Банкеръ Weekly

Общество и политика

С двоен аршин ли мери Брюксел?

На теория Европейският съюз трябва да поддържа единна политика по отношение на селското стопанство, риболова, околната среда, защитата на потребителите, транспорта, енергетиката... От години обаче се говори за т.нар. Европа на две скорости. Образно казано, в първата класа са богатите страни членки, които дават и взимат най-голяма част от благата на общността, а във втората са по-бедните - като България. Официално всички отричат да има някакво толериране на едните за сметка на другите, но реално нещата не стоят така. И добър пример за това като че ли е газопроводът "Южен поток".

На 4 април българският парламент прие на първо четене законопроект за изменение на Закона за енергетиката. Накратко казано, с промените се въвежда понятието морски газопровод и се дават редица облекчения на оператора на морската част от "Южен поток". Той няма да подлежи на ценово регулиране от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и няма да му се издава лиценз за дейността. С корекциите се "прескачат" и чл.170 и чл.172 от енергийния закон, в които директно се казва, че операторите на газопреносна мрежа са длъжни да предоставят достъп на трети страни при условията на равнопоставеност, както и информацията, която им е необходима за ефикасен достъп до съответната система. Нещо, срещу което "Газпром" всячески се противи, стремейки се да запази целия капацитет на тръбата за себе си.

Както можеше да се очаква, еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер побърза да изпрати до България писмо, с което поиска обяснение от правителството за планираните промени. Тази седмица той се срещна в Брюксел с министър Драгомир Стойнев, който го е уверил, че България не нарушава по никакъв начин европейската правна рамка. Министърът е предоставил протоколите, подписани между Българския енергиен холдинг и "Газпром" за сухопътната част от газопровода на българска територия. Стойнев също така е обяснил, че промените в Закона за енергетиката са приети само на първо четене, както и че преди второто разглеждане парламентарната опозиция може да представи своите предложения и ако те са адекватни, управляващите ще се съобразят с тях. Също преди второто четене Стойнев и Йотингер ще имат нова среща, на която ще продължат и експертните разговори. Засега по думите на министъра Еврокомисията няма забележки към наземната част на "Южен поток". Морската пък по нищо не се отличавала от действащите сега и други бъдещи газопроводи към Европа. В крайна сметка Стойнев успокои, че проектът за газопровода няма да бъде прекратен.

По-късно обаче от Брюксел контрираха, че европейското законодателство важи за всяка инфраструктура, която попада под юрисдикцията на ЕС, като това важи и за българските териториални води. "Ако "Южен поток" бъде построен в нарушение на европейските норми, свързани с обществените поръчки, или започне да функционира в разрез с изискванията на Третия енергиен пакет, комисията ще предприеме необходимите действия", заяви говорителката на комисар Йотингер - Сабине Бергер . Точно преди Великден Европейският парламент прие и резолюция, с която се обяви срещу изграждането на "Южен поток" и призова да бъдат потърсени други източници на газови доставки за общността. Документът призовава за въвеждане на санкции срещу руски енергийни доставчици, както и за преразглеждане на всички споразумения с Русия с оглед на евентуално преустановяване на тяхното действие. В нея се настоява още да бъдат предприети мерки срещу руски дружества, техните дъщерни представителства, особено в енергийния сектор, както и срещу руски инвестиции и имущество в съюза.

Всичко това допълнително наля вода в мелницата на критиците на управляващите. Според тях промените в Закона за енергетиката противоречат на общата европейска политика нарушават третия либерализационен пакет на ЕС и страната рискува да се сдобие с наказателна процедура от Брюксел. Странното е, че никой не обърна особено внимание на вносителите, Таско Ерменков и Явор Куюмджиев, и по-точно на думите им, че са използвали за основа на своите предложения аналогични газопроводи, които идват от Африка и държави, които не са членки на ЕС, минават през Средиземно море и навлизат в територията на Евросъюза. "Единствената разлика между тези газопроводи и "Южен поток" е, че там става въпрос за Италия, а тук за България, там е африкански газ, а тук - руски. Едва ли това е основание да има разлика в законодателствата в съответните страни", изтъква Ерменков.

По този повод "БАНКЕРЪ" още на 8 април изпрати няколко въпроса до европейския комисар Йотингер:

1. Съответстват ли приетите на първо четене промени в Закона за енергетиката на България на общностното законодателство?

2. Вярно ли е, че при всички газопроводи, които съществуват в момента - от Африка към Европа, конкретно за морската им част трети страни нямат възможност за достъп?

3. Според българския депутат Таско Ерменков за проекта за газопровода "Галси", започващ от Кодие Друш в Алжир и предвиден да стигне до Порто Бот в Южна Сардиния, Италия е осигурила със законодателен указ № 239 приоритетно право на разпределение на входяща точка към националната й газопреносна мрежа за 2025 година. Това решение не е нотифицирано пред Европейската комисия, по отношение на газопровода не са приложени изисквания за отделяне на собственост за предоставяне на достъп на трети лица. Освен това Европейската комисия е осигурила финансова подкрепа в размер от 120 млн. евро за газопровода. Отговарят ли цитираните данни на истината?

4. Как е осигурен юридически статутът на морската част на газопровода "Северен поток"? Има ли възможност за достъп на трета страна до морския участък и при какви условия?

Изпратихме тези въпроси, но вече трета седмица - ни вест, ни кост от Брюксел. Дали пък наистина европейските правила важат само за газопроводите, идващи от изток, а за тези от север и юг - не? И какво тогава е общото на общата енергийна политика? За статута на "Северен поток", който изградиха Германия и Русия, заобикаляйки доста арогантно една от големите страни членки - Полша, никой в Брюксел и дума не обели. А за южния му брат близнак всичко може да се окаже доста по-различно.

 

Въпреки анексирането на Крим маршрутът на "Южен поток" няма да се променя и ще премине през изключителната икономическа зона на Турция в Черно море, стана ясно при посещението на председателя на борда на "Газпром" Александър Медведев в Анкара в началото на седмицата.

 

"По време на срещата бе обсъден проектът, като бе отбелязано че той ще продължи по предварително утвърдения маршрут. Газопроводът ще позволи значително да се увеличи надеждността на доставките на руски газ към Европа", се казва в официално съобщение, цитирано от медиите в Москва.

 

По време на визитата е била разгледана и възможността за увеличаване на мощността на газопровода "Син поток" от 16 на 19 млрд. куб. м годишно.

 

Междувременно се разбра, че съветът на директорите на "Газпром" е решил компанията да изкупи от дъщерната си "Газпром Германия" 50% от акциите на "Саут стрийм транспорт Б.В.", която е оператор по строителството на подводната част на газопровода "Южен поток". "Газпром" ще придобие общо 205 990 акции за над 212.5 млн. евро. Още 20 на сто от ценните книжа държи италианската ENI, а германската Wintershall и френската EDF имат по 15% всяка.

Facebook logo
Бъдете с нас и във