Банкеръ Daily

Новини

Задлъжнялостта на фирмите стигна 157 млрд лева

И през 2009 г. продължи тенденцията на увеличение на задълженията на компаниите от нефинансовия сектор на икономиката, стaва ясно от обобщените данни на Българската стопанска камара, основаващи се на официална информация от Националния статистически институт. Успокоителното е, че то вече е със значително по-бавен темп. Задълженията достигнаха близо 156.607 млрд. лв. и в сравнение с 2005 г. са по-големи с около 90 млрд. лв. (или 2.3 пъти). Спрямо 2008 г. увеличението обаче е само с 8.9 млрд. лв., или с 6 на сто.
В края на 2009 г. задълженията са най-големи в търговията (34.6 млрд. лв.), и два от браншовете, които най-силно пострадаха от кризата - Строителство (22.6 млрд. лв.) и Операции с недвижими имоти (21.9 млрд. лв.). Естествено при това положение и увеличението спрямо 2008 г. е най-голямо при операциите с недвижими имоти - с 2.6 млрд. лева. Следващите, които се отличиха с ръст в натрупването на задължения са производството на основни метали - с 2.1 млрд. лв., хотелиерство - с 1.7 млрд. лв., производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива - с 1.2 млрд. лева. Задълженията в търговията е увеличават с около 3 млрд. лева.
Тенденцията на нарастване на задълженията и намалението на БВП през 2009 г. с 4.9% показва, че икономическата среда у нас все още е твърде неблагоприятна и оставя икономиката ни в много рискова ситуация и през следващите години. Допълнително бизнес среда е влошена и от рязкото увеличаване на цената на банковото кредитиране, като средните нива на лихвените проценти по кредитите се повишиха до 11.8 процента. Тази цена се оскъпяваше още с около 3% за разходи за гаранции, застраховки, такси за разглеждане и обслужване и други.
Според данните от анализа на БСК по-голямата част от предприятията в нефинансовия сектор са счетоводно декапитализирани, т.е. задълженията им към 31 декември 2009 г. са със 70% по-големи от собствения им капитал. Особено тревожно е положението в дружествата, които се търгуват на БФБ-София. Сериозното обезценяване на акциите им през 2008 и 2009 г. допълнително оказва негативно въздействие върху техния рейтинг и потенциал за развитие. Повечето от големите инвеститори (и български и чуждестранни) изтеглиха вложенията си, което допълнително лиши публичните фирми от паричен ресурс за развитие на производството и нови проекти. Този срив вкара БФБ-София в списъка на най-закъсалите борсови оператори.
Заради трудностите на европейската икономика, която е основен търговски партньор на България, приходите от продажби на нашите предприятия през 2009 г. намаляха чувствително. И докато през 2005 г. те бяха с 11% по-малко от задълженията, през следващите години тази разлика се увеличи. За 2008 г. тя вече е 25%, а през 2009 г. - 67.5 процента. (Уговорката е, че става въпрос само за продажбите от основна дейност, без приходите от продадените активи.)
Неясните все още сигнали за развитието на икономиката ни означава, че и през следващите години производствената активност на предприятията ни няма да им осигурява достатъчно средства за изплащане на задълженията им. А заедно с това остава опасността и от увеличаване на тези суми в следващите години при слаб растеж на икономиката. От това пък може да последва и изоставане от графиците за изплащане на лихвите по взети кредити и по емисиите облигации.
Структура на задълженията
Изследването на задълженията според вида на кредиторите показва, че най-пострадали от забавено или просрочено неплащане са били банките и други финансови предприятия, които имат да си събират 46.392 млн. лева. През последните години с цел оптимизиране на финансовите средства холдинговите групи преразпределяха средствата между дъщерните си фирми, което доведе до увеличение на дължимите суми между фирми от групата и асоциирани и смесени предприятия, до 34.85 млн. лева. Доставчиците също се наредиха сред най-ощетените от нередовни длъжници, като те имат да получават 30.582 млн. лева. Това означава, че финансовото състояние на по-голямата част от предприятията продължава да се влошава и в условията на свита производствена активност поради кризата, те нямат достатъчно средства да изплащат навреме разходите си за суровини, материали, услуги и други.
Трябва да се отчете обаче, че фирмите са били по-коректни към държавата, като за изплащали редовно данъчните си задължения, както и към притежателите на облигационни книжа.
В общия обем на задълженията към края на 2009 г. най-големи са дълговете между самите фирми - общо 103.6 млрд. лева. Те държат дял от 66.1%, а спрямо 2008-а се увеличават със 7.4 процента. На междуфирмената задлъжнялост се пада 80% от целия прираст през 2009 година. Към банки, персонал и други трябва да се изплатят 48.3 млрд. лв., като те са с 3.6% повече на годишна база. Най-малък е делът на задълженията към държавата (за данъци и осигуровки) - 4.7 млрд. лв. (само 2.2% от общия размер), но и при тях има ръст - макар и само от 2.2 на сто.
За поредна година работодателите отчитат негативната тенденция - държавата и общините да подклаждат междуфирмени задължения. Към края на 2009 г. вземанията на компаниите за изпълнени и неразплатени поръчки от ведомства, държавни и общински предприятия са на стойност 833 млн. лева. Заедно с това висят и още 2.4 млрд. лв. данъци за възстановяване. Тези суми представляват 3% от междуфирмената задлъжнялост на нефинансовите предприятия.
Прогнозите за 2010 г. и 2011 г. не са много по-благоприятни. Задлъжнялостта би могла да намалее според анализа, ако бюджета възстанови по-голямата част от просрочените си задължения, които към края на 2009 г. са в размер на 640 млн. лева. От друга страна, основната част от прираста на производството през 2010 г. е от увеличение на износа, в основата на който са поръчки на ишлеме. Те обаче не влияят съществено на междуфирмената задлъжнялост, както и на размера на кредитите от банките.
В същото време трябва да се отчете, че има и фактори, които могат да повлияят и в обратната посока - за нарастване на задлъжнялостта, например очакваното увеличение на броя на фалитите, в резултат на влошено финансово състояние на фирмите и увеличение на лошите кредити. Затова от БСК настояват за бързо въвеждане у нас на евродирективата за плащанията, която предвижда основен срок за издължаване от 30 дни.

Facebook logo
Бъдете с нас и във