Банкеръ Daily

Общество и политика

В новия брой на вестник "БАНКЕРЪ" четете:

Задава се мораториум по плащанията върху банкови кредити

Ще бъде ли наложен мораториум върху плащанията по банкови кредити и ще се разпростре ли тази мярка върху кредитите и в България? Отговорът ще стане известен до дни, когато Българската народна банка ще обяви продължение на пакета от мерки за запазване на стабилността на банковата система в условията на пандемията на COVID-19. Впрочем нашата банкова система издържа в две поредни години стрес тестовете на Европейската централна банка, така че сегашната ситуация трудно ще я огъне. Като потвърждение на казаното до тук в четвъртък премиерът Борисов изненадващо съобщи: "До ден, два търговските банки ще имат решение по кредитите". Така, че развръзката предстои.

Ще ни вадят от кризата със заеми

Битката с невидимия убиец с кодово име COVID-19 навлезе в територията на икономиката и  ще нанесе втори пореден удар върху населението и бизнеса, при това не по-малко коварен от самия вирус.  Държавите в цял свят обявяват колосални финансови инжекции в икономиките си като основната цел е да  се запазят работните места и да се спаси бизнеса от фалити. Разбира се, България не е изключение. Но голямата разлика е, че при нас дори на фона скромните ни възможности, мерките, обявени от правителството, изглеждат прекалено мижави.

Бедствието на късата памет

Късата памет е голямо бедствие не само за отделния човек, но и за обществата. Както пише Карлос Сантаяна, „тези, които не помнят миналото, са обречени да го повтарят”. Особено значение има т.нар. институционална памет, защото тя е от по-висок порядък в сравнение с паметта на отделните индивиди и групи от хора. Тя систематизира и прави годен за практическо прилагане опита на държавата и нейните институции, натрупан в продължителни периоди от време при решаване на разнообразни проблеми. Например, опитът (положителен и отрицателен) при разработването и прилагането на закони и подзаконови актове.

Не бори вируса с маска тип „кюлотите на баба“

Казват, че страхът е дело на дявола, а целта му е да замъгли мозъка и да притъпи сетивата на тези, които са му се поддали. Това е и моментът,  който слугите му ( на дявола ) използват много умело , за да реализират  намеренията си. Именно в такова време живеем днес. Наред с безспорната опасност, пред която е изправена не само страната ни, но и целия свят, търговците отново влязоха в храма.

Извънредни гафове в извънредния закон

Броени дни след влизане в сила на Зaĸoна зa мepĸитe и дeйcтвиятa пo вpeмe нa извънpeднoтo пoлoжeниe може да бъде направен изводът, че много от въведените с него правила са спорни, неефективни или откровено несправедливи. Става въпрос както за медицинските мерки, за които експертите от щаба и съвета продължават да спорят, така и за икономическите за закрила на икономиката. И понеже коронавирусът все някога ще даде заден ход, остава въпросът за подпалването на юргана при изгарянето на бълхата. Какво поражда недоумение по реда на текстовете в закона?

ЕС вече инвестира в „умни селища“

Не трябва да драматизираме нещата, не бива да затваряме държавите и икономиките. Статистическият опит сред  големи групи от хора в Южна Корея показва, че смъртността не е толкова драматична, колкото искаме да я изкараме. Това, че има разболели се от коронавирус,  не означава, че прихваналите го задължително боледуват тежко и стигат до фатален изход. Проблемът обаче е, че българинът отива на лекар, чак когато получи усложнения, каза за „Банкеръ“ д-р Иво Костов.

Новопроизведените предпазни средства нарушават закона

ещата са свързани с това, че някъде на средно ниво в йерархията на управлението някой не си е свършил работата. А е трябвало да бъат подадени сигнали -  от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, от Изпълнителната агенция по лекарствата и тези хора е трябвало да подпомогнат фирмите. Да ги предупредят – да им кажат какво трябва да се направи, а не да стоят и да чакат някой да се издъни. Да им кажат как следва да се произведат тези продукти, а не да седят и да ръкопляскат, че  Бургаската опера шие от тензух маски и ги предоставя на населението без пари, коментира за „Банкеръ“ Емил Петров, управител на фирма "Кю Ей Си" ООД.

В България специалистите най-сетне са на преден план

Древните неслучайно са казали, че историята е учителка на народите. Но е учителка само за тези, които искат да учат. Това, което можем да видим по темата е, че нашата държава също има изграден опит в тази посока. В началото - след Освобождението, става дума повече за обществени бедствия – войни, вътрешни междуособици, политически ситуации, които правителствата могат сравнително по-лесно да планират. За пръв път виждаме този проблем около Сръбско-българската война, когато се оказва, че нямаме никаква финансова подготовка и ресурси да водим войната. Налага се кабинетът на Петко Каравелов да прокара през Народното събрание едно решение, с което държавата да прибере парите от железопътния фонд, заделени за строежа на първите български железници след удължаването на наследените от турско "Източни железници", каза доц. Валери Колев за „Банкеръ“. 

 

 

 

 

 

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във