Банкеръ Daily

Общество и политика

116 години от избухването на Илинденско-Преображенско въстание

Призивът "хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот", събира хиляди въстаници.

На 2 август (нов стил) през 1903 г. избухва Илинденско-Преображенско въстание в Османската империя. То е организирано от Вътрешната македоно-одринска революционна организация и обхваща Македония и Оринско. Въстанието отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. По данни на ВМОРО след потушаването на въстанието 30 000 души от засегнатите региони на Османската империя бягат в България.

Въстанието носи имената на двата църковни празника, на които избухват двата основни бунта. В Битолския вилает и Солунския вилоет то избухва на 20 юли (2 август нов стил) - Илинден, а в Одринския вилает - на 6 август (19 август нов стил),

В ръководните среди на организацията няма единно мнение за методите на революционната борба. Самият Гоце Делчев е против прибързани въоръжени действия, защото познава обстановката и смята, че без българска подкрепа може да се стигне до поражение. Дълго време той настоява борбата да се води чрез партизанска война чрез постоянни терористични актове, които да не засягат населените места, а да се съсредоточат върху турски военни и пътни обекти. Групата около Гьорче Петров пък настоява за провеждането на т. нар. перманентна революция, за да не се допусне пълно изтощаване на силите на организацията.

Въпреки, че революционерите неколкократно са предупредени от представители на Княжество България, че то не може и няма да се намеси в едно такова въстание, те не се отказват от поетия курс.

На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли (2 август) - Илинден. Началото на бойните действия в Одринско се определя на Конреса на Петрова нива за 6 август (19 август) (Преображение Господне). По-късно Серският окръг решава да се вдигне на 27 септември (Кръстовден). Така на практика се реализира идеята за перманентна революция.

В определения ден щабът на въстанието в село Смилевов състав Дамян Груев, Борис Сарафов и Атанас Лозанчев нарежда на въстаническите отряди да започнат бойни действия. Призивът "хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот", привлича хиляди въстаници. Боевете в Македония започват на 2 август (нов стил) 1903 г. - Илинден.

Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия като изпраща 350-хилядна войска. Силите са неравни.

На 12 септември 1903 година Генералният щаб на Битолския революционен окръг излиза с окръжно писмо за прекратяване на въстаническите действия и саморазпускане на щаба.

След въстанието Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на международната дипломацията. Започват контролирани от европейските държави реформи според Мюрцщегската реформена програма /за преобразувания в управлението на Македония и Косово под османска власт, осъществена отчасти в периода 1904-1909 година/. Въпреки реформите, в България всички разбират, че пътят за разрешаване на статута на Македония минава през война с Турция, подготовката за която започва още през 1904 година.

Илинденско-Преображенското въстание избухва преждевременно, преди да бъде завършена всестранната подготовка на населението. Затова то е масово само в два революционни окръга. През 1903 г. не съществуват реални възможности за победен изход от въоръжена борба. Османската империя все още притежава огромни човешки, военни и икономически ресурси, които не могат да бъдат пречупени от една балканска държава, а още по-малко от населението на една провинция. Международното положение също не позволява благоприятен изход. Великите сили все още не са готови да пристъпят към решаване на сложния Източен въпрос. Русия е заета в Далечния изток, където назрява въоръжен конфликт с Япония. Австро-Унгария, другата държава с решаващ глас в балканските дела, все още не е завършила юридическото присъединяване към империята на окупирените през 1878 г. Босна и Херцеговина, за да допусне ново преразпределение на политическата карта на полуострова. Балканските държави също много внимателно и ревниво следят борбите на българското население за свобода и са решителни противници на реформи без тяхно участие, тъй като това означава застрашаване на интересите им в района, независимо от това колко обосновани са били те. Въпреки поражението, въстанието събужда европейското обществено мнение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във