Банкеръ Daily

Общество и политика

В новия брой на вестник "БАНКЕРЪ", четете:

Законът за КФН взе първия завой

Парламентарната Комисия по бюджет и финанси прие на първо четене проекта за изменение и допълнение на Закона за КФН. Най-важното в тези промени е, че създават правна рамка, според която надзорът ще може да се самофинансира и да се освободи от хранилката на държавния бюджет. Пред депутатите в бюджетната комисия новият заместник-председател на КФН Диана Йорданова подчерта, че този подход е възприет в редица държави, сред които е и Германия. Проучването, направено от КФН, е показало, че 17 от 24 подобни на нея институции в европейски държави се финансират изцяло чрез такс, събрани от поднадзорните лица. Ще припомним, че сега дейността на КФН е силно зависима от субсидията, която получава от държавния бюджет. Подробности по темата в петъчния брой на в.Банкеръ

Проектобюджетът за 2018-а бетонира рутината

Министерството на финансите обяви параметрите на проектобюджета за 2018-а и на съпътстващата го тригодишна средносрочна бюджетна прогноза. Първите коментари на този стратегически за развитието на държавата документ, както обикновено, варират - от силно критични - от страна на БСП, до умерено оптимистични - те са творение на десните икономисти. Оценките се разпростират от едната крайност до другата: хората от БСП твърдят, че този бюджет задълбочава социалното неравенство, управляващите настояват, че това е бюджет на стабилността, спокойствието и планомерния ръст на икономиката и на доходите.

Разбира се, по старо правило истината е някъде по средата. Но прави неприятно впечатление, че първите анализи в публичното пространство отново са съсредоточени върху разходите, а за анализ на приходите и на възможностите за тяхното увеличение се отделя малко - почти никакво, внимание. Повече по темата във в.Банкеръ.

Европа пак се разтресе

Тъкмо изглеждаше, че проблемите, обхванали Европейския съюз от години, най-сетне са под контрол, и нова серия трусове разтърси Стария континент. Овладяването на финансовата и миграционната криза, общите позиции по въпроса за Брексит, спирането на вълната от национализъм в ключови страни, повишаващото се доверие в съюза и плановете за реформирането му дадоха надежда, че той най-сетне е стъпил на краката си. И тогава дойдоха каталунската криза, северноиталианските центробежни стремления, победата на популистите в Чехия. Мащабът им е далече от този на изброените по-горе бедствия, но въпросът сега е дали това са вторични трусове, или са предвестници на нови катаклизми. Дали е така четете в Банкеръ.

БСП в ролята на книжен тигър   

БСП - иска или не - е пред решаващ избор. Не става дума за "исторически" решения на един или друг партиен форум, нито за отговор на преекспонирания въпрос ще я бъде ли Корнелия Нинова като лидер, или не. Изборът е, първо, дали наистина иска, и второ, може да бъде алтернатива на наложения от прехода модел на политика и управление на държавата. Но тъй като самата тя е един от основните участници и виновници за просъществуването на модела, това означава да се превърне в алтернатива на самата себе си, поне каквато я познаваме през последните двадесетина години.

На пръв поглед нищо не обосновава необходимостта от подобен сериозен, да не кажем съдбовен избор. Ръководството на партията използва силни лозунги, като "БСП - алтернатива на ГЕРБ", но поне засега заявките остават без покритие. Защо е така вижте в коментара на Александър Маринов във в.Банкеръ

Facebook logo
Бъдете с нас и във