Банкеръ Daily

Новини

В. "Македония" е най-влиятелният български вестник през Възраждането

Вестникът носи заглавието "Македония", тъй като задачата му е: "да приведе в съзнание заблудените в тази страна гъркомани".

На днешния ден през 1866 г. Петко Рачов Славейков основава вестник "Македония" в Цариград. Той излиза в османската столица от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 година. С тиража си от 3600 броя е най-разпространеният и най-влиятелният български вестник през Възраждането. Негов главен редактор е Петко Р. Славейков.

Вестникът е основан от Славейков и съдружника му караманлията (турскоезично население, което изповядва гръцко източно православие) Йоаким Каръягдъ. Той се печата в едноименната печатница "Македония", закупена в 1866 година от Славейков. Тя използва инвентара на печатницата на "Цариградски вестник" - български седмичник, излизал в Цариград от 1848 до 1862 г., едно от най-сериозните издания на български език от възрожденския печат, основано от Иван Богоров след спирането на "Български орел" (оригинално име "Бѫлгарскый орелъ") - първият български информационен и общообразователен вестник.

Вестник "Македония" излиза седмично, а в четвъртата годишнина известно време и два пъти седмично. Той често излиза с притурски като „Малкият лист на Македония“ („Малка Македония“).

Авторите подменят подзаглавието на вестника няколко пъти – "Вестник политический и филологический. Ще излязва всяка събота. Ред. П. Р. Славейков", "Вестник за народа", "Лист за политика, книжевност и търговия" и други. Мотото е "Твърде лошо нещо да ся поместя някои от началата си, когато са прави! Ако не върви напред, а то поне назад да не върви, трябва да бъде високата аксиома на разумността."

Сред основните сътрудници на вестника виждаме имената на Гаврил Кръстевич (по-касно главен управител на Източна Румелия - от 1884-а до Съединието през 1885 г.), Марин Дринов, Тодор Икономов, Тодор Шишков, Захари Княжевски, Кузман Шапкарев, Светослав Миларов, Никола Пърманов, Стефан Бобчев.

Вестникът носи заглавието "Македония", тъй като задачата му е: "да приведе в съзнание заблудените в тази страна гъркомани". Затова Славейков печата и текстове на македонски говори с гръцки букви, единствено познатите на много македонски българи.

Вестникът взима активно участие и в борбата за самостоятелна църква и за утвърждаване на българското образование. Той стои на радикални позиции - за пълно скъсване с Цариградската партриаршия и създаване на самостоятелна, демократично устроена, българска църква. Най-важните статии по църковния въпрос се печатат и на гръцки. Позициите на авторите му по просветния въпрос също са крайни - вестникът отхвърля категорично проекта на Митхад паша за сливане на българските и турските училища и се стреми към утвърждаване на българската култура в Македония и Тракия срещу ширещата се гъркомания.

В редица статии в. "Македония" защитава появяващото се женско образование, женските дружества и равенството на жените. Разглеждат се и икономически въпроси, като вестникът се застъпва за модернизация на селското стопанство и развитие на земеделското образование. Той отразява и политиката на европейските държави.

Вътрешнополитическата линия на вестника е максимално радикална в условията на османската столица. В редица дописки се описва лошото положение на българите, подложени на произвола на османската администрация. Изказва се против туркофилите и дори препечатва някои статии от вестник "Свобода" на Любен Каравелов.

Вестникът е спиран пет пъти от властите. През юли 1872 г. заради статията "Двете касти и власти" на Светослав Миларов (български писател, историк и публицист, сътрудник и съредактор на Славейков) по заповед на Митхад паша вестникът е спрян, а Славейков затворен за един месец. След арестуването му печатницата е конфискувана и разпродадена от кредиторите.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във