Банкеръ Daily

Общество и политика

40 хиляди души с български корени живеят в Аржентина

„Повече възможности за културен и бизнес обмен – върху това трябва да работим“. Това заяви зам.-председателят на парламентарната група на Обединени патриоти и зам.-председател на НФСБ Валентин Касабов по време на среща на народни представители от Групата за приятелство България-Аржентина  с посланика на Аржентина у нас Алберто Труеба. 

По време на срещата бе подчертана значимостта на българската общност в Аржентина. Около 40 000 души с български произход живеят в Аржентина, стана ясно при разговорите.

По думите на посланик Труеба общността представлява естествен мост за задълбочаване на връзките и приятелството между двете страни. „Българската общност в Аржентина е абсолютно интегрирана, но в същото време е с невероятно чувство за българско самосъзнание и достойнство“, каза още Алберто Труеба.

Между 1920 и 1935 година в Аржентина пристигат голям брой българи в търсене на по-добър живот за своите семейства, привлечени от голяма пропаганда, в която им се обещава работа, земя и средства, за да започнат дейността си в земеделието. Но на прага на Новия свят се сблъскват със суровата действителност, налага се да оцеляват в условия, коренно различни от обещаните, без пари, без работа и без да познават езика на тази страна. Някои решават да се завърнат в България с празни ръце, други обаче успяват в кратък срок да се приобщят.

Първата голяма заселническа вълна е през юни 1914 година, където при преброяването в страната са 3 312 души. През 1927 година, броят на българите е над 12 000 души, чийто брой нараства още повече по време и след приключването на Втората световна война. Само за следващите 12 години в Аржентина са се заселили още около 15 000 българи.

Места където се съсредоточава българската емиграция

Българските имигранти, стигнали до пристанището на Буенос Айрес, се разделят на три големи миграционни потока: единият се насочва към провинция Чако, другият към географската област Патагония (основно в град Комодоро Ривадавия), и третият в град Берисо.

В Чако формират колонии, в които се посвещават в отглеждането на памук. За тази цел предварително трябвало да разчистят терена от плевелите и бурените, тъй като горите в региона били почти непроходими. В Чако се заселват над 300 фамилии. Броят на българите в периода 1930 - 1940 година е бил 3 500 - 4 500 души.

Имигрантите настанили се в Комодоро Ривадавия, работят в нефтените находища (вече закрити), в една текстилна фабрика, както и в YPF (смятана за най-голяма петролна рафинерия в Южна Америка). Тези компании, базирани в Комодоро Ривадавия, дават препитание на над двадесет хиляди души.

Българите, пристигнали в Берисо наброяват около петстотин семейства. Въпреки в неблагоприятните условия в които живеели, се събирали заедно, за да поддържат спомените за родината си живи. През 30-те години на 20 век в Берисо са съществували три организации, основани от български емигранти - Македонско-български клуб, Дружество „Кирил и Методий“ и Дружество за взаимопомощ. През 1955 година те се обединяват и образуват Българско културно дружество „Иван Вазов“. Тази институция заемала една временна постройка, която служела като подслон, така и като място за среща на всички съотечественици. Благодарение на усилието и духа на единството между всички тях, с течение на времето успяват да изградят собствена сграда.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във