Банкеръ Daily

Новини

Правителството ще изпълни решенията на Европейския съд по правата на човека по седем дела срещу България

Правителството ще изпълни решенията на Европейския съд по правата на човека по седем дела срещу България.
Причина за осъдителните решения в четири от случаите са нарушени права на съдебен процес в разумен срок и на ефективно вътрешноправно средство за защита.
През 1994 г. срещу Иван Арабаджиев и Григор Алексиев е образувано предварително следствие за хулиганство и противозаконно попречване на орган на властта да изпълни задълженията си. До 2002 г. по делото не са извършвани никакви следствени действия. През 2003 г. е внесено в съда, където след две заседания приключва на следващата година със споразумение. Европейският съд по правата на човека отбелязва, че делото не представлява фактическа и правна сложност. Основна причина обвиненията срещу жалбоподателите да не бъдат конкретизирани за такъв дълъг период от време е, че девет години то е било „спящо”. Присъденото обезщетение е общо 5000 евро за неимуществени вреди и 500 евро за разходи и разноски по делото.
Жалбоподател по второто дело е Илия Колев, който през 1998 г. е задържан по обвинение в извършване на серия кражби в съучастие с други лица. Пет години по-късно той подава иск по чл. 239а от НПК и съдът дава срок от два месеца на прокуратурата да повдигне обвинение или да прекрати производството. През 2004 г. делото е прекратено от съда. Европейският съд по правата на човека подчертава, че пет години то е било само в стадия на предварителното производство. Присъденото обезщетение е 2200 евро за неимуществени вреди и 1000 евро за разходи и разноски.
Третият случай е на Спас Начев, срещу когото през 1993 г. започва предварително следствие за причиняване на лека телесна повреда. В периода 1995-2002 г. не се извършват никакви следствени действия. През 2003 г. е образувано наказателно дело, което приключва през 2005 г. с решение на ВКС. Присъденото обезщетение е 3000 евро за имуществени и неимуществени вреди и 600 евро за разходи и разноски.
Подобен е случаят на Атанас Ангелов, Митко Митев, Христо Янков и Рангел Янков. През 1992 г. срещу тях започва следствие за кражба на домашни животни. При разпитите те признават за кражбите, след което до 2002 г. по делото не са извършвани никакви следствени действия. Наказателното производство приключва през 2004 г. със споразумение. На всеки от жалбоподателите е присъдено обезщетение от 3500 евро за неимуществени вреди и общо на всички 600 евро за разходи и разноски.
Нарушено право на свобода и сигурност е причина за осъдителното решение по жалбата на Стилиян Стойчев. През 1999 г. той е настанен в психиатрична болница по прокурорско нареждане. Европейският съд по правата на човека отбелязва, че законодателството ни не е предвиждало консултиране с медицински специалист като предварително условие за принудително настаняване за психиатричен преглед. Липсва и възможност за съдебен контрол за законосъобразност на прокурорското нареждане. Присъденото обезщетение е 4000 евро за неимуществени вреди и 600 евро за разходи и разноски.
Надежда Каранджа е осъдила България заради нарушено право на живот. През 1995 г. срещу нейния син Питър са образувани две наказателни производства. На 5 юни 1997 г. той е арестуван и задържан, но успява да избяга от районното управление и в последвалата гонитба е прострелян в главата. Въпреки спешната мозъчна операция, умира два дни по-късно. Европейският съд по правата на човека счита, че съществуващата по време на събитията правна рамка е била недостатъчна, за да защитава лицата от неправомерно посегателство над тяхната физическа неприкосновеност. Освен това, проведеното разследване на смъртта на Питър Каранджа не е било задълбочено и ефикасно, а непредявяването на материалите по следствието на майка му, която е негов наследник, я е лишило от възможността да оспори възприетата от разследващите органи теза и да защити законните си интереси. Присъденото обезщетение е от 10 000 евро за имуществени вреди, 25 000 евро за неимуществени вреди и 3300 евро за разходи и разноски.
Делото „Милева и др. срещу България” е заради правото да се зачита личния и семейния им живот. Жалбоподателите са две семейства, живеещи в жилищен блок в София. В един от апартаментите на блока през 2000 г. е открит компютърен клуб, чиято денонощна дейност правела невъзможен нормалния живот на хората. Те многократно подавали жалби по полицията и общинските власти и през 2002 г. Столична регионална дирекция за национален строителен контрол издава заповед за забрана за ползване. Изпълнението й е спряно при обжалването й пред СГС, а през 2003 г. ВАС отменя определението на СГС. Европейският съд по правата на човека реши, че държавните органи не са подходили към случая с необходимото внимание, отчитайки точно всички интереси, което е нарушило задължението на държавата да осигури на жалбоподателите правото на зачитане на личния им и семеен живот. Присъденото обезщетение е общо 34 000 евро за неимуществени вреди и 4000 евро за разходи и разноски.

Facebook logo
Бъдете с нас и във