Банкеръ Daily

Общество и политика

2020-та: каква я мислеха, каква стана

Александър МАРИНОВ

 

Обществено-политическите прогнози винаги са били рисковано начинание, дори ако се опитваме да предвидим развоя на събитията в сравнително близък хоризонт. У нас наистина всичко е възможно, включително хора с уж авторитетни позиции да практикуват прогностиката като „продължение на пиар-а с други средства”. Напоследък, обаче, има видима „криза в жанра”. Сериозни, професионални опити да се очертаят непосредствените заплахи и възможности пред обществото ни почти липсват, или , по-точно казано, не могат да си пробият път в публичното пространство.

Ако направите едно бързо търсене в Гугъл, ще установите, че на ключови думи „прогнози за 2020-та година” се появяват главно предсказания на ясновидки, рядко – други (но задължително сензационни). Така например, разбрахме, че предстои да изригне „вулканът Витоша” или че ни очаква „бейби-бум” и масирана вълна на завръщане в България на високообразовани, почтени и петимни да й помогнат наши чеда. Много по-предпазливи са метеоролозите, които предпочитат уклончивата формулировка „около нормата”. Можем да ги разберем – въпросът кога и колко ще вали е много деликатен, след като стана известно, че поне 500 хиляди българи са пряко застрашени от воден режим.

Ако говорим за българската политика и управлението на държавата ни, наистина е трудно да се провиди нещо изненадващо (в добрия смисъл на думата). Както се казва, корабът потъва по план. Управляващите и придворните им „анализатори” твърдят, че всичко е наред и ще бъде още по-наред. Опозицията казва, че нищо не е наред, но ще бъде, ако тя дойде на власт. Критично мислещите специалисти предупреждават за задълбочаващите се проблеми, но никой не ги слуша. В този ред на мисли, един приятел обича да се шегува с последните промени в химна на австроунгарската империя, предложени и одобрени от императора с цел да се повдигне морала на войската и населението в хода на вървящата на зле (за Централните сили) Първа световна война. Новата редакция включва, образно казано, оптимистична прогноза – че императорът „ще се наслади на най-висшия разцвет на неговата земя и неговия народ”. Проблемът е, че няколко месеца по-късно империята престава да съществува, камо ли да процъфтява.

Прогнозите би трябвало да бъдат извор не на налудничав оптимизъм или на апокалиптични сензации, а просто инструмент на познанието и обществено-политическата практика. В този смисъл, освен политическите изследователи, с прогнози би трябвало да се занимават и институциите – за да се стараят да предвидят вероятните завои на процесите и да готвят обществото за тях. Към тази дейност трябва да се подхожда отговорно, реалистично и компетентно, като се преодолява изкушението да се казват само желаните, приятни неща и да се спестява истината. Много по-разумно е на прогнозата да се гледа като на предупреждение, а не като на пожелание, особено ако е дело на институция.

И така, нека се върнем малко (пет години) назад и припомним каква трябваше да бъде страната ни през 2020-та година според Националната програма за развитие на България 2020 - „водещият стратегически и програмен документ” (по скромното определение в увода му), който „въплъщава стремежа на държавата за избор на национален път за напредък”. Според визията, формулирана в началото на документа, „към 2020 г. Бълтария е държава с конкурентоспособна икономика, осигуряваща условия за пълноценна социална, творческа и професионална реализация на личността чрез интелигентен, приобщаващ и териториално балансиран икономически растеж.” За да не останат някакви съмнения или неясноти, малко по-нататък е подчертано, че изпълнението на предвидените интервенции ще доведе до това, че през 2020 г. България ще бъде държава, в която ще е повишено качеството на човешкия капитал, ще бъде подобрено качеството на образованието, ще бъде намалена бедността, ще бъде постигнато устойчиво интегрирано регионално развитие, ще бъде усъвършенствана институционалната среда, и прочие и прочие.

Краят на периода на действие на Националната програма за развитие на България 2020 дойде. Читателят има възможността и правото да прецени, дали живеем в държава, осигуряваща условия за „пълноценна реализация на личността на всеки български гражданин”. Въпросът е реторичен – за осигуряване на каква „пълноценна реализация” става дума, след като държавата не може да осигури питейна вода на половин милион българи.

България през новата 2020-а ще изглежда съвършено по друг начин – ще продължаваме да боледуваме, да умираме, да бягаме от „затихващите” райони към големите градове и най-вече в чужбина. Изследванията на ПИСА ще констатират поредното дъно в образоваността, а по всяка вероятност следващият председател на Народното събрание ще изпише думата „БрекзиД” вече не с една, а с две или три правописни грешки.

Впрочем, да не бъдем толкова критични към документа „България 2020” - нима „стратегията” Европа 2020 е по-малък провал, след като не предвиди нито една от бедите, вкл. и въпросния Брезит? Но по-важно е друго – какъв е смисълът от прогнози, нещо повече – от подобни „програмни документи”, след като още при съставянето им е ясно, че никой няма да си прави труда да ги изпълнява. И – което е най-важното – че от неизпълнението им за отговорните длъжностни лица няма да произтекат никакви последствия. От 283-те страници на цитираната Национална програма само 2 (словом две) са отделени на механизма за „управление, наблюдение, контрол и отчитане”. Но никой досега не е прочел или чул смислен отчет на изпълнението, да не говорим за посочване на персонално отговорните лица за това, че България от документа няма нищо общо с България от действителността. Така, както не сме видели и ред от (несъществуващия) отчет за изпълнението на мандатната правителствена програма за периода 2017-2021 година.

Една от основните причини за задълбочаващите се проблеми на българското общество е, че властта не се съобразява с оценките и препоръките на компетентните хора и че не се отчита и не носи отговорност пред гражданите за изпълнението на поетите ангажименти, включително записани в собствените й решения. Докато това продължава да се случва безнаказано, прогнозите ще бъдат все по-песимистични, а обществото ни все повече ще прилича на персонажите от знаменитата картина на Йеронимус Бош „Корабът на глупците”.

Ако все пак обобщим очакванията за новата година, трябва да поставим акцента върху една мощна и особено опасна за България (като напълно разградена държава) тенденция. Националната и международната политика се преориентира – ако се позовем на класическата теория на Вилфредо Парето - от координатната система на „лисиците” към тази на „лъвовете”. Всяка държава и нация, голяма или малка, в ЕС или извън него – се мобилизира за решително отстояване на своите интереси, в т.ч. с помощта на съюзи и коалиции. Времето на неолибералните идеологически мантри отмина, възможностите за скатаване и присламчване към някой от „силните” изчезват. Брюкселската „дълбока държава” изчерпа тиража на индулгенциите.

България и най-вече държавата ни и тези, които носят отговорността да я ръководят, са абсолютно неподготвени за новите правила на играта. Към вътрешните безчинства и безхаберия се прибавя една много по-сложна и враждебна външна среда. С една дума, единствената оптимистична прогноза, която можем за направим е, че през 2020 година България ще е по-добре, отколкото през 2021-а. 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във