Банкеръ Weekly

Общество и политика

Хапчета с цена на черен хайвер

Ня­кои от бъл­гар­с­ки­те ле­кар­с­т­ва са по-скъ­пи у нас, от­кол­ко­то на вън­ш­ни­те па­за­ри.

Един от патентите на нашите политици са добре рафинираните словесни и законодателни упражнения по темата за цените на лекарствата. Регулираха ги, замразяваха ги, договаряха ги с производителите и търговците, а накрая пак излиза, че плащаме най-много за хапчета в цяла Европа. При бюджет на Националната здравноосигурителна каса от 2.8 млрд. лв. и общи разходи за здравеопазване от 3.4 млрд. лв. (през 2013-а) публичните харчове за лекарства са 927 млн. лева. У нас са продадени над 259 млн. от различни опаковки на обща стойност 2.34 млрд. лева. На пръв поглед българите вадят от джоба си за медикаменти годе-долу толкова, колкото плащат и останалите източноевропейци. Но с тази разлика, че ако здравните фондове на Стария континент заплащат 75-80% от цената на лекарствата, одобрени за реимбурсиране, нашенската вечно ошушкана здравна каса благоволява да поеме между 20 и 45% от стойността им. Парадоксално, но излиза, че хапчетата в България са с най-ниска цена в Европейския съюз, а в същото време доплащаме най-много за тях.


"Когато парите едва ти стигат за хляб, какво правиш, ако трябва да доплащаш толкова много за лекарства? Лишаваш се от тях или пък минаваш на "икономичния вариант" - да делиш на две предписаната доза", казва д-р Евгени Тасовски от сдружението на производителите на генерични лекарства "БГФармА".


А икономията е майка на мизерията. Резултатът е високи нива на смъртност най-вече от сърдечносъдови заболявания или пък тежки усложнения поради липсата на адекватно лечение, които изискват много по-скъпи интервенции, хирургични операции, поставяне на стентове и така нататък.

Въпросът защо лекарствата у нас са толкова скъпи има нееднозначен отговор, но политиците откриват "топлата вода" само в предизборните си обещания. Точно 154 млн. лв. от "публичните" 927 милиона са получени от начисляването на 20% ДДС върху медикаментите. Ако сравним ситуацията с не по-бедните от нас комшии, ще открием, че в Гърция държавният налог за таблетките е 6.5%, а в Румъния данъкът е 9 процента. Може би това обяснява възобновения интерес на българите, живеещи близо до двете граници, към куфарната търговия с лекарства. Дори във Великобритания с 20% данък се облагат само илачите без рецепта, докато за тези по предписание не се плаща налог. В нашия случай има и двойно облагане, тъй като здравната каса също плаща ДДС върху лекарствата, които поема, а знаем с чии средства от осигурителни вноски и данъци се финансира тя.

Неразбираемо е защо бедно здравеопазване като нашето упорито отказва да заложи на прогенерична политика. Еквивалентите на оригинални лекарства с изтекъл патент са в пъти по-евтини, имат същия качествен и количествен състав на активните вещества и отговарят на същите изисквания за качество, ефективност и безопасност. За последните пет години, откакто и генерични продукти бяха допуснати в Позитивния лекарствен списък за финансиране от касата, по данни на анализаторите от IMS Health, средната цена за ден лечение в България се е понижила с 23% в седем основни терапевтични групи, сред които социалнозначимите сърдечносъдови заболявания, епилепсия, диабет и други. А достъпът до лечение за пациентите се е повишил с 80 процента. В богатата Франция 65% от изписваните лекарства за социално значими заболявания и 90% от антибиотиците са генерици.

Оттам достигаме неефективната пазарна регулация. От 1 януари 2015-а пада мораториумът за поскъпването на лекарствата на свободна продажба. По предварителни прогнози цените на най-широко употребяваните от пациентите продукти - противогрипни медикаменти, обезболяващи и витамини, ще скочат с 3-4 процента. Служебният кабинет промени Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, като въведе глоба за всички по веригата, продаващи на по-високи от утвърдените по закон цени. Освен това в списъка с основните референтни страни, по които си сверяваме "ценовия" часовник, бе прибавена Латвия, а Финландия, Дания и Естония останаха в резерва. Мотивът е, че Латвия като членка на еврозоната държи устойчиви цени на медикаментите, а ставките за търговците на дребно и производителите там са публично достъпни и се определят по установена методика. Това обаче едва ли ще бъде достатъчно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във