Банкеръ Daily

Общество и политика

През 1895 г. се поставя началото на организирания туризъм у нас

На 27 август през 1895 г. е първото масово туристическо изкачване на Черни връх (1290 м), най-високата точка на Витоша. Това се случва след публикуването на фейлетона - покана "До софийските любители на българската природа" на Алеко Константинов.

Алеко Иваницов Константинов, познат под псевдонима Щастливеца, е една широко скроена личност - писател, адвокат, общественик и основател на организираното туристическо движение в България. Алеко Константинов развива активна обществена дейност. Той е училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество Славянска беседа, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет.

Нос Алеко на антарктическия остров Ливингстън, връх Алеко в Рила, както и местността и туристически център "Алеко" на Витоша са именувани на Алеко Константинов. През 2017 г. на неговото име е наречено и едно кръстовище в Чикаго.

Къщата музей на Алеко Константинов в Свищов е в списъка на 100 национални туристически обекта.

При третото си посещение в България по време на Освободителната Руско-турска война, на 14 юли 1877 г., руският император Александър II отсяда в родната къща на Алеко Константинов. При пристигането на императора, входът на къщата е украсен с голям венец от живи цветя, държан от четири момичета в национални носии. От балкона на бащината къща на Алеко императорът наблюдава преминаването на руските войски по моста през Дунава. Малкият Алеко присъства на тази сцена, което оставя светъл спомен в душата му и поражда обич към всичко руско. По този повод Пенчо П. Славейков пише в биографичната си книга за Алеко: "На тази гледка от балкона той е имал веднъж трепетна наслада да се любува, изправен до Освободителя цар, гледащ дългата върволица от войници, извита като тесма от свободния към освободения бряг. Образът на великия Освободител бе дълбоко врязан в паметта на Алека и когато той се е готвел за кръгосветско пътешествие, оставил е поръка на своите ближни да отстъпят родителския му дом за някое обществено заведение, а за спомен, че царят е живял в него, да подставят бюста му в стаята, където е спал."

Наредбата в дома на Алеко е запазена като по времето, когато в нея е живял Александър II, а от 1979 г. къщата става музей.

През 2003 г. е издаден първият том от Биография на Алеко Константинов в три тома с автор Гаврил Панчев.

Черни връх е сред Стоте национални туристически обекта и сред десетте планински първенеца у нас. Печати има в туристическата чайна при метеорологичната наблюдателница на върха и в хижа "Алеко".

Черни връх има специално място в историята на българското туристическо движение. Именно неговото изкачване, проведено на 27 август 1895 г. по инициатива на писателя Алеко Константинов, се смята за рождена дата на организирания туризъм и на Българския туристически съюз.

Всяка година на тази дата стотици туристи изкачват върха. По името на писателя и неговия псевдоним - Щастливеца, са именувани хижата и близкия до нея хотел (сега разрушен).

Българският туристически съюз (БТС) е независимо, доброволно, непартийно и неправителствено сдружение с идеална цел, основано на 27-28 август 1895 г. на Черни връх във Витоша под ръководството на писателя Алеко Константинов (Щастливеца). Алеко Константинов е патрон на съюза.

Съюзът насърчава развитието на различни форми на туризъм и отдих, родолюбива, природолюбива и екологична дейност. Стимулира специфични спортове като алпинизъм, спортно ориентиране, спелеология (пещернячество). Една от инициативите на съюза е Движение 100 национални туристически обекта - Опознай Родината, водещо началото си от 1966 година.

Официалният празник на организацията се чества в последната неделя на месец август. Печатни органи на организацията са: вестник Ехо и списание Български турист. БТС съвместно с Федерацията на европейските пешеходни асоциации поддържа т.нар. европейски пешеходни маршрути. Три от тях преминават през България.

Първият е: Е-3: Ардени - Ерцгебирге - Карпати - Стара планина - Черно море, с дължина около 8250 километра. Част от него е българският маршрут Ком-Емине.

Вторият - Е-4: Гибралтар - Пиренеи - Алпи - Карпати - Рила - Пирин - Олимп - Кипър, с дължина около 10 хил. километра. Българската му част, известен като Четирите планини, включва Витоша, Верила, Рила, Пирин и Славянка.

Е-8 е третият: Атлантически океан - Северно море - Рейн - Майн - Дунав - Карпати - Рила - Родопи - Босфор. В България маршрута е с дължина около 600 километра.

Facebook logo
Бъдете с нас и във