Банкеръ Daily

Новини

През 1887 г. принц Фердинанд е коронован за княз на българите

На 2 август 1887 г. германският принц Фердинанд I Сакскобургготски е коронован в Търново за княз на българите.


Фердинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски, е княз на България - от 7 юли 1887 г. до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България. После получава титлата Цар на България - от 22 септември 1908 г. до абдикирането му на 3 октомври 1918 година.


Той също така е известен като страстен ботаник, ентомолог и филателист.


Фердинанд е роден на 26 февруари 1861 г. в двореца Кобург във Виена. Син е на австрийския генерал принц Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота (1818ndash;1881) и на принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817ndash;1907), дъщеря на последния френски крал Луи-Филип. Младият принц прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Там посещава училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honve'd-хусарите в унгарската конница, чин който запазва до избирането му за български княз.


Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на Третата българска държава, както и за нейната Независимост. От друга страна, на Фердинанд се хвърля вината за неуспешното участие на България в Междусъюзническата и Първата световна война, които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки загуби.


На 22 септември 1908 г. заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата Свети 40 мъченици Фердинанд I е обявен за цар на Българите, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство.


След избухването на Първата световна война през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили - Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на 6 септември 1915 година. Въпреки военните успехи на фронта - разгрома на Сърбия (ноември - декември 1915 г.) и победата над Румъния (септември-октомври 1916 г.), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след пробива при Добро поле в Южна Македония, Солунското примирие и капитулацията на България на 30 септември, принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на 3 октомври 1918 г. в полза на сина си - княз Борис Търновски (или цар Борис III), и напуска страната.


Старият цар никога не е бил допуснат да посети отново България, въпреки многократните му настоявания, особено през 1937 г. при раждането на внука му - престолонаследника княз Симеон Търновски.


Фердинанд I умира на преклонна възраст в дома си в центъра на Кобург на 10 септември 1948 г., надживял смъртта на двамата си синове и края на династията в България. На смъртния одър пита адютанта си ген. Петър Ганчев: Кога заминаваме за България? Последната воля на цар Фердинанд е да бъде погребан някога в любимата му България и затова ковчегът му е бил временно положен в криптата на католическата църква Св. Августин в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му. Там остава и до днес.

Facebook logo
Бъдете с нас и във