посочено кога, при какви обстоятелства и кой има право да обяви военно положение.

В омагьосания кръг на субсидиите

Държавата е парализирана. Икономиката е в полуразпад. А социалната ни система е на път да бъде взривена от хилядите безработни, с които ще ни "дари" кризата от пандемията и които със сигурност ще бъдат принудени да се опрат на и без това крехките й рамене. На фона на тази меко казано притеснителна картина,  визията за спасителната посока някак си ни убягва.

Както сочи историята, в годините назад страната ни е успявала да излезе от подобни кризи, не с помощта на индустриалните производства (които  у нас никога не са били  могъщи), а чрез прославялото ни в миналото българско земеделие.За жалост в сегашните години даже и  въпреки милиардите левове европейско финансиране, което идва по линия на гласуваните в Брюксел мерки за подпомагане на този икономически сектор,  резултатът  далеч не е ... „видим“.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във