Банкеръ Weekly

Общество и политика

30 млн. лв. подплатиха егото на Борисов

Тридесет милиона лева отидоха на вятъра. Това е равносметката след предсрочните парламентарни избори. Вотът възпроизведе в новия парламент почти същата конфигурация от почти същите до болка познати лица. Единствено отсъстващият Реформаторски блок беше заменен от "Воля" на Веселин Марешки. Което обаче едва ли отговаря на желанието за коренна промяна в България. Затова и възниква въпросът кому бе нужно да се профукат толкова пари, за да си поръчаме още от същото? Отговорът е - на Бойко Борисов. След загубата на президентските избори за него беше изключително важно да бъде препотвърдена подкрепата за ГЕРБ, за да може, както сам призна, да управлява със спокойствие и самочувствие.

Лошата новина за данъкоплатците е, че разходите за издръжката на политиците у нас тепърва ще нарастват.  В следващите четири години от държавната хазна към партийните каси ще потекат над 120 млн.лева. Заслуга за тази благодат имат депутатите от 43-ото Народно събрание, които на три пъти отказаха да намалят държавната субсидия за партиите от 11 лв. на глас на 1 лв., въпреки волята на над два милиона и половина граждани, ясно изразена на референдум. Първо, парламентаристите бетонираха въпросните 11 лв. при гласуването на държавния бюджет за 2017-а, и то с голямо мнозинство. В следващите дни независимият народен представител Велизар Енчев внесе предложение подпомагането да бъде намалено на 5 лв. за глас, но колегите му дори не го включиха в дневния си ред. Групата на Реформаторския блок пък заговори за регресивна скала по отношение на субсидиите, но и тя беше отхвърлена. Реформаторите настояваха за строг контрол при получаването на държавните пари, финансовото министерство да задържа 20% от тях и да ги дава само за избори, а политическите формации да нямат право с тези средства да придобиват недвижимо имущество. Но всичко това бързо се изгуби някъде в партийната мъгла.

Резултатите от изборите препотвърдиха също така, че ГЕРБ отново ще прибира най-голямата държавна помощ. Срещу близо 1.2 милиона гласа победителите ще получават 12.62 млн. лв. годишно. След тях се нарежда БСП, която ще се възползва от 10.51 милиона. "Обединените патриоти" и ДПС ще взимат поравно - около 3.5 млн. лева. А "Воля" ще се задоволи "само" с 1.6 милиона.

По-интересна е ситуацията при претендентите, останали под 4-процентовата бариера. Според нормативите за обединенията, които не влизат в парламента, държавна субсидия няма. Партиите имат такова право, но само ако са спечелили самостоятелно 1% подкрепа на вота. По този начин "Нова република", "Да, България" и "Реформаторският блок" от раздробената десница няма да вземат и лев държавна пара, тъй като се явиха в коалиции. Включително и някои участници в тях като ДБГ, ДСБ и СДС.

Всъщност единственият политически проект, останал извън Народното събрание, на който се полага държавна подкрепа, е партията "Възраждане". Тя събра 1.08% от гласовете на изборите, срещу което са й отредени 416 691 лв. годишно. Председателят й Костадин Костадинов обаче заяви, че "Възраждане" ще се откаже от тези пари."Ще бъде изпратено писмо до Сметната палата, в което ще настояваме предвидените средства да бъдат пренасочени към благотворителна инициатива. Партиите, които ще бъдат част от новия парламент, също да се откажат от субсидията", препоръча Костадинов. Един от неговите съмишленици Минчо Христов пресметна, че държавната помощ, давана на политическите формации в България, е десет пъти по-голяма от германската, от гръцката и от италианската.

Facebook logo
Бъдете с нас и във