Банкеръ Daily

Новини

Призраци от миналото спъват реформите

Политически съюз, но не съвсем. Реформаторският блок може и да е обединение, но така и не намира спойката, която до 20 декември трябва да го превърне в нов вид коалиция. Вместо единство партиите все по-често демонстрират разделение и превръщат формализирането на отношенията си от трудна в непосилна задача. Работата е там, че пътят до истинското обединение минава през сериозен компромис с партийността и всеки от участниците трябва сам да прецени дали може да се справи с толкова неприемливо условие за несигурен бъдещ успех.


Трудно е да се прави коалиция, каквато досега не е съществувала. Партиите трябва да бъдат убедени да скъсат със собствения си имидж, а понякога и с дългата си история, внесе малко повече светлина около проблемите в блока проф. Тодор Танев от Гражданския съвет към блока. Пред в. БАНКЕРЪ политологът обясни, че за част от формациите е изключително трудно да принесат в жертва личната си емоционална обвързаност с миналото и това е основната причина, която спъва процеса по официалното преструктуриране на дясното обединение. БЗНС например е стогодишна партия, а трябва да се довери и да тръгне с хора, които са буквално от вчера. На земеделците не им е лесно да приемат това, но трябва да призная, че се държат много мъжки до момента, сподели личните си впечатления професорът. Подобни трудности изпитват и част от представителите на Синьо единство, но промяната за тях е по-скоро поредното предизвикателство пред модернизирането и осъвременяването на демократичната идея като цяло.


При такива сътресения е напълно възможно някой да изпадне от файтона. Това е основното опасение, което трови партиите в блока, защото предвещава разпад на още несъстоялия се съюз. От страха никнат съмнения за задкулисни договорки, които във всеки един момент могат да скъсат връзката между партньорите. Въпреки това двете водещи партии в обединението - ДСБ и Движение България на гражданите, са уверени, че блокът ще продължи да следва вече очертаната посока, без значение каква част от формациите ще ги последват. В името на идеята вероятно ще е по-добре да се освободим от хората, които не успяват да се справят със собствените си подозрения. Пък и както някой може да отпадне, така може и друг да дойде, подсказа своето решение проф. Танев. Вероятно без да съзнава, че точно в този вариант се крие и разковничето на коалиционното неразбирателство.


Разправиите сред ДСБ, Движение България на гражданите, Синьо единство, Народна партия Свобода и достойнство, БЗНС и СДС отдавна са факт, но истинското напрежение е провокирано от чисто партийни въпроси. Лидерите на шестте формации спорят за вида на бъдещата управленска структура на новия политически съюз, както и за несъществуващите на този етап списъци с кандидати за евродепутати. Засега е ясно, че партньорите ще избягват понятието коалиция заради публичната му делегитимация през последните години, но със сигурност ще работят за създаването на общ политически съюз, който постепенно да прерасне в единна партия. Плановете са политическата формация да се яви със своя листа на изборите за Европарламент през 2014 г., но само при условие, че партньорите преодолеят всички различия и формират дългоочаквания съюз през следващата седмица.


До разбирателство вероятно трудно ще се стигне, защото напрежението сред реформаторите допълнително расте покрай реализирането на идеята бъдещото обединение да има единно ръководство и общ предизборен щаб. Лидерите на ДСБ и Движение България на гражданите предлагат представителството на шестте формации в новия орган на управление да става на квотен принцип в зависимост от резултатите от последните избори. Партньорите им обаче не са съгласни, защото подобно разпределение автоматично ще ги постави в ролята на втора цигулка. Електоралната подкрепа за БЗНС на извънредния вот през май бе повече от плачевен (по-малко от 0.22%), а Синьо единство дори не се явиха на изборите, макар че подадоха документи за регистрация и дори имаха свой номер на бюлетината. Водачите на тези формации държат гласовете в ръководството на новия десен съюз да се разпределят поравно, за да няма ощетени. И макар искането напълно да отговаря на декларираната от всички лидери в блока политика на равни начала, по-силните партии се опасяват, че уравниловката ще предизвика отлив на доверие сред симпатизантите. Избирателите очакват фаворитите им да поемат по-големи отговорности, а също така да отстояват и позициите си, за да спечелят още по-голяма подкрепа на избори, споделят десни функционери, опасявайки се, че това няма как да се случи, ако бъдещият политически съюз не се ръководи от най-изявените лидери.


Разбира се, при тези обстоятелства логично следва изводът, че новите шефове ще имат пълна свобода да подредят свои хора в листите за предстоящия вот за евродепутати. Запознати твърдят, че партийците дори са започнали тайно да договарят конкретните места в списъците. За да не се разпадне задругата, на колебаещите се и недоволни партньори се раздават примамливи постове, а неотдавна представители на реформаторите обявиха, че блокът е готов да номинира дори министър-председател. Официална информация по въпроса липсва, но в. БАНКЕРЪ разбра, че Меглена Кунева почти сигурно ще е водач на общата листа за евроизборите. Първоначално премиерският пост е бил резервиран за прависта и бивш министър на образованието в правителството на НДСВ Даниел Вълчев, но впоследствие е била разгледана и кандидатурата на политолога от Синята коалиция и настоящ евродепутат Светослав Малинов. По непотвърдена информация, след бурен скандал в Движение България на гражданите, Малинов е бил утешен с почетното второ място в листата за предстоящите избори. Веднага след него пък ще е лидерът на СДС Божидар Лукарски като компенсация за това, че авторитетът на ръководения от него Съюз на демократичните сили ще умре веднага щом партията стане част от новия политически субект.


Най-обидена на този етап обаче била Надежда Нейнски, защото опитът й на партиец по света и у нас били пренебрегнати не само при реденето на примерната листа, но при разпределението на ръководните постове в бъдещия съюз. Очевидно на синята лидерка й е трудно да се раздели със спомените от славното си минало като министър и като председател на СДС, за да свикне с мисълта, че няма да има водеща роля, защото просто ще е част от цялото. Това е и основната причина да настоява обединението да прерасне в единна партия. Тогава тя ще има ясна структура, в която Нейнски ще има свой пост, вероятно даден й по заслуги. А това е къде-къде по-сигурно от неясното бъдеще на непознатия в партийната ни история политически съюз.


Така на практика дясното обединение е напът да се провали с основната си задача - да реформира първо себе си. И тъй като именно тази промяна бе основната гаранция за нов морал в държавността, скептиците просто очакват поредната смяна на статуквото след вота през май. За съжаление за щурм на властта с един решителен скок не е достатъчно само желание. Необходими са и жертви, каквито десните лидери очевидно не са готови да направят.

Facebook logo
Бъдете с нас и във