Банкеръ Daily

Общество и политика

2020 г. ще донесе повече права на онлайн потребителите

Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“ представи актуални правни теми за предстоящата 2020 г. В събитието участваха водещи експерти на кантората, работещи в няколко направления. Събитието бе открито от Галин Попов, Главен управляващ съдружник, който заедно с Емилиян Арнаудов, Управляващ съдружник на кантората и Владислав Божиков, Заместник ръководител Направление “Събиране на вземания“, представи най-новия служител на кантората – роботът ПАПи. Той функционира самостоятелно, след като премина серия от тестове и обучения, продължила 4 месеца, а от ноември официално работи в кантората. Длъжностната характеристика на робота включва обработка, синтезиране и извеждане на информация от огромни база данни. ПАПи предоставя и информация на колегите си по предварително зададени критерии, а също подпомага осъществяването на ежедневни повтарящи се процеси, спестявайки време на своите колеги, експертите на кантората. Темата за изкуствения интелект и роботиката в правната сфера също ще продължи да бъде актуална, както през 2020 г., така и през идните няколко години. Актуална остава и киберсигурността.

„Само през изминалата седмица изтече крайният срок за привеждане в съответствие на регулациите от Наредба за минималните изисквания за мрежова и информационна сигурност, както за институциите в България, така и за бизнесите, предоставящи съществени услуги – енергетика, доставки на нефт, газ, банкиране, здравеопазване и сходни“, разказа Станислав Николов, Ръководител практика Съответствие и регулации.

„Европейският съюз, а оттам и България като част от него, изпреварва САЩ във въвеждането на такива регулации, където на този етап нямат въведени закони за киберсигурност, което прави темата изключително интересна и в световен мащаб. Предстои влизането на 5G услугите, а регулацията за киберсигурността е изключително важна стъпка, която да предприемем преди това“, допълни Галин Попов.

Бяха представени и последните промени в  Закона за мерките срещу изпиране на пари, сред които е създаването на списък на хора на висши държавни постове в държавите в ЕС, който в България ще се изготви от ДАНС. Целта е да се засили европейското сътрудничество срещу изпирането на пари чрез прилаганата към момента Пета директива, а също и допълненията от Шеста директива, която има срок за въвеждане 3 декември 2020 г. 

„С Шеста директива следва да очакваме и нов законопроект, затова темите за мерките срещу изпиране на пари, както и регулациите за предоставящите услуги за обмяна на виртуални валути ще са актуални през предстоящата година“, сподели Станислав Николов.

„С измененията в закона се регулират и виртуалните валути. Към задължените лица по ЗМИП се прибавят доставчиците на портфейли и т.нар. борси – доставчици на услуги по обмен на виртуални валути срещу традиционни такива. Тези лица ще се вписват в регистър при Националната агенция за приходите, при условия и по ред, определени в наредба на министъра на финансите. Такава наредба предстои да бъде издадена“, допълни Сибина Ефтенова, Ръководител Направление "Търговско право и регулации“.

Разгледана беше и темата за трансферно ценообразуване и новите правила за документиране на сделки между свързани лица, които ще влезнат в сила от април 2020 г. 

Христо Копаранов, Ръководител практика Конкурентно и потребителско право, представи нововъведенията при защитата на служителите, сигнализиращи за закононарушения, които се очаква също да бъдат важна тема за идните години. След въвеждането в националното законодателство на приетата преди дни Директива, известна като Whistle blowing directive ще се регламентира създаването на вътрешни и външни, безопасни и надеждни канали за сигнализиране при забелязани случаи на корупция и други закононарушения. Задължени в тази връзка ще бъдат, както публичните органи, така и по-големите предприятия. С директивата се търсят гаранции, че никой няма да стане жертва на „отмъщение“ затова, че е подал сигнал за корупция, както и че няма да бъде държан отговорен за издаване на търговска тайна. Новите правила в тази сфера трябва да се транспонират през следващите две години и тепърва предстои да се конкретизира как точно ще бъдат разписани в българското право.

Предстоящата година ще бъде важна и за предстоящата директива, разширяваща правата на потребителите, която се очаква съвсем скоро да бъде окончателно приета и публикувана, след което предстои и нейното реално въвеждане в България. Тя е насочена към подобряване на предпоставките за онлайн търговията, а в нея вече се предвижда защита и при закупуване на цифровото съдържание. След транспонирането ѝ ще се гарантира, че потребителите ще получават пълната стойност на закупените от тях умни продукти (например смарт часовници), както и че няма да бъдат ощетени чрез предоставяне на дефектно цифрово съдържание. В директивата вече като плащане се разглежда и предоставянето на данни от страна на потребителите.

Емилиян Арнаудов, представи директивата за авторското право, която ще продължи да бъде важна тема и през 2020 г. България има срок до 7 юни 2021 г., за да проведе дебат и въведе измененията по нея. Директивата цели да съобрази уредбата на авторското право с новите реалности на цифровия трансграничен пазар. Нововъведенията засягат и медиите – цифрови и печатни. Създава се ново право на издателите върху публикациите в медиите. Директивата цели да намери баланса между електронните медии и търсачките. Досега търсачките печелят от написаното от медиите, но потребителите не влизат в сайта на самата медия, издател на написаното. От друга страна, потребителите не биха разбрали за написаното, без помощта на търсачките. Дял от възнаграждението ще бъде предвиден и за автора на материала. Страната ни ще може да прецени дали да въведе за издателите дял от компенсаторните възнаграждения от копирно и репрографско възпроизвеждане. 

Миналата седмица Народното събрание гласува законопроекта за марките и географските означения.

„Ще се въведат промени при процедурата за заплащане на марката. Предвидено е заплащането на държавната такса да бъде извършвано наведнъж, а не както е в момента – на две вноски. В основната такса ще бъде включван само един клас стоки и услуги. Законопроектът предвижда и възможност за възобновяване на експертизата по същество на отделните етапи, предшестващи решението за регистрация на марката, с оглед възпрепятстването на регистрация на марки  представляващи общоприети понятия и словосъчетания (напр. Черен петък)“, разказа Пепи Кузева, Експерт Корпоративно право и Индустриална собственост.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във