Банкеръ Daily

Общество и политика

Празнуваме Васильовден!

В първия ден на новата година почитаме паметта на Свети Василий Велики - един от великите философи и писатели на раннохристиянската църква.

Оттук идват и наименованията на празника Васил, Василовден, Васильовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру. Българската православна църква отбелязва този празник с празнична литургия.

Сурваки, Сурва, Васильовден, Нова година (1 януари; 14 януари ст. ст.) е български народен празник, отбелязващ началото на новата календарна година. Познат е във всички български етнически територии.

По традиция в нощта преди Сурваки се нарежда празнична трапеза, около която се събира цялото семейство. Ястията в общи линии повтарят тези, които се слагат на бъднивечерската трапеза, но има и съществени отлики. Задължителните ястия, които трябва да присъстват са баница и/или погача и свинско месо.

Народната традиция нарича Васильовден още и Сурваки. Името е свързано с обичая сурвакане, който се изпълнява навсякъде из българските етнически територии, както и сред живеещите извън тях българи. Обичаят се състои в обредното обхождане на определена територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група „сурвакари“ - малки момчета на възраст 4-12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството (както и добитъка) като ги потупват по гърба със дрянови сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с хранителни продукти.

Самото сурвакане се явява един вид продължение на коледарските благословии. Вярва се, че с пожеланията се прогонват злите сили, които вилнеят по време на "мръсните дни". В знак на благодарност домакините даряват сурвакарите с дребни пари, лакомства, кравайчета и сушени плодове.

На някои места в България (части от Странджанско, Пиринско, Софийско, Ловешко и др.) не се прави пита, а само баница.

На този ден в Западна България, в някои села в Сакар (преселници от Одринско и Дедеагачко), Добруджа, Родопите (Чепинско) и др. се провеждат маскарадни игри, които са успоредица на Кукерските игри на Сирни заговезни. В Сакар се провежда обичаят Камила, в някои селища в Добруджа правят Бръзая, в западната част на Софийско на този ден излизат т. нар. мечка̀ре. В граовските села карнавалното шествие се нарича „невеста“ или "мечка".

В някои части на България на масата се слага и кромид лук, който също е прекаден с тамян. Той се нарязва на дванадесет колелца (колкото са месеците в годината) и всяко едно от тях се поръсва със сол. На следващата сутрин по колелцата се гадае какъв ще е съответният месец. Така например ако солта се е стопила, то месецът ще е дъждовен и обратно, ако не е, ще е ясен и сух.

Около огъня пък се извършват гадания и за предстоящи сполуки през Новата година. Чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, той ще е здрав през следващите дванадесет месеца. На този, който кихне пръв на Васильовден, на него се нарича първото родило се домашно животно, защото това се счита за добър знак.

На Васильовден празнуват Васил, Василка, Василия, Василена, Веселин, Веселина, Весела, Василий, Василина, Васияна, Васо, Влада, Властин, Властина, Властомир, Влайко, Ваца, Въло, Въла, Въто.

Facebook logo
Бъдете с нас и във