Банкеръ Daily

Новини

През 681 г. за първи път се споменава българската държава

На 9 август през 681 г. на 16-то заседание на Шестия Вселенски събор в Константинопол, презвитер Константин за първи път споменава българската държава като такава.


С пристигането на славяните през шести век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 г. е основана Първата българска държава, която просъществува до 1018 г. и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата си.


През 632 г. със създаването на Велика България са сложени основите на българската държавност. В хода на войната на Велика България с хазарите кан Аспарух, третият син на Кубрат, е изтласкан на югозапад към Дунава и се заселва през 679-а в областта Онгъл. През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат предприема поход срещу прабългарите. Поражението на византийците и покоряването от страна на прабългарите на завареното население завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г., чрез които Аспарухова България е призната от Византия.


Третият цариградски (Шести Вселенски събор) или Трулски събор (на името на двореца, в който се е състоял) (680-681 г.), свикан по инициатива на император Константин IV Погонат (668-685 г.), е насочен срещу монотелитството - една разновидност на монофизитството, според което Христос има една воля и едно действие - божественото, а човешката му същност се отхвърля. Съборът взима 102 важни решения, осъжда цариградските патриарси Сергий I (610-638 г.) и Пир (638-642 г.) и другите им привърженици. В събора участва и папа Агатон (678-681 г.), канонизиран от църквата.


С 36-то правило се потвърждава равенството между Цариградския патриарх и папата и определя йерархията на източните патриархати. Правила 12, 13 и 48 решават въпросите, свързани с брака на духовно лице. С 33-то пък осъжда арменската страна, която приема в духовен сан само лица, произхождащи от род на свещеник. Правило 80-то: наказва се християнин, който през три празнични дни не посети богослужение. Според 53-то: кръстниците са духовно сродени с кумците, а 54-то определя правила за встъпване в брак на роднини.

Facebook logo
Бъдете с нас и във