Банкеръ Daily

Общество и политика

В новия брой №25 на вестник "БАНКЕРЪ" четете:

Проклятието на ниските лихви

Банковото кредитиране излиза от летаргията си. Индикациите за това са съвсем ясни и се виждат от статистическите данни на БНБ. От тях става ясно, че през април 2018-а годишният ръст на отпуснатите заеми е 2.08 млрд. лв., или 4.05 процента. Хубавото е, че този ръст се увеличава, защото през март той е бил 3.45 процента. Това подсказва тенденция и ако тя се затвърди,  нищо чудно в края на  септември 2018-а вече да видим  един много сериозен ръст от 6% годишно. Всичко това показва, че банковият сектор полага сериозни усилия, за да увеличи най-доходоносните си активи - кредитите.  Съвсем друг е въпросът какво поражда ръстът на заемите. Повече по темата във в. БАНКЕРЪ

 

Ценови промени в договорите за кредит

Почти всички банки трескаво се подготвят за промени в условията по договорите си за левови кредити. От 1 юли лихвените индекси трябва да се определят от лицензиран администратор. Това засяга всички договори за левови заеми, по които лихвите са определени на базата на лихвения индекс СОФИБОР.  Както вече в. "БАНКЕРЪ" писа на няколко пъти, повечето български кредитни институции предлагат заеми в левове, базирани на този лихвен индекс. След като през 2016-а БНБ обяви, че престава да участва в изчисляването на лихвения индекс СОФИБОР, или тази задача трябваше да бъде поета от лицензиран администратор, или индексът да престане да съществува. Как ще бъде? Прочетете в "БАНКЕРЪ".

 

Банките в капана на нулевия държавен риск

Знаете ли според действащите банкови  регулации какъв риск носят гръцките държавни ценни книжа? Нула. Впечатляващо е, че  дългът на държава, която вече близо едно десетилетие е включена на системи за финансово кръвопреливане от целия Европейски съюз и от ЕЦБ, е с нулево рисково тегло. Нищо че кредитният й рейтинг е малко над индикаторите за фалирала държава. Всъщност това позволява на гръцките банки масово да купуват гръцки държавен дълг, който моментално залагат пред ЕЦБ срещу рефинансиране. Така тя косвено - през гръцките банки, инжектира пари в гръцката държава. Много интересно дали и Гърция, и банките в нея биха ще оцелели  повече от шест месеца, ако ЕЦБ престане да им предоставя такова рефинансиране?

 

"Прераждането" на длъжниците в кредитори

Изобилие от "балони" все още се носи из икономическото ни пространство. Такива са  и градежите на бургаската  строителна компания "ГМ Строй" ООД, чиято "емблема" беше единственият небостъргач в  Бургас. Примамливите й обещания  замаяха главата на стотици наивници, а недовършените й начинания  бяха извадени на публична продан. През тази седмица синдикът на обявеното в несъстоятелност дружество Владимир Вакрилов се опита да попълни масата на несъстоятелността на потъналата в дългове фирма, като сложи на тезгяха 152  обекта в комплекса в бургаския квартал "Меден рудник". Със средствата от продажбата трябва да бъдат покрити, макар и малка част от дълговете на фирмата.  Кои са те четете в новия брой на "БАНКЕРЪ".

 

Парламентарни недомислици провалят кампания за 1.5 млрд. лева

От години Народното събрание не може да изкачи и едно стъпало по стълбицата на народното доверие. Безапелационно ниският праг, на който се е застопорила най-важната институция в държавата, се оказва непреодолимо препятствие за  претендиращите да са  "цветът на нацията“ народни избраници. Всеки законопроект бъка от купища недомислия и мине не мине месец след неговото приемане, започват "ремонтите". Такъв е случаят с влезлите в сила нови разпоредби в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), влезли в сила от  22 май. Те предизвикаха истинска суматоха сред фермерите и в общинските служби по земеделие. Самият министър на земеделието Румен Порожанов не се сдържа и определи норматива като "пълна законодателна каша". Защо стана така вижте във в. "БАНКЕРЪ".

 

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във