Банкеръ Weekly

Доц. Валери Колев:

В България най-сетне специалистите са на преден план

Историята ни не познава правителство, което да не се е опитало да осребри бедствие или криза

Доц. Колев, как Клио, музата на историята, може да ни помогне да сверим критериите в това объркано и смутно време, когато говорим за управление на природни и обществени бедствия?

Древните неслучайно са казали, че историята е учителка на народите. Но е учителка само за тези, които искат да учат. Това, което можем да видим по темата е, че нашата държава също има изграден опит в тази посока. В началото - след Освобождението, става дума повече за обществени бедствия – войни, вътрешни междуособици, политически ситуации, които правителствата могат сравнително по-лесно да планират. За пръв път виждаме този проблем около Сръбско-българската война, когато се оказва, че нямаме никаква финансова подготовка и ресурси да водим войната. Налага се кабинетът на Петко Каравелов да прокара през Народното събрание едно решение, с което държавата да прибере парите от железопътния фонд, заделени за строежа на първите български железници след удължаването на наследените от турско "Източни железници".

Благодарение на които, впрочем, нашите войски се придвижват от турската граница до сръбския фронт.

Точно с тях ги докарват. На практика тези пари се национализират и чрез тях се води успешната война със Сърбия, която довежда и до Съединението. По-нататък  българската държава е по-готова, когато става дума за война, защото "просто" копира направеното от големия съюзник Германия. Около Първата световна война - пак по германски образец - е създаден и т. нар. Комитет за стопански грижи и обществена предвидливост, който обаче бързо е политизиран.

В края на ПСВ се случва световно бедствие, аналогично донякъде със сегашната ситуация – Испанската болест, инфлуенцата. Как рефлектира тази пандемия в България?

Ясно е, че държавата не е подготвена, но и никоя държава в света не е готова за подобни мащаби и последствия. Жертвите на тази болест са между 80 и 100 милиона. В пъти повече от жертвите на световната война. Българската здравна система е много слабо развита по това време – едва е създаден медицинският факултет, точно в разгара на епидемията през 1918 година. Дотогава всички лекари са се подготвяли извън страната.

Колко са българските жертви от Испанския грип?

Не е ясно, първоначално не са могли да разберат кои са жертви на грипа и кои на други заболявания. Наблягало се е предимно на военната медицина. Но между двете войни все по-голямо внимание започва да се обръща и на природните бедствия. Тук трябва да отбележим голямото Чирпанско земетресение от 1928 г. - точно преди Великден. Централната част на Южна България е разтърсена  от разрушителни трусове. Виждал съм снимки на двукилометрови цепнатини в земята, три пъти по-дълбоки от човешки ръст – това е несравнимо със сегашните скали за измерване на земетресенията. Изчезват не само сгради, а и инфраструктура – пътища, жп линии, напоителни системи. Тогава се приема и първият закон за създаване на прочутата ДИПОЗЕ – Дирекция за оказване на помощ на пострадалите от земетресението. Държавата защитава проект пред Обществото на народите и получава целеви заем, с който се предприема възстановяването.

Адекватна ли е държавата в онзи момент?

Адекватна е в лицето на своя ресорен министър-председател Андрей Ляпчев, българин от Ресен, изключително качествен човек. Казвам ресорен, защото тогава първите министри са отговаряли за определени ресори, а Ляпчев е бил и министър на вътрешните работи и народното здраве. Само да напомня, че силно земетресение имаше и през 1986 г. в Стражица, а част от хората и до днес не са настанени в постоянни домове. А проблемът с Чирпанското земетресение е бил решен през 1931 г. - за три години.

Стигаме до най-тънкия момент – как у нас природни и обществени бедствия се „усвояват“ чисто политически?

Практически няма българско правителство, което да не се е опитало да осребри подобна ситуация.

Колко са случаите на държавно мародерство – забогатяване на държавни чиновници на гърба на човешки трагедии?

Всички спомени за войните говорят, че това е един от златните варианти за обогатяване на чиновници. И държавните земи, и снабдяването на армията, и държавните поръчки – това са най-лесните варианти за усвояване на държавни пари от близки до режима хора. Например - Стефан Стамболов, който по време на Освободителната война е доста замесен в снабдяването на руската армия. При всички случаи се оказва, че външният контрол е много по-ефективен от вътрешния. При вътрешния контрол има санкционирани хора, ако интересите им се разминават с интересите на управляващите. И тогава ги погват по-скоро по политическа, отколкото по криминална линия, да кажем - прочутата Деклозиерова афера от 1916 година.

Ако погледнем към по-скорошни събития, като хонконгския грип от 1968-1970 г., най-тежката пандемия след ВСВ - у нас народната власт го представяше почти като настинка. Какво виждаме в този подход?

Не е много по-различен от подхода спрямо чернобилската авария. При народното управление не можеха да се случват такива лоши неща – каквито и да са те, тя ще се справи с тях, няма нужда от паника. А обществото трябва да бъде информирано какво става и защо в една държава се правят някакви неща. У нас, например, се оказа, че борбата  с коронавируса върви по-добре и по-изпреварващо, отколкото в доста развити европейски държави. Великобритания е точно в състоянието на Италия, когато избухваше заразата там. И в момента на Острова правят нещата, които ние направихме преди две-три седмици.

Смятате ли, че глобалната комуникация има сериозен дял както в разрастването на пандемията, така и с психозата около нея?

Със сигурност. В периода на ПСВ информцията от Китай достига Европа за три седмици, сега това става мигновено. Бях в разгара на събитията близо до Китай и видях как действа най-бедната държава в района - Филипините. Те не спряха веднага полетите от огнищата на заразата в Ухан, продължиха безгрижната политика на непроверяване на пристигащи пътници  и търпяха същите критики, каквито в момента търпят богатите европейски администрации.

Като историк смятате ли, че в момента почвата е благодатна за хора със стремежи към власт и репресии?

При криза хората винаги търсят силен лидер, около когото да се обединят. И щастлива е държавата, която го има. Обикновено той залага собствения си авторите и издърпва страната в посоката, която смята за правилна. И обратно, в кризисна ситуация обществото отхвърля културни, прилични, политкоректни хора. Появата на генерал с пагони и свещеник с расо също дразни, а когато някой се изказва извън тясната си специализация – още повече.

В известен смисъл извънредното положение постави на обществено внимание експерти, които никога нямаше да помиришат медии в нормални условия. Сега обаче гласът им се чува.

Обикновено наричам тези хора специалисти, за да ги разгранича точно от експертите. За мен експерти са тези, които с еднаква убеденост обясняват как ще се справим с коронавируса, как ще колонизираме Марс и как ще преборим предстоящата финансова криза. Хубаво е да се слушат точно специалистите. И от тази гледна точка това, което се случва в България, е добро – най-сетне те са изтикани на преден план.

Разговора води Емил Янев

Facebook logo
Бъдете с нас и във