Банкеръ Weekly

Общество и политика

Как ще ги стигнем китайците

Александър Маринов

За да изпълни поетите пред избирателите ангажименти, коалиционното правителство на  ГЕРБ и "Обединените патриоти" трябва  да извърши чудеса, достойни за съвместните усилия на Херкулес и барон Мюнхаузен. Нека припомним само част от записаното в документа, наречен кой знае защо "програма за управление": в рамките на мандата минималната заплата да стане 650 лв., средната заплата - 1500 лв., а учителските възнаграждения да скочат двойно. Пак там се предвижда постигане на БВП от 120 млрд. лева. На въпроса как точно ще бъде реализирано това чутовно дело получаваме енигматичен отговор: чрез "системно провеждане на политики за модернизация на страната и ускоряване на растежа".

Можеше да се предположи, че след еуфорията от сглобяването на правителството и заемането на мечтаните постове чудотворците ще се укротят. Но не би. Неотдавна премиерът Бойко Борисов в свойствения си гранд стил обяви, че следващата година България може да постигне икономически растеж от четири и половина до шест процента. И за да няма съмнение в мащаба на чудото, уточни, че по този начин "се доближаваме

само на половин процент от Китай

тъй като Китайската централна банка обяви миналия месец, че ръстът на тяхната икономика за тази година ще е около 6.5 процента". Доста по-уклончиво бе обяснението как точно ще осъществим този скок. То включваше широка гама от обстоятелства, като се започне от "редкия шанс с председателството и подкрепата на председателя Жан Клод Юнкер още повече да улесним бизнеса и още по-гъвкав да го направим" и се свърши с дежурната днес мантра за образованието, "което е най-важното, за да бъдем конкурентоспособни". За капак се появи и "свързаността на Балканите, на регионите", с препратка към постиженията на предишните правителства на ГЕРБ - "нямаме нито магистрали, нито жп линии с нашите съседи. Сега направихме с Турция, работим със Сърбия, Гърция. Надяваме се да направим свързаност и между България и Македония”.

Не е чудно, че след този кралимарковски замах с голямата баданарка се наложи финансовият министър Владислав Горанов да тълкува думите на министър-председателя (а всъщност да го поправя), пояснявайки, че Борисов е имал предвид "потенциала на българската икономика". Според Горанов България има потенциал за по-висок икономически растеж от очаквания (което личало от оценките на редица международни институции), но засега прогнозите, разработвани от финансовото министерство, не надхвърлят 3 на сто. Тъй като бяха намесени чуждестранните институции, нека все пак припомним, че Европейската комисия предвижда ръст на БВП на България от 2.9 на сто, и то при оптимално усвояване на средствата от еврофондовете.

В правителството на чудотворците явно има разделение на труда. Докато Бойко Борисов описва колко много ще постигнем, но без да пояснява как, вицепремиерът Валери Симеонов е напът да се специализира в разкриване на технологията за социално-икономически чудеса. Само за седмица след поемането на поста той нахвърли широк спектър от конкретни намерения - толкова нетрадиционни и смели, че никой от по-големия коалиционен партньор не намери кураж да ги коментира.   

Бисерът в короната от

чудотворните рецепти на Симеонов

несъмнено е идеята за "внос" на ТЕЛК-ове от чужбина. Според замисъла разходите за чуждестранните специалисти ще се върнат многократно с икономисаните пари от фалшиви инвалидни пенсии, а и ще бъде осигурен ресурс за изпълнение на ключов ангажимент от правителствената програма - преизчисляване на всички пенсии, отпуснати до 2010 година.

Вицепремиерът по икономическата и демографската политика нахвърли и редица идеи за запушване на открити от него пробойни в бюджета - облагане с патентен данък на собствениците на т.нар. апарт-хотели (и то още в хода на тазгодишния курортен сезон), въвеждане на ред в концесионирането на плажовете по Черноморието, затягане на контрола върху куфарните търговци, свързване на бъдещата тол система с НАП и т.н.

Имайки човек с такъв замах на правилното място в кабинета, нищо чудно да настигнем китайците и при решаването на

демографските проблеми

Без излишни подробности Симеонов очерта цял спектър от ефективни (според него) мерки, сред които изпъква намерението за ограничаване на младежката емиграция. Всъщност тук вицепремиерът реанимира някои идеи на "ранния" Борисов като отпускане на държавна стипендия за образование (но не само у нас, а и в целия Европейски съюз) срещу задължение за работа в България. Друг чудотворен инструмент е привличането на българи от чужбина, главно от постсъветското пространство, чрез либерализиране на политиката за даване на гражданство и създаване на специален жилищен фонд чрез целево изкупуване от държавата на пустеещи здрави къщи по селата. Доста въпроси предизвика предложението на вицепремиера за диференцирана политика спрямо т.нар. отговорни и безотговорни родители. Като пример за подкрепа спрямо първата категория бе дадено поемането от държавата на всички разходи за асистирана репродукция, а спрямо втората се предвижда "доброволно самоограничаване на раждаемостта, най-вече в циганските гета". В конкретния случай обаче на Симеонов ще му се наложи по-подробно запознаване с китайския опит.  

Пароле, пароле, пароле...

Новото правителство е поредното, което изхвърля в публичното пространство облак от големи заявки и необмислени ексцентрични идеи, водейки се от проверената предпоставка, че след една година никой няма да си спомня кой какво точно е обещавал. И защо не, след като Борисов два пъти се измъква от отговорността на управлението и въпреки това обществото му позволи за трети път да стане премиер. Но бедата не е само в това, че и тази напълнена с въздух под налягане правителствена програма ще похвърчи и бързо ще се спихне, а цената ще я плащаме всички ние.

Колкото и да звучи парадоксално, голямата вреда от този тип примитивни обещания за чудеса се изразява в компрометирането на самата идея, че една нация - голяма или малка - може наистина при определени обстоятелства да осъществи на пръв поглед невъзможен скок напред. Науката предлага достатъчно анализи на множество подобни "чудеса" - германското, японското, южнокорейското, китайското  и много други. Всички те имат една обща характеристика - разкриване на неподозирани вътрешни и външни възможности със силата на наистина необикновено индивидуално и колективно лидерство.

"Малката” разлика е, че докато нациите, осъществили тези "чудеса", са имали своите Конрад Аденауер, Пак Чжонхи и Дън Сяопин,  ние - поне засега - ще трябва да се задоволим с Борисов и Симеонов. А за големия ни скок напред ще разчитаме на ровене в гащите на куфарните търговци.

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във