Банкеръ Weekly

Общество и политика

България без гражданите

Нещо ново трябва да се пръкне на българската политическа сцена. И тъй като в извратения рецидив на нашето инфантилно политическо мислене тази идея блесва на всеки четири години, единственият изход е да се създаде партия, която не натоварва с излишни очаквания (не лъже) и не говори за стратегически приоритети (защото всичко се случва само в мерната единица "мандат"). С една дума, трябва ни честна партия. Тя може да се кръсти простичко "България без гражданите".

Толкова ли е трагично всичко?

Да. "Ставаме все по-бедни, по-болни, по-нещастни и по-прости." Проф. Петър Иванов от Центъра за демографска политика каза още, че с темпа на абсолютно намаляване на населението - с 8 души на час, България е на първо място в света по бързина на изчезването си - с 8.8 промила. След нас били латвийците, които се движат с осем пъти по-бавна скорост. Професорът прогнозира, че през 2134 г. и последният българин ще напусне държавата. Последният, който - имаше го в една театрална постановка, ще духне свещта на България.

Но това е дереджето. И то е такова не защото генетично ни е заложено да загинем като нация - бобът и кръстът са ни съхранили пет века, а защото ни управляват гробокопачи. Които, както в оня виц за конкурса "Златната решетка", ни обещават, че ще ни построят мост до училището - а ние нямаме училище, че ще ни построят училище - а ние нямаме деца, и че ще ни направят деца, а на нас жените ни - камериерки в Гърция или медицински сестри на Острова.

Дотук с лиричното настъпление (май се казваше отстъпление).

Хайде сега да се опитаме да тръгнем напред, като минем през родилното, после през училището, през "вишото", както му казват някои, и, за съжаление, през болницата.

В родилното е неприлично тихо. За родилно.

"Депутатите приеха Годишен доклад за здравето на населението за 2012 г., който описва мрачна картина - висока ранна смъртност, много аборти, ниска раждаемост." Колко точна тук е думата "приеха"? Те приемат гибелта на нацията, приемат застигналата ни демографска катастрофа. На езика на цифрите 2013-а е годината с най-малко новородени от смутната 1945-а насам.

Но каквото сме родили - родили. Сега ще го водим на училище. Предварително трябва да знаем, че ако има икономически ръст от 1.8% през тази година, ще съществува и образованието като национален приоритет на правителството. Процентът за образование от брутния продукт трайно спада от пет години насам - от 4.2 до 3.8 за 2014-а.

Но да оставим правителствената политика. В конкретното училище децата ни ги чака това: да се научат да пушат през голямото междучасие заедно с учителите си, да ги насилят да зубрят, да затъпеят допълнително. Вместо да има приличие (дори и чрез униформите) и да се докоснат до Бог и Родина в часове по вероучение и етика.

Но да беше само това. До десет години България ще се изправи пред безпрецедентна криза за учители, ако педагозите продължат да се топят със сегашните темпове. В доклад на Министерството на образованието се посочва, че само за шест години - от 2007 до 2013 г., близо 10 000 преподаватели са напуснали образователната система. Защо ли? Първо, защото няма деца. Второ, щото заплати от по 600 лв. не могат да им платят скъсаните нерви. В професията почти не влизат млади хора - от работещите около 88 000 учители само 2500 са под 30-годишна възраст.

А нашите ученици, които излизат от основното или от средното образование, могат да станат, кажи-речи, само продавачи - на открито в будка или на закрито, в идеалния случай - в мол. Но икономиката изпитва глад за заварчици и кранисти. Ама такива училища вече не останаха, ранно професионално ориентиране като в Германия - също.

Да предположим, че нашите деца са ученолюбиви или ние смятаме, че би било семеен срам да не станат висшисти. Водим ги - стресирани, помъдрели от интернет и възвисени от чалгата - в Алма Матер.

Там те учат, общо взето, едно - схоластика. От типа на средновековния спор "Колко дявола могат да се поберат на върха на една игла?". Положението и тук не е розово, защото авторитетите в този спор са единствено техните преподаватели. Ако не си купиш учебника на професор Еди Койси, ще избуташ изпита "друг път". Няма дискусия, уъркшопове им викат западняците; няма битка на идеи; няма и зачатък на самостоятелна мисъл.

Най-лошото е, че няма и смисъл. Пазарът чака компютърджии (синът ми каза, че в Германия ги приемат вече без оценки от дипломата за средно), а вузовете бълват политикономисти, търсят се полиглоти, а излизат хора с ненакърними диалекти, няма лекари, но няма и мераклии за това.

Като казахме лекари, та се сетих, да не дава Господ, ама все се случва и до медицинска помощ да се опре.

Тук вече може да ви настръхнат и космите в ушите. Председателят на Българския лекарски съюз Цветан Райчинов казва: "Един випуск годишно напуска страната". Лекарите в България през 2009 г. са били близо 35 000, а през 2012 г. са намалели до 28 643. Повечето от тях са пред пенсия, а младите и високо квалифицираните медици духват примерно за Дубай, където ги чакат по 12 000 долара месечно, плюс квартира и храна. И не е чудно, че от 35 000 работещи в здравната система у нас между 4000 и 5000 лекари обмислят сериозно възможността да се развиват професионално в чужбина. Деветдесет процента от лекарите са недоволни от реформите в здравеопазването, а 44% от тях не биха препоръчали професията си на по-младите си колеги. Джипитата пък изглеждат като на доизживяване...

Но, млъкни, сърце.

Остава само въпросът: "Накъде вървим четвърт век?"

В най-добрия случай - в кръг. В нашия - по спирала. Хегелова?

Хегел е казал, че обществата се развиват по възходяща спирала, като след стръмната фаза следва статичността на равната окръжност, същата като от долното ниво, но на ПО-ГОРНО, качествено ново ниво.

За низходящото развитие обаче Хегел нищо не е казал...

Ще го кажем ние с няколко прости думи: единствената - многолика като Бог Янус, партия, която всъщност ни управлява през целия преход, е "България без гражданите". Въпросът е докога?

Чавдар Цолов, протестиращ с 25-годишен стаж

Facebook logo
Бъдете с нас и във