Банкеръ Daily

Новини

През 1869 г. е основан Българският революционен централен комитет

Българският революционен централен комитет (БРЦК) е организация на българското националнореволюционно движение, създадена в Букурещ с цел да пропагандира революционните идеи и да окаже съдействие за политическа и идейна подготовка на българската национална революция. Комитетът е приемник на идеите на Георги Сава Раковски, поставил началото на организираното българско националнореволюционно движение.


Липсва единомислие по въпроса за началната дата на създаването на БРЦК. Приема се за такава 1869 година. Други приемат, че е създаден от Васил Левски през 1870 г., когато се полагат основите на Вътрешната революционна организация, и че е избран общ БРЦК с председател Любен Каравелов на Общото събрание в Букурещ през май 1872 година.


Идеята за изграждане на единен ръководен център възниква след разпускането на Втората българска легия в Белград (1868 г.) и разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през юли същата година. Част от дейците на бившия Таен централен български комитет заедно с привържениците на революционните идеи на Георги Сава Раковски полагат основите на групата Млада България. С подкрепата на тази групировка през 1868-1869 г. Васил Левски предприема първите две обиколки в българските земи и изграждането на революционни комитети в тях.


През октомври 1869 г. е изграден и самият Български революционен централен комитет в Букурещ. Поради активното участие на Любен Каравелов в създаването му той е натоварен и с изготвянето на неговата първа програма.


Програмата на БРЦК е публикувана най-напред в руското емигрантско сп. Народное дело (август 1870 г.), а след това и на страниците на в. Свобода (октомври същата година). В най-разгърнат вид тя е изложена в брошурата Български глас, издадена също през 1870 година. Тя прокламира като крайна цел на българското националнореволюционно движение извоюване на политическо освобождение на българския народ. При осъществяването на тази задача ще се разчита единствено на неговите собствени сили, като се отхвърля по най-категоричен начин намесата на външни фактори. В документа остро е осъдена политиката на съглашателство на българските чорбаджии с османските власти.


Възприета е и идеята на Любен Каравелов за установяване на добросъседски отношения с всички балкански народи, особено със сръбския и румънския, и за създаване на южнославянска или дунавска федерация от българи, сърби и румънци, като всеки от тях запази вътрешното си самоуправление и националния си суверенитет. За модел на тази федерация открито се посочва швейцарският опит.

Facebook logo
Бъдете с нас и във