Банкеръ Daily

Новини

ВНЕДРЯВАТ ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА ЗА СКЪПОСТРУВАЩИ ЛЕКАРСТВА

Министерството на здравеопазването има готовност до два месеца да обяви тръжна процедура за изпълнител на централизирана информационна система за закупуваните от МЗ медикаменти за скъпоструващо лечение по Наредба 34. Това съобщи заместник-министърът на здравеопазването д-р Валери Цеков по време на провеждащата се днес III-та Национална конференция „Информационни и комуникационни технологии за здравеопазването”.
Заместник-министърът представи пред участниците във форума постигнатите резултати от работата на МЗ и неговите партньори за внедряване на електронното здравеопазване, както и основните проекти, по които се работи в тази насока. Позицията на МЗ е, че модернизацията на здравеопазването у нас, повишаването на качеството и ефективността на медицинските услуги са немислими без въвеждането на съвременните информационни и комуникационни технологии.
азработваната система за проследяване на скъпоструващите лекарства предстои да бъде въведена през 2008–2009 г. Тя ще даде възможност на МЗ да притежава актуална информация за наличността на дадено животоспасяващо лекарство в аптечната мрежа. Самите пациенти от своя страна ще могат да проследяват дали поименно отпуснатото им лекарство е в наличност в аптеката, обясни д-р Цеков. Ще бъде създадена възможност за контрол в реално време и пълна прозрачност за разпределението на лекарствата от МЗ в условията на пълна надеждност и сигурност. С тази система ще се решат част от съществуващите сега организационни проблеми при снабдяването с тези медикаменти, категоричен бе д-р Валери Цеков. Информационната система ще бъде изградена за период от 8-10 месеца и ще струва 1,5 млн. лв., като средствата за закупуването й са предвидени в бюджета на МЗ за 2008 г., каза още заместник-министър д-р Цеков. Системата за лекарствата ще обхваща 160 болнични аптеки, като ще проследява пътя „пациент - комисии по одобряване – МЗ” и заявка за конкретни количества към дистрибуторите, допълни Снежана Ковачева, директор на дирекция „Електронно здравеопазване” в МЗ. Тя съобщи, че са изготвени две паралелни технически задания на информационната система, като според идейните проекти пациентите ще могат чрез представянето на смарт-карти в аптеката да имат достъп до данните в системата. Смарт-картата от своя страна ще се персонализира чрез потребителско име и парола. Проверката ще се извършва онлайн. Самите лекарства ще бъдат защитени с баркод, обясни г-жа Ковачева. МЗ предвижда и създаването на електронна система за цифрово съхраняване и дистанционен достъп до дигиталните архивни масиви в системата на регионалните картотеки на медицинската експертиза в страната, които сега съществуват само на хартиен носител и при тяхната употреба от гражданите често се губят, информира още д-р Валери Цеков. В момента документите на досиетата на ТЕЛК се пазят в картотеките в 28-те регионални центрове здравеопазване. Д-р Цеков обясни, че системата ще позволи да се създаде електронно копие на досиетата на ТЕЛК. Пациентът ще получава това електронно копие вместо оригиналния хартиен носител. Заместник-министърът уточни, че в момента се разработва дизайнът на тази система. Тя ще се ползва от регионалните центрове по здравеопазване, териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК), Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), Националния осигурителен институт и други държавни структури, имащи пряка или косвена връзка с медицинската експертиза на трудоспособността.
Предстои да се създаде и база данни за лечебните заведения и наличните медицински специалисти чрез изграждане на Централизирана информационна система на МЗ. Тя ще позволи на МЗ да изготвя анализи за миграцията на медицински специалисти, ще се проследява и анализира дейността на медицинските кадри и ще се оптимизира планирането на човешките ресурси в здравния сектор, представи проекта д-р Цеков. Чрез системата медицинските специалисти ще се ориентират бързо и лесно за наличните и свободни работни места в лечебните заведения, като те ще могат да планират и да кандидатстват за работа в тях на базата на получената от регистъра информация.
Заместник-министърът каза още, че не повече от десет болници в страната имат действаща интегрирана информационна система. „Внедряването на информационните системи в здравеопазването е доста дълъг период, който за развитите европейски държави е продължил двадесет години. В България активната работа по внедряването на информационни технологии е започнала през 2005 година”, коментира д-р Цеков. С въвеждането на електронното здравеопазване значително ще се подобри качеството на здравното обслужване у нас и ще се оптимизират публичните разходи, като здравната система ще се ориентира и фокусира към индивидуалните нужди на отделния пациент, заяви д-р Цеков. Електронното здравеопазване дава възможност да се постигне по-голяма прозрачност при оказването на здравни услуги, каза още той. За реализацията му се предвижда да се отделят между 3-5% от бюджета за здравеопазване.
Д-р Валери Цеков съобщи, че се обсъжда идеята за изготвянето на отделна нормативна база, която да регулира защитата на медицинските данни в системата на здравеопазването. Това ще са допълнителни правила кога е възможно медицинската информация да бъде подменяна, променяна и предоставяна. Необходимо е да се регламентира правото на достъп и работа с лична здравна информация, както и всички задължения по нейното предоставяне

Facebook logo
Бъдете с нас и във