Банкеръ Weekly

Общество и политика

Краят на реформите

В разгара на протестите време е да изтрезнеем, да ударим по масата и да ревнем на Европата: Не щем реформи!!! Реформирахме се до скъсване, до умопомрачение, надясно-наляво, напред-назад, навън-навътре и - файда никаква. Ама като се каже никаква, разбирай: по-зле сме от мига, в който ни е дошло наум да направим първата реформа. Да се чуди човек дали ако нищо не бяхме пипнали от началото на прехода, нещата нямаше да се наредят по-добре. Ей така - от само себе си.


Пък и да ни прощават онези с мониторинга, но сме изцяло реформирани. Разорахме се направо от реформи - не вярвам някой да е оцелял и да се е измъкнал нереформиран, освен ако е още нероден Петко. Завчера едни такива реформатори тръгнали да реформират съдебната власт. Чули един запис как едрокалибрени прокурори разчупват съдебната баница на бели покривки и - айде реформа! И за да е от граждански тип, прибрали по 40 лв. надница в подкрепа на активната си гражданска позиция. Която се оказа набързо активирана, тъй като мнозина от активистите не знаеха всъщност срещу кого или за какво протестират.


Събрани пред сградата на Висшия съдебен съвет, едни овикваха правителството, други - Волен Сидеров, трети - безработицата и мизерията. Доколкото имаше обща позиция, тя се състоеше в безперспективните: Оставка! и Мафия! Та кой мафиот у нас подава оставка и коя оставка не е стикована с мафията? Това го знаят дори зарзаватчиите на Женския пазар, който е на крачка от съдебния съвет. И те са недоволни сигурно, ама докато сергията функционира, реформаторите да му мислят.


Въобще от цялата ни българска пролет май нищо няма да излезе. Дори правителството да падне. Настане лято, слънце изгрее, море озари свода небесен, курорт зашуми, умора повее и същата песен - но чак наесен! Пърформънсите си ги бива (Найо Тицин като Волен Сидеров в усмирителна риза), но по отношение на реформите сме на предела. Нито кабинетът има картбланш от когото трябва за нещо радикално, нито партиите смятат да му го дават. Междувременно реформите продължават лудешки заради тежката ни реформаторска зависимост.


Дори промяната в Закона за ДАНС, която ги подпали, беше променена. С нова поправка президентът, чиито правомощия в разузнаването бяха клъцнати, пак ще може да иска и получава информация пряко от ръководителя на агенцията.


Президентът също не скучае. Първо трябваше да се еманципира, сега взе да се реформира, като в същото време охладнява към уличните реформатори и притопля баницата с управляващите. Остава Бойко Борисов да вкара депутатите си в парламента, а Сидеров да се разоръжи - и, току виж, реформаторите останали без кауза. Щото каква кауза е: Оставка! и Мафия!, ако не я съчетаеш с хвърлянето на оставки и с орешетяване на мафията?


Други също се реформират безпаметно. Вицепремиерката и правосъдна министърка Зинаида Златанова понеже няма време да се занимава и с правосъдието и с еврофондовете, прояви реформаторски подход в кадруването. След дълго обмисляне сложи за свои заместници един машиностроител и един дипломат. Машиностроителят се пенсионирал преди година от затворите, което означавало, че ще се справи прекрасно на новия пост. А дипломатът се отказа, защото... не бил питан. Не бил питан, ама бил спуснат от партийна централа, но не му се връщало от Франкфурт. В нестандартна ситуация - нестандартни решения, казва Станишев. Така се прави и реформата.


Народното събрание ще променя и последните промени в НПК, от които преди време ни пищяха ушите. Пак ще премахват фигурата на вечния обвиняем, вече за N-и път. Ту го въвеждат, ту го премахват - и полза все няма. Както и да го въртят и сучат, за всичко си има реформаторски подход в прилагането. Помни ли вече някой прословутия закон за гражданска конфискация на необяснимите богатства, който трябваше да възстанови чувството за справедливост на българите? След две години свирепи препирни така го наточиха, че вече изобщо не работи. А връх на реформаторското просветление на жълтите павета е, че всички са се наточили да взимат скалпа на олигархията с всевъзможни методи, но без да й посягат на имането.


Въобще, след толкова реформи сме на невъзможен кръстопът - нито можем да спрем, нито има смисъл да продължаваме. Като въжеиграч, който балансира с прът и има една-единствена спасителна сламка, за която да се хванем - еврофондовете. Там не трябва много да се реформира, а повече да се взима. Според Бойко Борисов обаче кабинетът Орешарски се излагал кифладжийски в Брюксел. Ще рече: от Орешарски - кифлите, от Борисов - мармалада.


Това, което съм построил за тези четири години, ще остане единственото за дълги години напред, на което българите ще се порадват. В следващите години няма да се откриват нито южни тангенти, нито метро, нито Дунав мост II..., рече оракулът в опозиция. Реформите значи са излишни без него. Другите просто се блъскат във врата, чийто ключ е в джоба му. Тъкмо да отдъхнем и да се порадваме на построеното. Реформирани или разформировани - все тая...

Facebook logo
Бъдете с нас и във