Банкеръ Daily

Общество и политика

110 години от рождението на Никола Вапцаров

На днешния ден можем да си спомним за поета Никола Йонков Вапцаров (1909-1942 г.).

Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) през 1909 г. в град Банско, тогава все още в Османската империя. Баща му е войводата от ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му е Елена Везюва, която със съдействието на американската мисионерка мис Стоун завършва американския колеж в Самоков и по-късно става протестантска мисионерка и учителка.

Къщата им в Бан­ско е посещавана от видни инте­лектуалци (по­­­­­етите Пейо Яворон и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и др.) и от короновани особи: цар Фердинанд, германският император Вилхелм II, цар Борис III. През 20-те и 30-те години на ХХ век семейство Вап­­­царови има достъп в двореца - запазени са групови снимки на юноша­та Никола с цар Борис ІІІ и обкръ­же­ни­ето му.

Вапцаров учи в гимназията в Разлог, след това в Морското машинно училище във Варна (1926-1932), по-късно наречено на негово име. Той е на учебна практика първоначално на кораба "Дръзки" (потопил турския крайцер "Хамидие" през Балканската война), ), а през април и май 1932 г. с кораба "Бургас" посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. При завършването на училището е произведен в ранг офицерски кандидат и получава диплом за машинен техник.

Вапцаров работи на различни места. Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Сключва брак с Бойка Вапцарова, а през 1936 г. се премества в София.

След като СССР е нападнат през юни 1941 г. от Германия Вапцаров започва да търси контакти за участие в съпротивата. Така се свързва с Цвятко Радойнов, който е начело на Военната комисия на ЦК на БКП.

Вапцаров е арестуван на 4 март 1942 г., а  след обиск в дома му са открити пистолет, шифровани записки, агитационни материали и други доказателства, уличаващи го в конспиративна дейност. На 6 юли започва процесът. На 23 юли той е осъден на смърт по Закона за защита на държавата за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война. И още същата вечер бива разстрелян, заедно с Антон Иванов, Антон попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. Молба на Вапцаров за помилване е представена на цар Борис III, но бива отклонена. Посмъртно е амнистиран след 1944 година.

Вапцаров е редактор в. "Литературен критик" (1941 г.). Публикува във вестниците "Кормило" (1936 г.), "Нова камбана" (1937 г.), "Светлоструй" (1939 г.), "София" (1941 г.), сп. "Занаятчийска беседа" (1937-1941 г.) и други. През 1937 г. печели конкурс на сп. "Летец" за художествено произведение с въздухоплавателен сюжет със стихотворението си "Романтика". Приживе Вапцаров издава само една стихосбирка - "Моторни песни" (1940 г.), под името Никола Йонков. Освен това пише пътеписи, разкази, критика, произведения за деца и една пиеса - "Вълната, която бучи". Някои от материалите са публикувани в периодичния печат, но най-много е издаван след смъртта си. Стихотворенията му са преведени на над 90 езика.

През 1937 г. е обявен първият конкурс на Радио "София" за оригинална радиопиеса. Малко известно е, че Никола Вапцаров печели втора награда на този конкурс с едноактната драма "Бент", която остава незаписана.

Къщата, в която поетът живее със семейството си след 1912 г. в гр. Банско, e музей. Квартирата на поета в гр. София също е музей. През 2003 г. част от постройките на гарнизонното стрелбище в София са реставрирани и превърнати в музей, посветен на жертвите на политическо насилие в България.

През 2012 г. е открита възстановена паметна плоча на поета във Варна.

През 2009 г., по случай 100 г. от рождението на поета, Българското национално радио и Министерството на културата издават компакт-диска "Никола Вапцаров в слово и музика от Златния фонд на БНР", съдържащ записи на рецитация на стиховете на Вапцаров и песни по негови текстове, изпълнени от актьори и певци.

Може би най-известното му стихотворение е "Прощално":

 

На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя —

вратите не залоствай.

 

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам —

ще те целуна и ще си отида.

Facebook logo
Бъдете с нас и във